Христо Петрунов
| Христо Петрунов | |
| български генерал | |
 Х. Петрунов, 1913 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 14 октомври 1859 г. (стар стил) |
| Дата и място на смърт | 1939 г. |
Христо Николов Петрунов е български офицер (генерал-майор), командир на 1-ви конен полк по време на Сръбско-българската война (1885), заместник-инспектор на кавалерията по време на Балканската война (1912 – 1913), началник на Македонската полева подвижна конница през Междусъюзническата война (1913) и началник на 3-та дивизионна област по време на Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Петрунов е роден на 14 октомври 1859 година в Самоков. Завършва 5 класно образование в Пловдив (съвременно основно образование). След полагане на изпит, на който е сред петимата с много добро представяне[1] постъпва в командата на волноопределяющите се, като на служба се води от 12 юли 1878 година[2]. На 31 август 1878 година ефрейтор Петрунов е произведен в чин унтер-офицер.[3] Зачислен е като взводен унтер-офицер в 23-та Казанлъжка дружина, като на 23 ноември 1878 година е отписан от дружината и приет в новосъздаденото Военно училище.[4] Завършва в първия випуск на Военното училище в София през 1879 г. (първи разряд). На 10 май старши портупей юнкер Петрунов е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ва софийска конна сотня.[5] Година по-късно е назначен за адютант-ковчежник в конвоя на Н.В. княз Александър I Батенберг.
На 24 юни 1882 година е произведен в чин поручик, след което е командирован в Русия, в 38-и драгунски владимировски полк, от където през 1884 година постъпва в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург, която завършва през същата година.[6][7] Завръща се в България и през февруари 1885 година е назначен за командир на 3-ти ескадрон от 1-ви конен полк. На 24 юни същата година е произведен в чин ротмистър.
Сръбско-българска война[редактиране | редактиране на кода]
По време на Сръбско-българската война (1885) ротмистър Петрунов е командир на 1-ви конен полк, с който взема участие в Бой при Цариброд (11 – 12 ноември) и Пирот (14 – 15 ноември).
На 1 април 1887 година ротмистър Петрунов е произведен в чин майор и през следващата година е назначен за „почетен флигел-адютант“ и зачислен завинаги в списъците на 1-ви конен полк. На 2 август 1891 година е произведен в чин подполковник, 2 август 1895 година е произведен в чин полковник, а на 14 февруари 1900 в чин генерал-майор. В периода (1902 – 1898) е началник на Кавалерийската дивизия, а на 15 февруари 1900 година преминава в запаса[2].
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
При започването на Балканската война (1912 – 1913) генерал Христо Петрунов излиза от запаса и е назначен за заместник-инспектор на Конницата, а по време на Междусъюзническата война (1913) е командир на Македонската полева подвижна конница, която действа срещу сръбската армия при Пирот и Ниш.
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на 3-та дивизионна област (1916).
Генерал-майор Христо Петрунов умира след 1937 година. Точната дата на смъртта му не е известна.
Гвардейската униформа на генерала, която е екземпляр на най-старата гвардейска униформа, е изложена в Националния военноисторически музей.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (10 май 1879)
- Поручик (24 юни 1882)
- Капитан (24 юни 1885)
- Майор (1 април 1887)
- Подполковник (2 август 1891)
- Полковник (2 август 1895)
- Генерал-майор (14 февруари 1900)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Княжеский орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата, III степен без мечове, IV степен с мечове по средата
- Народен орден „За военна заслуга“ II степен
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 524
- ↑ а б Руменин, 80
- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 275
- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 542
- ↑ Никифоров, стр. 65
- ↑ Танчев, стр.175 (цит: ДВ №91, 4 октомври 1884; Укази, височайши заповеди (1883) с.30; Списък на генералите и офицерите (1884), с.95; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 513)
- ↑ Недев, стр. 84
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 80.
- Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
- Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софийското военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). 57. София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929.
- Попов, Васил, Цветана, Иванова, Йонка, Велкова. Българската земска войска 1878 – 1879 г. София, Държавно Военно Издателство, 1959.
