Димитър Мустаков
Тази статия е за българския офицер. За търговеца вижте Димитър Мустаков (търговец).
| Димитър Мустаков | |
| български генерал | |
 Мустаков като началник на щаба на Девета дивизия, Фурка, 1917 г. | |
| Звание | о.з. Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1892 – 1923 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Кавалерия |
| Военно формирование | 1-ви кав. дивизион Сборна дивизия |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 24 декември 1973 г. |
| Родства | Баща на Фео Мустакова-Генадиева |
| Димитър Мустаков в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Димитър Михайлов Мустаков е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, участник Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Мустаков е роден на 15 юни 1874 г. в Каварна, Османска империя. На 9 септември 1892 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва през 1896 в 17-и випуск, произведен е чин подпоручик и зачислен в кавалерията. През 1900 г. е произведен в чин поручик и служи в 1-ви конен полк. През 1902 г. като поручик от 1-ви кавалерийски дивизион е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1905 г. По същото време е слушател в Санктпетербургския археологически институт и е признат за негов действителен член.[1] След завръщането си, през 1906 г. е произведен в чин капитан.
През 1908 г. капитан Мустаков е назначен за секретар на българското търговско агентство в Сяр, а от 1909 г. в консулството в Солун, където на 14 юни същата година се ражда дъщеря му Теодора. На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор. През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1885) е старши адютант на конната дивизия.[2] През 1913 г. е началник на канцеларията на македонския военен губернатор генерал-майор Вълков.[3] След войните е началник на организационна секция в щаба на армията.[2]
На 18 май 1915 г. Мустаков е произведен в чин подполковник. В Сръбската кампания по време на Първата световна война е началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия[4] (1915 – 1917), за кратко време поема командването на 27-и пехотен чепински полк (1917), след което отново е началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия (1917 – 1918). На 15 август 1917 г. е произведен в чин полковник, а от 1918 г. е назначен за началник-щаб на Сборната дивизия.
След края на войната е началник на канцеларията на Военното министерство[5], от октомври 1920 е началник на Пограничната стража, след което от 15 октомври 1921 е началник на Жандармерията. През март 1923 е освободен от последната си длъжност, произведен е в чин о.з. генерал-майор и преминава в запаса.
Ранен е в атентата в църквата „Света Неделя“. Към 1954 г. 80-годишният Мустаков лежи в Пазарджишкия затвор, където е в една килия заедно с генерал Кирил Станчев, генерал Иван Вълков, полковник Стилян Тошев и подполковник Цветан Димитров.
Генерал-майор Димитър Мустаков умира на 99 години на 24 декември 1973 г.
| ||||||||||||
| |||||||||||||
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Мустаков е женен и е баща на две деца – Ангелина и Теодора. Съпругата му Роза Мустакова е българска общественичка и музикантка, учила пиано в Дрезден и развивала обществена дейност в Сяр и Солун.[6]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1896)
- Поручик (1900)
- Капитан (1906)
- Майор (18 май 1911)
- Подполковник (18 май 1915)
- Полковник (15 август 1917)
- о.з. Генерал-майор (март 1923)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (1892 – 1896)
- Николаевска генералщабна академия (1902 – 1905)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военния орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас
- Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, същия орден V степен с мечове по средата
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, И., стр. 154
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. II. 1912-1918. София, Просвета, 1997. ISBN 954-01-0756-3. с. 111.
- ↑ Българската армия в световната война 1915 – 1918 г., том ІІ. Войната срещу Сърбия през 1915 г. Настъплението на І армия през границата от 1-ви до 14-и октомврий, София 1936, с. 890.
- ↑ Муравиев, Константин. Договорът за мир в Ньой. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992., стр. 248
- ↑ Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 202.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 295.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
