Атанас Каишев

Атанас Петков Каишев е български военен деец и педагог, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник на оперативното отделение на 1^-ва армия, командир на 54^-ти пехотен полк и началник на Военното училище по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Каишев е на 24 март 1872 година в смолянското село Чокманово. Учи в родното си село и във Варна, а през 1888 завършва Пловдивската мъжка гимназия. На 6 октомври 1888 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва през 1891, като на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 2 август 1894 г. е произведен в чин поручик. Служи като помощник-командир на рота от 1^-ви софийски полк. На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин капитан и назначен за командир на рота от 35^-и пехотен врачански полк. В периода 1905 – 1908 година учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. На 1 януари 1910 г. е произведен в чин майор. През 1911 г. служи като адютант на 8^-а пехотна тунджанска дивизия.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Атанас Каишев служи като началник-щаб на 3^-та бригада от 8^-а пехотна тунджанска дивизия. На 18 декември 1913 г. е произведен в чин подполковник.

От ноември 1914 започва да преподава тактика във Военната академия. На следващата година става началник-щаб на Осма дивизия.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Каишев е началник на Оперативното отделение в щаба на 1^-ва армия^[1], след това е началник на щаба на 8^-а пехотна тунджанска дивизия, с която воюва в Сърбия и Македония. От 1916 е командир на 54^-ти пехотен полк. На 16 март 1917 г. е произведе в чин полковник. В периода 1917 – 1918 година е началник на Военното училище. На следващата година излиза в запас.

На 31 декември 1935 година е произведен в чин генерал-майор от запаса.

От 1936 до 1937 година е редактор на списание „Военна мисъл“. Умира на 29 януари 1941 година в град София.^[2].

Генерал-майор Атанас Каишев е женен и има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (2 август 1891)
• Поручик (2 август 1894)
• Капитан (15 ноември 1900)
• Майор (11 октомври 1910)
• Подполковник (18 декември 1913)
• Полковник (16 февруари 1917)
• о. з. Генерал-майор (31 декември 1935)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2^-ри клас
• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1^-ри клас
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2^-ри клас
• Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

• Упътване за бойната служба
• Устав за бойната служба
• Планинска война
• Родопа планина, 1936

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 60.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

• Портал „Военна история на България“