Малта

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Малта.

Република Малта
Republic of Malta / Repubblika ta' Malta
      
Национален девиз
Virtute et constantia
(„Доблест и постоянство“)
Национален химн
L-Innu Malti

Местоположение на Малта
Местоположение на Малта
География и население
Площ 316 km²
(на 185-о място)
Води (%) 0,001
Климат средиземноморски
Столица Валета
Най-голям град Биркиркара
Официален език
Религия католицизъм
Демоним малтиец
Население (2019) Повишение 493 559[1]
(на 167-о място)
Население (2011) 416 055
Гъстота на нас. 1472 души/km²
(на 5-о място)
Градско нас. 94,6%
(на 10-о място)
Управление
Форма унитарна парламентарна конституционна република
Президент Джордж Вела
Министър-председател Робърт Абела
Организации ООН, ЕС и др.
История
Независимост 21 септември 1964
Република Малта 13 декември 1974
Влизане в ЕС 1 май 2004
Икономика
БВП (ППС, 2019) $22,802 млрд.
БВП на човек (ППС) $48 246
БВП (ном., 2019) $15,134 млрд.
БВП на човек (ном.) $32 021
ИЧР (2018) Повишение 0,885 (много висок)
(на 28-о място)
Джини (2018) 28,7 (нисък)
Прод. на живота 82,4 години
(на 13-о място)
Детска смъртност 7
(на 107-о място)
Грамотност 92,8%
(на 75-о място)
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Лятно време CEST (UTC+2)
Формат на датата дд/мм/гггг
Авт. движение ляво
Код по ISO MT
Интернет домейн .mt
Телефонен код +356
ITU префикс 9HA-9HZ
Официален сайт gov.mt
Република Малта в Общомедия

Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи. От 1530 до 1834 г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден.

По време на Втората световна война островът е подложен на продължила две години и половина тежка обсада. През 60-те години икономиката на Малта е била съсредоточена в експлоатацията и поддръжката на британския флот в Средиземно море. Страната получава независимост от последната си владетелка – Великобритания през 1964 г. От 2004 г. Малта е член на ЕС.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Малта е парламентарна република. Конституцията е приета през 1964 г. с поправки през 1974 и 1987 г. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутати, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат.

Национални празници – 21 септември – Ден на независимостта (1964 г.), 13 декември – Ден на републиката (1974 г.), 31 март – Ден на свободата (1979 г. – закриване на британската военна база), 8 септември – Ден на победата, 7 юни – Ден на мъчениците.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне, каквито са например областите в България.

Административно деление на Малта

Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл. Те са както следва:

  • Шест области – пет от тях на главния остров Малта
  1. Северно-пристанищна област
  2. Северна област
  3. Западна област
  4. Южно-пристанищна област
  5. Югоизточна област
  6. Област Гозо и Комино
  •  – Три региона – два от тях на главния остров Малта
  1. Северозападен регион (Malta Majjistral) – формиран от първите три в списъка области
  2. Югоизточен регион (Malta Xlokk) – формиран от четвъртата и петата области в списъка
  3. Острови Гозо и Комино регион

География[редактиране | редактиране на кода]

Малта е разположена на Малтийския архипелаг, съставен от три населени (Малта, Гозо и Комино) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел) острова. Архипелагът се намира на около 90 km южно от Сицилия и на 250 km от Северна Африка. Най-голям е остров Малта (245,7 km²) – дълъг 27 km, широк 14,5 km, а дължината на бреговата линия е 137 km, където се намира и столицата Валета. Брегът на острова е скалист, съставен от множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове. Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове, с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат култури. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва. Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода.

Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Вече разрушеният „Лазурен прозорец“

Малта притежава редица уникални природни забележителности. Azure Window („Лазурният прозорец“) е красива скална арка, едно от най-уникалните скални образувания в Средиземно море, част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. След много години на естествена ерозия, предизвикваща падане на малки части от арката в морето, самата арка и свободно стоящият стълб напълно рухват по време на силна буря на 8 март 2017 г. [2][3]

По Южното Средиземноморие са формирани и други интересни образувания.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки ограничените природни ресурси, съвременна Малта се развива с високи темпове. Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост. Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката. Над 1 милион туристи посещават страната всяка година.

Земеделието също е важно за Малта. Отглеждат се зърнени храни, зеленчуци, грозде, смокини, цветя, цитрусови и фуражни култури. На о-в Гозо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Малта е малко над 400 000 души – тя е най-малката по площ и население страна в ЕС. Основната част от населението са малтийците, които са представители на европеидната раса от средиземноморски тип.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

96% от малтийците са католици, обединени в 2 епархии – Малта и Гозо.

Филми за Малта[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]