Люксембург

Wikipedia open wikipedia design.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Люксембург.

Велико херцогство Люксембург
на люксембургски: Groussherzogtum Lëtzebuerg
на френски: Grand-Duché de Luxembourg
на немски: Großherzogtum Luxemburg
      
Девиз: Mir wëlle bleiwe wat mir sinn
Искаме да си останем такива, каквито сме
Национален химн: Ons Heemecht
Местоположение на Люксембург
Местоположение на Люксембург
География и население
Площ 2586,4 km²
(на 167-мо място)
Води 0.60%
Климат умерен
Столица Люксембург
49°48′52″ с. ш. 6°07′54″ и. д. / 49.814444° с. ш. 6.131667° и. д.
Най-голям град Люксембург
Официален език френски, немски и люксембургски
Население
(пребр., 2019)
613 894[1]
(на 164-то място)
Гъстота на нас. 210 души/km²
(на 58-мо място)
Управление
Форма унитарна парламентарна конституционна монархия
Велик херцог Анри
Министър-председател Ксавие Бетел
Организации ООН, ЕС, НАТО
История
Независимост от
Френската империя
15 март 1815
Икономика
БВП (ППС, 2019) $70,926 млрд.
(на 94-то място)
БВП на човек (ППС) $114,825
(на място)
БВП (ном., 2019) $77,436 млрд.
(на 71-во място)
БВП на човек (ном.) $125,364
(на място)
ИЧР (2017) Повишение 0.904 (много висок)
(21-во)
Коеф. на Джини (2017) Понижение 30.9 (среден)
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Лятно време (UTC+2)
Код по ISO LU
Интернет домейн .lu
Телефонен код +352
Велико херцогство Люксембург в Общомедия

Великото херцогство Люксембург (на френски: Luxembourg; на немски: Luxemburg, на люксембургски Lëtzebuerg), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург. Граничи с Белгия на север и запад, с Германия на изток и с Франция на юг.

С население от 549 680 души[2] и обща площ от 2586 km², Люксембург е сред най-малките суверенни държави в Европа.

Люксембург е конституционна монархия. Страната е член на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз, НАТО и Бенелюкс.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1 век след Хр. римляните заселват местността, където днес се намира Люксембург (първоначално Lucilinburhuc – „Малка крепост“).

  • Обособява се като самостоятелно феодално владение през 963 г.
  • През 1060 г. става графство, а по-късно е обявен за херцогство.
  • Начало на управлението на Люксембургите, продължило до 1437 г.
  • 1354 г. – става херцогство.
  • 1477 – 1684 г. – владение на Хабсбургите, 1684 – 1697 – на Франция, 1697 – 1714 – на Испания, 1714 – 1794 – на Австрия.
  • 1795 – 1814 г. – Люксембург е анексиран от Франция.
  • През 1815 г. на Виенския конгрес Люксембург е провъзгласен за Велико херцогство под покровителството и в персонална уния с Холандия. Холандският крал е и велик херцог на Люксембург до 1890 г.
  • Люксембург загубва повече от половината си територия за сметка на Белгия през 1839 г., но спечелва по-голяма автономия.
  • 1867 е годината, в която Великото херцогство е обявено за независима и неутрална страна.
  • След като и в двете Световни войни е окупиран от Германия, Люксембург прекратява неутралитета си с присъединяването си към съюза Бенелюкс през 1948 г. и към НАТО през следващата година. Люксембург е една от шестте страни-учредителки на Европейския съюз.
  • През 1999 г. страната се присъединява към Европейския паричен съюз.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Страната е разделена на 3 окръга: (Гревенмахер, Люксембург и Дикирх) с 12 кантона. Планира се реформа, която да раздели страната на 6 области.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Люксембург е наследствена конституционна монархия. Според конституцията от 1868 г. изпълнителната власт се разпределя между Великия херцог и кабинет, начело на който стои министър-председателят.

Законодателната власт се упражнява от еднокамарен парламент, избиран директно на всеки пет години. Държавният съвет, състоящ се от 21 пожизнено назначавани от Великия херцог членове, има съветническа функция при писането на законите.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Великото херцогство Люксембург е с представителна демокрация, формата на управление е конституционна монархия. Ръководи се от министър-председател и от Камара на депутатите, в която се обсъждат и гласуват законите. Съществува Държавен съвет.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

На север релефът на Люксембург е хълмист, наситен с гористи местности, и се нарича Ослинг. Там се намира част от Ардените с най-висок връх Бургплац (559 m). На юг е разположена плодородната местност Гутланд, където са съсредоточени индустрията и населението на страната и има добре развито селско стопанство.

Главни реки са Мозел, която тече по част от границата с Германия, както и Сюр и Алзет.

Най-големият град и столица на страната е Люксембург с близо 80 хил. жители. Други големи градове са Еш-сюр-Алзет (или само Еш) и Ехтернах.

Климатът е умерен, с голямо влияние на Атлантическия океан. Валежите са почти равномерно разпределени през цялата година, като най-дъждовните месеци са октомври, декември и януари.

Средни температури за Люксембург
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална -1 °C -1 °C 2 °C 4 °C 8 °C 11 °C 13 °C 13 °C 10 °C 7 °C 2 °C 0 °C
максимална 3 °C 4 °C 9 °C 13 °C 18 °C 20 °C 23 °C 23 °C 18 °C 13 °C 7 °C 4 °C

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

БВП е в размер на 18,2 млрд. USD (2007): селско стопанство 1%, промишленост 30%, услуги 69%. Люксембург има добре развита индустрия с висок растеж и ниска безработица (2,8%, 2000 г.), както и ниска инфлация. До 70-те години на 20 век просперитетът на страната се дължи основно на залежите на желязна руда и производството на стомана, но впоследствие те биват почти напълно изчерпани. Въпреки това металообработването продължава да бъде важно икономическо перо, наред с химическата индустрия. В последните години в Люксембург водещо място заема сферата на услугите, най-вече добре развитото банково дело.

Селското стопанство се основава на малки семейни стопанства. Развити са производството на картофи и зърнени храни, както и винарството.

Люксембург има близки икономически връзки с Нидерландия и Белгия, а като член на ЕС, Великото херцогство се ползва от привилегиите на Единния европейски пазар.

Износ: 7,6 млрд. USD (2000) – стоманени изделия, химикали, каучукови произведения, стъкло, алуминий, промишлени продукти (Германия, Франция, Белгия, Великобритания, САЩ, Нидерландия).

Внос: 10 млрд. USD (2000) – минерали, метали, хранителни стоки, луксозни стоки за бита (Белгия, Германия, Франция, Нидерландия, САЩ).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Люксембург

Люксембург е многоезична страна. В ежедневието се говори на люксембургски език, по произход немски (франконски) диалект, който от 1984 г. е официален в страната. В началните училища се преподава предимно на немски, а в гимназията се преминава почти изцяло на френски. За делови и административни цели се използва основно френски. И трите езика са официални.

Добрият жизнен стандарт (първо място по доход на глава от населението в света) и разположението на страната в сърцето на Европа привличат много чужденци, които наброяват над 35% от населението.
Най-многобройни са:

Над 87% от населението са римокатолици.

Преса[редактиране | редактиране на кода]

През 2015 г. Люксембург е на 19-то място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (-15 места спрямо предходната година). [3]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1]
  2. „Nearly 550 000 inhabitants in the Grand Duchy on 1 January 2014“, Statistics Portal, Luxembourg. Посетен на 15 април 2014.
  3. Details. 2015 World Press Freedom Index. // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]



This page is based on a Wikipedia article written by contributors (read/edit).
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.

Destek