Игнат Илиев

Игнат Илиев
български генерал
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1972 г. (82 г.)
Друга дейностНароден представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   

Игнат Илиев Талянски български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Игнат Илиев е роден на 22 януари 1889 г. или през 1890 г.[1] в белоградчишкото село Калугер, днес село Гранитово. През 1908 г. завършва педагогическото училище в Лом. През 1912 г. завършва Военното на Негово Величество училище. Започва да служи в 15 пехотен ломски полк. След това служи в 24 пограничен участък и 3-та пехотна дружина, Поддържа връзки с комунистически дейци по време на Септемврийското въстание. Като военен комендант на Видин през 1925 г. спасява комунисти, които са арестувани.[2]

През 1928 г. е назначен на служба в 1-ви пограничен участък, след което по-късно същата година е назначен за Кърджалийското бюро.[3] Поддържа контакти с дейци на БКП. През 1930 г. е назначен за началник на Видинското военно окръжие, след което от 1932 г. е началник на Първо софийско военно окръжие. На следващата година става командир на Първа интендантска дружина, а по-късно същата година е назначен към щаба на Първа софийска пехотна дивизия.[3] През 1935 г. с Царска заповед № 50 е уволнен от армията заради републикански възгледи и осъден на 10 години затвор. По-късно е амнистиран. Народен представител в XXVI ОНС и VI ВНС[4] През 1944 г. е командир на двадесет и пети пехотен драгомански полк в състава на четиринадесета пехотна вардарска дивизия[5], като по-късно същата година служи в щаба на същата дивизия. През 1945 г. е уволнен от служба. Умира в София през 1972 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДА-Видин, ф. 789, оп.1, а.е.1, цит. по Вълчев, Г. Депутатите от Видинска област II част (1946 – 2002). Видин, 2006, с. 107
  2. Вълчев, Г. Депутатите от Видинска област II част (1946 – 2002). Видин, 2006, с. 107
  3. а б Руменин, 37
  4. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 181
  5. Генерал-майор Игнат Илиев Талиянски Архив на оригинала от 2014-03-12 в Wayback Machine., посетен на 12.03.2014

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 37.