Петър Пенев
| Петър Пенев | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Втора световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 11 септември 1892 г. |
| Дата и място на смърт | неизв. |
Петър Георгиев Пенев е български офицер, генерал-майор, командир на 7-а пехотна рилска дивизия (1938) и на 1-ва бърза дивизия (1939), инспектор на конницата (1942).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петър Пенев е роден на на 11 септември 1892 година в Пазарджик. През 1913 година завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в 8-и конен полк, като адютант в щаба на жандармерията, а през 1927 г. е назначен за командир на подвижна група от 7-а пехотна рилска дивизия. На 6 май 1928 е произведен в чин подполковник.[1]
През 1930 г. подполковник Пенев е назначен за старши адютант на 3-та военноинспекционна област[2]. По-късно същата година е назначен за преподавател във Военното училище[3], от 1931 г. началник на секция в Щаба на армията[4], през следващата година поема командването на 1-ви конен полк[5], a по-късно същата година е назначен за завеждащ учебната част на ШРБЕК[6] През 1933 г. е назначен за старши адютант на 4-та пехотна преславска дивизия[7] и по-късно същата година отново е назначен към Военното училище[8] През 1934 г. е назначен за инспектор във Военното училище[9], а по-късно същата година става началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизия[10] На 6 май 1935 г. е произведен в чин полковник.
През 1938 г. полковник Пенев е назначен за командир на 7-а пехотна рилска дивизия[11], след което от 1939 г. командва 1-ва бърза дивизия[12], на 3 октомври 1940 г. е произведен в чин генерал-майор и през 1942 г. е назначен на най-висшата кавалерийска длъжност – инспектор на кавалерията.
До 10 септември 1942 е командир на четиринадесета пехотна вардарска дивизия. Уволнен е през 1944 година.[13] През 1945 г. е осъден е от IV състав на народния съд.[14] През 1964 г. се опитва да получи амнистия, но тя му е отказана.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1913)
- Поручик (2 август 1915)
- Капитан (1918)
- Майор (6 май 1924)
- Подполковник (6 май 1928)
- Полковник (6 май 1935)
- Генерал-майор (3 октомври 1940)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Руменин, с. 43
- ↑ Министерска заповед (МЗ) № 64 и 87 от 1930 г.
- ↑ МЗ № 183 от 1930 г.
- ↑ МЗ № 47 от 1931 г.
- ↑ МЗ № 83 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 224 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 197 от 1933 г.
- ↑ МЗ № 292 от 1933 г.
- ↑ МЗ № 70 от 1934 г.
- ↑ МЗ № 122 от 1934 г.
- ↑ МЗ № 44 от 1938 г.
- ↑ МЗ № 82 от 1939 г.
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 111
- ↑ ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 105, л. 405
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 43.
