Върбан Винаров

Върбан Винаров
	Върбан Винаров
български генерал
Звание	Генерал-майор
Служи на	България
Род войски	Сухопътни войски
Командвания	4-та пехотна дивизия
Битки/войни	Сръбско-българска война
Образование	Робърт колеж; Национален военен университет
Дата и място на раждане	1855 г. (стар стил) Русе, Османска империя
Дата и място на смърт	5 март 1908 г. (53 г.) Виена, Австро-Унгария
	Върбан Винаров в Общомедия

Върбан Николов Винаров е български офицер, възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Върбан Николов Винаров е роден в гр. Русе, България през 1856 г. На двадесет години завършва Роберт колеж в Цариград. След Освобождението учи във военното училище в София. Служи в Русчукска № 23 пеша дружина.

На 21 януари 1880 г. Иван Ведър отвежда трима русенски младежи – поручик Върбан Винаров, Тома Кърджиев, прокурор в Окръжния съд и чиновника Йордан Джумалиев в Букурещ, където ги въвежда в масонската ложа „Хелиополис“, подчинена на Великия изток на Франция. След подготовка на съответния ритуал, на 18 февруари същата година в дома на Ведър в Русе става официалното провъзгласяване на първата масонска ложа в страната под името „Балканска звезда“ №134. В списъка на русенската ложа поручик Винаров е записан под №6, притежаващ масонската III степен. Той е включен и в ръководството на ложата като изпълняващ длъжността на I надзирател, т.е. вторият човек след почетния майстор Иван Ведър. Винаров е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг от 1884 г.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Сръбско-българската война (1885). След войната е помощник-началник на щаба на армията, а от 1887 г. е началник на Военното училище. В периода 5 март 1891 – 1 май 1892 командва 9-и пехотен пловдивски полк. По-късно завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Заема висши командни длъжности в българската армия и на 44-годишна възраст става генерал-майор от Генералния щаб и инспектор на кавалерията (1900 – 1908 г.). През 1907 г. е делегат на Втората световна мирна конференция в Хага.^[1] През 1897 г. е началник на Преславската 4^-та пехотна дивизия.

Генерал Винаров умира 5 март 1908 г. във Виена и е погребан в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Той е женен за Елиза – дъщеря на д-р Георги Вълкович, министър на външните работи, дипломатически агент в Цариград. Винаров е имал пет деца. Дъщеря му Бистра е била съпруга на Симеон Радев – участник в Балканската войнаи Македоно-одринското опълчение, историограф, дипломат, публицист и журналист, автор на книгата „Строителите на съвременна България“. Синът на Винаров, поручик Георги Винаров, загива през Междусъюзническата война. Една от дъщерите на другата сестра на кмета Петър Винаров – Аника, е Невяна Панайотова Станчева – известна на по-старите русенци като д-р Пашова, лекар педиатър.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Прапоршчик (10 май 1879)
Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
Поручик (30 август 1882)
Капитан (30 август 1885)
Майор (17 април 1887)
Подполковник (2 август 1891)
Полковник (2 август 1895)
Генерал-майор (15 ноември 1900)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас
Царски орден „Св. Александър“ II степен без мечове, III степен и IV степен с мечове
Орден „За заслуга“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с 467

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Семеен архив на Хаджииванови „Скица на родство по майчина линия“. Виж още: Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови. – В: Пристан, октомври 2003, №10, с. 8.
Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 2. С., 1973, с. 192
в. Български новини, №4, 14 януари 1895.
Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови, с. 8.
Радков, Ив. Масонството в Русе. Русе, 2003, 25 – 27. В Русенската масонска ложа членува и младият български княз Александър I Батенберг. През юни 1880 г., когато той присъства инкогнито на нейна сбирка, ложата е нападната от въоръжена банда. Иван Ведър обаче, с револверни изстрели успява да отбие нападението.
Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 141.
Лебикян, Х. Русенски профили. Д-р Невяна Панайотова Станчева – Пашова. – В: в. Информационен пазар, Русе, №34, 2 септември 1999.
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 30
Румен Манов, Приказка за България. София, 2014., ISBN 978-954-8972-05-5