Мароко

Кралство Мароко
المملكة المغربية
      
Девиз: الله، الوطن، الملك
(„За Бога, страната и краля“)
Химн: النشيد الوطني المغربي
Местоположение на Кралство Мароко
Местоположение на Кралство Мароко
Столица Рабат
Най-голям град Казабланка
Официален език
Религия ислям (99%)
други (1%)
Демоним мароканец
Климат средиземноморски
Управление
Форма унитарна парламентарна полуконституционна монархия
Крал Мохамед VI
Министър-председател Саадедин Отмани
Организации ООН, Африкански съюз и др.
История
Мавретания 400 г. пр.н.е.
• Идрисиди 788 г.
• Алауити 1631 г.
• Протекторат 30 март 1912 г.
• Независимост 7 април 1956 г.
География
Площ
• Общо 710 850 km2 (57-о)
• Води (%) 0,056
Население
• 2020 Повишение 37 112 080 (39-о )
• оценка, 2014 33 848 242
Гъстота 80,7 души/km²
• Градско нас. 63,5% (90-о)
Икономика
БВП (ППС) ≈ 2019
• Общо 332,358 млрд. щ.д.
• На човек 9339 щ.д.
БВП (ном.) ≈ 2019
• Общо 122,458 млрд. щ.д.
• На човек 3441 щ.д.
ИЧР (2018) Повишение 0,676
среден · 121-во
Джини (2013) 39,5
среден
Прод. на живота 76,5 години (62-ро)
Детска смъртност 21,4/1000 (117-о)
Грамотност 68,5% (156-о)
Валута Марокански дирхам (MAD)
Други данни
Часова зона UTC+1
UTC+0 (по време на Рамадан)[1][2][3]
Автомобилно движение дясно
Код по ISO MA
Интернет домейн .ma
Телефонен код +212
ITU префикс CNA-CNZ; 5CA-5GZ
Кралство Мароко в Общомедия

Кралство Мароко[4] е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

География[редактиране | редактиране на кода]

Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр. Христа. Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е днес, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности.

През 12 век пр. Хр. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До 2 век пр. Хр. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. сл. Хр. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него – юдаизма.

През 5 век сл. Хр. отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През 7 век пристигат арабите, а заедно с тях и ислямът. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави като Бергуата (744 – 1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която днес управлява Мароко, идва на власт през 1666 година.

Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Kонституцията от 1996 г., Мароко е монархия управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед V, синът му Хасан ІІ и Мохамед VІ от 30 юли 1999 г. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. Парламентът е съставен от две камари.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

До 2015 г. Мароко е разделен на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции. След промяна на административното райониране през 2015 г. регионите стават 12.[5]

Регионите до 2015 г. са:

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Залез над Танжер. Туризмът играе все по-голяма роля в икономиката на Мароко

Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата.

Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на миналия век, когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70 – 80-те и 90-те години на миналия век са Франция, Съветския съюз до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените Арабски Емирства. До 1989 г. основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа. Най-много инвестиции дават СССР, България и Полша, на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоставянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90-те години много руски бизнес компании наследяват съветското влияние в Кралството.

През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции от САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен както на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна икономическа линия. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Днес в Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В Мароко има 1907 км железопътни линии, по които могат да се движат влакове със скорост до 160 км/ч.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.