Тодор Гиргинов

Тодор Гиргинов Стоянов (среща се и като Тодор Гергинов Гергинов) е български офицер, генерал-майор.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Гиргинов е роден на 3 март 1870 г. в с. Лесичарка, Габровско. Бащата Гиргина Стоянов е земеделец и търговец-бакалия. Завършва основно образование в с. Лесичарка и средно в Габровската мъжка гимназия. Заминава при по-големия си брат Димитър, който живее в София и е секретар в Министерството на вътрешните дела. На 11 ноември 1890 г. постъпва на военна служба. През 1893 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 2 август е произведен в първо офицерско звание подпоручик. Служи в Софийския крепостен батальон (1902). Учи в Николаевската генералщабна академия (Петербург-Русия) и завършва с отличен успех (1902 – 1905).^[2]

След завръщането си в България е назначен в 4-та пехотна преславска дивизия, която е формирана на 1 януари 1892 г. Състои от две бригади и един пехотен полк. Началник-щаб на 2^-ра бригада формирана на 1 януари 1899 г. в град Варна с военно звание капитан е Тодор Гиргинов. Като офицер служи последователно във Видинския, Софийския крепостни гарнизони и в 3^-ти артилерийски полк. През 1904 г. е член на изпитната комисия за запасни подпоручици 2-ри випуск на артилерийската школа. През следващата година е преподавател по тактика в същата школа. През 1905 – 1906 г. изпълнява длъжността редактор на „Военен журнал“ и „Войнишка сбирка“.

От месец септември 1906 г. е причислен, а в края на същата година е приведен към Генералния Щаб. Стажа си отбива през 1907 г. като командир на дружина в 8^-и пехотен приморски полк и изпълнява длъжността началник-щаб на 2^-ра бригада от 4^-та преславска дивизия. След това е адютант в 4-та преславска дивизия, а през 1908 г. в 3^-та военно-инспекционна област. През 1910 г. отново стажува в IX Конен полк. На следващата година е назначен помощник на началника на информационно–цензурната ”М“ секция при щаба на армията.

Като подполковник през 1912 г. е началник-щаб на III Пехотна дивизия. През 1916 г. е назначен с военно звание полковник на длъжността: „Заместник началник-щаб на армия във Военното министерство“.^[2]

На 31 октомври 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. Според височайша заповед №10, § 1 на Канцеларията на Министерството на войната от 7 ноември 1918 г. е уволнен от служба по собствено желание и е зачислен в запаса 10-и по ред като заместник началник-щаб на артилерията.^[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (2 август 1893) 1
• Поручик (2 август 1896)
• Капитан (1903)
• Майор (15 октомври 1908)
• Подполковник (15 октомври 1912)
• Полковник (1916)
• Генерал-майор (31 октомври 1918)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 195.
• Минчев Т., История на село Лесичарка, Издателство „София Прес“, 2001

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Българските генерали^{[неработеща препратка]}

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

• Портал „Военна история на България“