Йемен

Република Йемен
ٱلْجُمْهُورِيَّةُ ٱلْيَمَنِيَّةُ
      
Девиз: الله، ٱلْوَطَن، ٱلثَوْرَة، ٱلْوَحْدَة
(„Бог, Държава, Революция, Единство“)
Химн: الجمهورية المتحدة
Местоположение на Йемен
Местоположение на Йемен
Столица Сана
Най-голям град Сана
Официален език
Религия ислям
Демоним йеменец
Климат горещ пустинен
Управление
Форма унитарна президентска конституционна република (де юре)
• унитарно временно правителство (де факто)
Президент Абд Рабу Мансур Хади
Вицепрезидент Али Мохсен ал-Ахмар
Организации ООН
История
• Обединение 22 май 1990 г.
• Конституция 16 май 1991 г.
География
Площ
• Общо 555 000 km2 (49-о)
• Води (%) незначителен
Население
• 2018 Повишение 28 498 683 (48-о )
• оценка, 2004 19 685 000
Гъстота 50,9 души/km² (160-о)
• Градско нас. 36,6% (155-о)
Икономика
БВП (ППС) ≈ 2018
• Общо 73,348 млрд. щ.д. (118-о)
• На човек 2380 щ.д.[1] (161-во)
БВП (ном.) ≈ 2018
• Общо 28,524 млрд. щ.д. (103-то)
• На човек 925 щ.д. (177-о)
ИЧР (2018) Безизменение 0,463
нисък · 177-о
Джини (2014) 36,7
среден
Прод. на живота 66,1 години (146-о)
Детска смъртност 58,4/1000 (191-во)
Грамотност 70,1% (155-о)
Валута Йеменски риал (YER)
Други данни
Часова зона AST (UTC+3)
Автомобилно движение дясно
Код по ISO YE
Интернет домейн .ye
Телефонен код +967
ITU префикс 7OA-7OZ
Република Йемен в Общомедия

Йемен (на арабски: اليَمَن‎), официално Република Йемен (на арабски: الجمهورية اليمنية‎), е република, разположена в югозападната част на Арабския полуостров, на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив. Страната има площ 527,9 хил. km² и население 25 408 000 души. Столицата е Сана, а официалният език – арабски.

История[редактиране | редактиране на кода]

На територията на днешен Йемен са съществували едни от най-древните цивилизации в света. Между IX в. пр.н.е. и VI в. неговата територия е част от Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царство, които контролирали търговията с подправки. На римляните Йемен бил известен като Arabia Felix („Щастлива Арабия“) заради богатствата, които осигурявала контролираната от него търговия, и император Октавиан Август се опитал да го завладее, но експедицията му претърпяла неуспех. През IV век цялата територия на днешен Йемен била обединена под властта на химяритските царе, които в края на същия век приели като държавна религия юдаизма. Около 520 г. Химяритското царство е завладяно от силната етиопска държава Аксум, което довело до постепенна християнизация на страната, но още в края на същия век – около 570 г. – обаче етиопците били принудени са отстъпят владичеството над Йемен на персийските Сасаниди. Те управлявали страната до 628 г., когато последният персийски губернатор приел исляма, а Йемен станал част от Арабския халифат. През следващите няколко столетия Йемен се намирал под властта на различни мюсюлмански династии – Абасиди, Фатимиди, Айюбиди, мамелюци, докато накрая бил включен в състава на Османската империя. През 1918 г. Северен Йемен получава независимост, а през 1962 г. в резултат на антимонархическа революция е обявен за Йеменска арабска република. През 1967 г. Южен Йемен, който дотогава е британски протекторат, също извоюва независимост и е обявено образуването на Народна демократична република Йемен (НДРЙ). Три години по-късно правителството на Южен Йемен обявява просъветски и просоциалистически курс, което предизвиква през следващите две десетилетия ожесточена борба между Севера и Юга. В 1990 г. двете враждуващи страни се обединяват в единна Република Йемен. През май 1994 г. бившите лидери на НДРЙ обявяват на юг независима държава – Демократична република Йемен, която обаче през юли е унищожена от севернойеменската армия.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Йемен е полупрезидентска република.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Страната има площ 527,9 хил. km² и е разположена в югозападната част на Арабския полуостров на брега на Червено море и Аденския залив. Редица острови в Червено море, между които Перим, Ез Зубаир и Ел Ихван, както и остров Сокотра в Арабско море принадлежат към Йемен. Граничи (в km) със Саудитска Арабия – 1458, Оман – 310, и има брегова линия 2080 km. Основната част от страната – централните и западните райони – са заети от Йеменските планини с най-висока точка връх Наби Шуайб (3660 m). По крайбрежията са разположени тесни равнини, а на североизток – пясъчната и камениста пустиня Руб ал-Хали.

Климат
Показател Стойност
Тип климат сух тропичен
Средни температури януари ок. 22 °C
юли 32 °C
Валежи 40 – 100 mm


На практика в Йемен няма постоянно течащи реки. Най-разпространена е пустинната растителност. В планините преобладава саванната растителност и акациевите гори.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната на Персийския залив (1991 г.) новоформираната държава подкрепя Ирак, заради което Саудитска Арабия и Кувейт предприемат мерки за изгонване на йеменските имигранти. Това се отразява пагубно върху икономиката на Йемен и води до 30% безработица.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население Мъже Жени
Брой на населението 20 975 000
Гъстота 32,2 д./km²
Естествен прираст 32
Средна продължителност на живота 52 г. 53 г.
Градско население 36%
Етнически групи Процент
йеменски араби
96,8%
Северни йеменски араби 75,8%
Южни йеменски араби 24,2%
други араби 1,2%
индо-пакистанци 0,9%
сомалийци 0,4%
други 0,7%
Конфесионален състав
мюсюлмани
99,6%
сунити 53,6%
шиити 46%
християни 0,2%
индуисти 0,2%

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]