Гибралтар

Гибралтар
Gibraltar
      
Химн: God Save the Queen
Местоположение на Гибралтар
Местоположение на Гибралтар
Статут владение на Великобритания
Столица Гибралтар
Официален език
Религия римокатолицизъм
Демоним гибралтарец
Климат средиземноморски
Управление
Форма деволюционна представителна парламентарна зависима територия
Монарх Елизабет II
Губернатор Дейвид Стил
Организации ООН
История
Утрехтски договор 11 април 1713 г.
География
Площ
• Общо 6,84 km2
• Води (%) 0
Население
• 2020 Повишение 34 003 (220-о )
• оценка, 2012 32 194
Гъстота 4969 души/km²
• Градско нас. 100% (1-во)
Икономика
БВП (ППС) ≈ 2013
• Общо £1,64 млрд.
• На човек £50 941
ИЧР (2015) 0,961
много висок · 5-о
Прод. на живота 79,6 години (46-о)
Детска смъртност 5,9/1000 (78-о)
Валута Гибралтарска лира (GIP)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
• Лятно време CEST (UTC+2)
Формат на датата дд/мм/гггг
Автомобилно движение дясно
Код по ISO GI
Интернет домейн .gi
Телефонен код +350
Гибралтар в Общомедия

Гибралтар (на английски: Gibraltar – Джибро̀лтър) е задморска територия на Великобритания, намираща се в най-южната част на Пиренейския полуостров.

Включва Гибралтарската скала и пясъчен провлак, съединяващ скалата с Пиренейския полуостров. Заема ключова стратегическа позиция над Гибралтарския проток между Средиземно море и Атлантическия океан.

До 2020 г. Гибралтар е член на Европейския съюз чрез членството на Великобритания. През 1973 г. Великобритания се присъединява към ЕС заедно с Гибралтар (но без Нормандските острови и остров Ман). Гибралтар не е обхванат от общата селскостопанска политика на ЕС, от шенгенските споразумения, а също така не е обща митническа територия на ЕС, тъй като няма ДДС.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата „Гибралтар“ е испанизиран вариант на арабското словосъчетание „Джаба̀л Та̀рик“ (на арабски: جبال طارق‎), означаващо „планина Тарик“. Названието е дадено в чест на арабския пълководец Тарик ибн Зияд, който предвожда арабското завладяване на Пиренейския полуостров[1].

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Гибралтар

Намира се на скалистия Гибралтарски полуостров в най-южния край на Пиренейския полуостров. На север граничи с Испания, на изток – със Средиземно море, на юг – с Гибралтарския проток (отделящ го от Северна Африка), на запад – с Гибралтарския залив. Площ – 6,5 km².

Общ изглед на Гибралтар

Гибралтар има типичен средиземноморски климат, с горещо и сухо лято и с мека и дъждовна зима.

Гибралтар е единственото място в Европа, където живеят диви маймуни от вида маготи. Според местно поверие Гибралтар ще остане британски дотогава, докато е жива поне 1 маймуна.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 2011 г. – 29 752 души, без военния персонал и ежедневно идващите от Испания на работа. Гъстота на населението – 4328 д./km². Единственото селище е град Гибралтар, разделен на 7 големи жилищни зони (без да са административни единици).

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Гибралтарци (потомци на испанци, генуезци, португалци, мароканци) – 71,3 %, англичани – 18,5 %, мароканци – 8,6 %, други – 1,6 %.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Английски (официален), използва се и испански, италиански, португалски.

Конфесионален състав[редактиране | редактиране на кода]

Християни – 85,7 % (от тях католици – 77,1 %, протестанти – 9,8 %, други – 3,1 %), мюсюлмани – 8,5 %, други – 5,8 %.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Гибралтар (един от легендарните Херкулесови стълбове) наброява над 3000 години. Названието „Херкулесови стълбове“ се среща още в съчиненията на Платон.

  • От 711 г. е във владение на маврите;
  • 1602 г. – преминава към Испания;
  • 1704 г. – превзет от англо-холандския флот (адмирал Джордж Рук);
  • 1713 г. – според Утрехтския мирен договор – става владение на Великобритания;
  • 1966 г. – безрезултатни преговори между Испания и Англия за нов статут на Гибралтар;
  • 10 септември 1967 г. – референдум – 99% от жителите на Гибралтар желаят той да остане владение на Великобритания, което разваля отношението към колонията от страна на Испания (в течение на 16 години тя държи границата с Гибралтар затворена);
  • 1985 г. – откриване на сухопътната граница с Испания.
  • 2004 г. – жителите на Гибралтар добиват право да участват в изборите за Европейски парламент.
  • 2016 г. – на референдума за излизане на Великобритания от Евросъюза 96% от гибралтарците гласуват за оставане в ЕС.
  • 2020 г. – заедно с Великобритания напуска Европейския съюз.
Маймунка магот – туристическа атракция

Политика[редактиране | редактиране на кода]

По държавно устройство страната е конституционна монархия. Държавен глава е кралицата на Великобритания Елизабет II, която от 2016 г. се представлява от губернатора (и главнокомандващ) Ед Дейвис. Ръководител на правителството е старшият министър Фабиан Пикардо (от 2011 г.).

Побратимен град: Балимина, Северна Ирландия.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Валута – гибралтарска лира.
  • Домейн .gi.
  • Тел. код 350 / 9567 (за Испания).

Международно летище Гибралтар[редактиране | редактиране на кода]

Международно летище Гибралтар (Gibraltar International Airport) е открито през 1939 г. и е известно с две свои уникални характеристики. Първата е, че е едно от малкото летища в света, изградено върху вода. Това се дължи предимно на недостига на терен [2]. Втората забележителност на летището е, че пистата за излитане и кацане се пресича от улица, а автомобилите и пешеходците са принудени да спират и изчакват пред бариери всеки самолет.[3]

Панорамна снимка на Международно летище Гибралтар
Панорамна снимка на Международно летище Гибралтар

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]