Иван Марков (генерал-майор)

Иван Павлов Марков е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), в която командва 13^-и артилерийски полк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Марков е роден на 27 юли 1869 г. в Търново, в семейството на уважавани в Османската империя потомствени лекари. Дядо му по бащина линия Марко Павлов през 1823 година в Търново основава първата аптека в българските земи. Учи в търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“, след което постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва през 1887 година, като на 27 април е произведен в чин подпоручик.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885), като юнкер е назначен за взводен командир в 7^-и пехотен преславски полк и участва в настъплението към Пирот. След войната продължава обучението си във Военното училище и на 27 април 1887 г. завършва и е произведен в чин подпоручик и зачислен в артилерията. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. в чин капитан. Служи в 1-ви артилерийски полк. През 1900 г. е назначен за командир на батарея в 4^-ти артилерийски полк, на 2 август 1903 г. е произведен в чин майор, а от 1908 г. е подполковник. През следващата година е назначен за началник на отдел в 5^-и артилерийски полк, а през 1911 г. е командир на отделение в 4^-ти артилерийски полк.^[1]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на 1^-во артилерийско отделение от 4^-ти артилерийски полк и се сражава при Гечкенли (Лозенградска операция), Люлебургас (Люлебургаско-Бунархисарска операция), Чорлу и Чаталджа (Чаталджанска операция). На 25 май 1913 г. е произведен в чин полковник. През Междусъюзническата война (1913) е командир на 13^-и артилерийски полк, с който воюва срещу сърбите при върховете Бубляк и Дрянова глава.

От началото на 1915 г. полковник Марков заема длъжността командир на 3^-ти артилерийски полк. През Първата световна война (1915 – 1918) командва 2^-ра артилерийска бригада.

По-късно е помощник-началникна Главното интендантство. На 27 октомври 1919 г. е уволнен от служба.^[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1894)
• Майор (2 август 1903)
• Подполковник (1908)
• Полковник (25 май 1913)
• Генерал-майор (27 юли 1919)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Военен орден „За храброст“ III и IV степен, 2-ри клас
• Княжеский орден „Св. Александър“ III и IV степен с мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ 5 клас на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 226.
• Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 127
• „Великотърновските генерали – с неоценим принос за победата“ – Балканската война 1912 – 1913, юбилеен вестник бр. 1, октомври 2012, Велико Търново
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Портал „Военна история на България“          Портал „Македония“