Христо Бурмов

Христо Бурмов
български генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1887 – 1919
Служи на	България
Род войски	Сухопътни войски
Военно формирование	пехота
Битки/войни	Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	23 септември 1869 г. Габрово, Османска империя
Дата и място на смърт	23 декември 1936 г. (67 г.) София, Царство България
Христо Бурмов в Общомедия

Христо Димитров Бурмов е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Бурмов е роден на 23 септември 1869 г. в Габрово, Османска империя. На 6 юли 1887 година постъпва на военна служба, на 18 май 1889 година завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в София, произведен е в чин подпоручик у зачислен в пехотата. На 2 август 1892 е произведен в чин поручик. През 1898 година завършва Генералщабната академия в Торино, Италия и през 1899 е произведен в чин капитан и назначен за офицер за поръчки при Оперативното отделение в ГЩ.

От 1900 година капитан Бурмов е редактор на списание „Военен журнал“. След като преминава през някои строеви длъжности като командир на рота от 1^–ви пехотен софийски полк, старши адютант при щаба на 1^–ви пехотен софийски полк (1903), началник на щаба на 1^–ва пехотна бригада при 1^–ва пехотна софийска дивизия. През 1904 г. е произведен в чин майор.

В периода 1904 – 1910 майор Бурмов е военен аташе в Рим, като на 15 октомври 1908 е произведен в чин подполковник, а през 1907 е командир на дружина на дружина от 6^-и пехотен търновски полк. През 1910 г. подполковник Бурмов е назначен за началник на щаба на 3^–та пехотна балканска дивизия, а през 1911 за командир на 11^-и пехотен сливенски полк.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Бурмов участва в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като началник-щаб на 3^-та пехотна балканска дивизия. През октомври 1912 година е произведен в чин полковник. Отличава в боевете при Одрин и Чаталджа, а през Междусъюзническата война се сражава срещу гръцката армия при Кукуш и Пехчево.

През март 1914 г. е назначен за началник на Школата за запасни подпоручици, а в края на годината – за началник на щаба на 1^–ва военноинспекционна област.

Първата световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

При намесата на България в Първата световна война полковник Бурмов, въпреки несъгласието си с българския избор и провежданата политика, отново заема строева длъжност и добросъвестно отдава своя принос във военните усилия на страната^[1]. Като командир на Трета бригада (53-ти и 54-ти полк) на Седма рилска дивизия (от септември 1915) Христо Бурмов ръководи разбиването на сръбските части в Македония – при Голак планина, Виница и връх Кара Таш, както и превземането с помощта и на други части на Велес (15 – 17 октомври 1915 г.)^[2]. На 17 – 31 октомври 1915 г. бригадата на полковник Бурмов участва в боевете с французите край Криволак. В тези тежки сражения Бурмов поддържа духа на своите подчинени с изключителна лична самопожертвователност и смелост.^[3]

От април 1916 година Христо Бурмов е командир на Десета пехотна Беломорска дивизия, която охранява егейското крайбрежие. На 20 май 1917 година е произведен в чин генерал-майор, а на 2 юни е назначен за командващ Втора пехотна тракийска дивизия на Македонския фронт – пост, който заема до 15 юли 1918 година, когато е назначен за временно изпълнява длъжността началник на Щаба на действащата армия. Като началник-щаб на армията генерал Христо Бурмов носи своята отговорност за закъснялата реакция на съглашенския пробив при Добро поле през септември 1918 година. Както пише неговият съвременник Димитър Азманов: По време на тези събития Бурмов остана непоправим оптимист. Той погрешно вярваше, че войниците ни ще устоят на неприятелския удар и навярно това бе една от основните причини за неговото колебание и несвоевременно вземане на мерки за излизане от фаталното положение… Той не прецени, че ония храбри войници, които в миналото устояваха така храбро на толкова много и силни неприятелски нападения, не бяха вече морално същите…^[4]

На 1 ноември 1918 година е назначен за началник на 2-ра военноинспекционна област, през лятото на 1919 година се уволнява от армията и се отдава на научна дейност. През 1932 година е избран за пръв председател на Военнонаучния институт. На 6 май 1936 година, шест месеца преди смъртта си е произведен в чин генерал-лейтенант.

Генерал-лейтенант Христо Бурмов умира на 23 декември 1936 г. в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Христо Бурмов е женен и има 1 дете.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (18 май 1889)
• Поручик (2 август 1892)
• Капитан (1899)
• Майор (1904)
• Подполковник (15 октомври 1908)
• Полковник (2 октомври 1912)
• Генерал-майор (20 май 1917)
• Генерал-лейтенант (6 май 1936)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Военен орден „За храброст“ III и IV степен, 2 клас
• Орден „Св. Александър“ III и IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ II степен с военно отличие, V клас на обикновена лента
• Орден За заслуга на обикновена лента
• Османски медал „За бойни заслуги“, 11.05.1917
• Османски орден „Лиякат“, 04.10.1917^[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 110.
• Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 118
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“

Нормативен контрол CONOR.BG