Екваториална Гвинея

Екваториална Гвинея
República de Guinea Ecuatorial
      
Девиз: Unidad, Paz, Justicia
(„Единство, мир и справедливост“)
Химн: Caminemos pisando las sendas de nuestra inmensa felicidad
Местоположение на Екваториална Гвинея
Местоположение на Екваториална Гвинея
Столица Малабо
Най-голям град Бата
Официален език
Религия католицизъм (87%)
Климат тропичен
Управление
Форма унитарна президентска конституционна република
Президент Теодоро Нгема
Министър-председател Франсиско Асуе
Организации ООН, АС
История
Независимост 12 октомври 1968 г.
География
Площ
• Общо 28 051 km2 (141-во)
Население
• 2018 Повишение 1 308 975
• оценка, 2015 1 225 377
Гъстота 45,2 души/km²
• Градско нас. 73,1% (65-о)
Икономика
БВП (ППС) ≈ 2019
• Общо $ 29,162 млрд.[1]
• На човек $ 21 442[2]
БВП (ном.) ≈ 2019
• Общо $ 12,432 млрд.
• На човек $ 9141
ИЧР (2018) Понижение 0,588
среден · 144-то
Прод. на живота 58,4 години (178-о)
Детска смъртност 85,3/1000 (54-то)
Грамотност 87% (102-ро)
Валута CFA франк (XAF)
Други данни
Часова зона WAT (UTC+1)
Автомобилно движение дясно
Код по ISO GQ
Интернет домейн .gq
Телефонен код +240
ITU префикс 3CA-3CZ
Екваториална Гвинея в Общомедия

Екваториална Гвинея (на испански: República de Guinea Ecuatorial) е държава в Централна Африка, край Гвинейския залив. Разположена е върху континента и на островите Биоко, Манди, Пагалу и други. Столицата на Екваториална Гвинея е град Малабо. Площта на страната е 28 хил. км². Екваториална Гвинея е с население от 504 000 души. (прогноза, юли 2005 г.)

География[редактиране | редактиране на кода]

Малката страна Екваториална Гвинея се състои от континенталната част Мбини (бивша – Рио Муни) и пет острова. На най-големия от тях – Биоко, се намира столицата Малабо, в която живеят около 30 000 души. Държавата Екваториална Гвинея на север граничи с република Камерун, а на изток и юг с република Габон, на запад има излаз на Атлантически океан.

Континенталната част на страната има предимно нисък релеф – крайбрежна низина и хълмисто плато във вътрешността, с височина 600 – 900 м. По-голямата част на площта (28 051 кв. км) е покрита с гъсти влажни екваториални гори, с много ценни дървесни видове като черно и червено дърво и други. Животинският свят е много разнообразен (горили, шимпанзета, леопарди, крокодили и др.), но е силно застрашен от безконтролния лов.

Релефът на вулканичния остров Биоко е планински, осеян с голям брой кратерни езера и конуси на угаснали вулкани. Върхът на вулкана Пико де Базиле е най-високата точка на страната – 3008 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те години на XIX век испанците започнали да колонизират Екваториална Гвинея. Първо е колонизиран остров Фернандо По. Испанците провеждали расистка политика спрямо коренното население. През 1959 година Фернандо По и Рио Муни са обявени за задморски провинции на Испания. През 1963 година Испанска Гвинея представлява вътрешна автономия. Под действието на освободителното движение на 12 октомври 1968 година страната получава независимост. Президент става Масиас Нгема Бийого. През 1970 година всички партии са обединени в Единна национална партия на трудещите се. Отношенията с Испания и САЩ са влошени и страната се преориентира към социализма. От 1972 година Бийого има право да заема поста президент до края на живота си. На следващата година е приета и нова Конституция, по която Екваториална Гвинея става независима държава. На 3 август 1979 е извършен военен преврат от Теодоро Обианг Нгуема Мбасого, Масиас Нгема Бийого е разстрелян. Скоро след това са възобновени отношенията с Испания и САЩ. В Гвинейския залив започва добива на нефт. През 90-те години на XX век е проведен масов арест на опозиционни лидери.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнителна власт[редактиране | редактиране на кода]

Начело на държавата стои президентът – Теодоро Обианг Нгема Мбасого.

Министър-председател е Рикардо Манге Обама Нфубеа (Ricardo Mangue OBAMA NFUBEA) – на този пост от 14 август 2006 година.

Законодателна власт[редактиране | редактиране на кода]

Законодателната власт на Републиката се изпълнява от еднокамарния парламент на страната, който се състои от 100 депутати, избирани за срок от 5 години.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Провинциите на Екваториална Гвинея

Екваториална Гвинея се разделя на 7 провинции:

  1. Анобон
  2. Биоко-север
  3. Биоко-юг
  4. Южна Централна провинция
  5. Кие-Нтем
  6. Литорал
  7. Уеле-Нзас

Население[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Разпределение на заетото население по сектори (2006):

  • първичен сектор – 2,8%
  • вторичен сектор – 92,6%
  • третичен сектор – 4,5%

Износ[редактиране | редактиране на кода]

  1. Китай – 31,1%
  2. САЩ – 22,4%
  3. Испания – 12,7%
  4. Тайван – 7,4%
  5. Португалия – 6,1%
  6. Бразилия – 4,8%

Основна стока за износ: нефт, дървесина, какао, кафе.

Внос[редактиране | редактиране на кода]

  1. САЩ – 40,1%
  2. Испания – 10,0%
  3. Кот д'Ивоар – 8,4%
  4. Франция – 6,5%
  5. Великобритания – 6,1%
  6. Италия – 5,3%

Основни стоки: храни, машини и оборудване

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. data.worldbank.org
  2. Equatorial Guinea. // CIA World Factbook. Посетен на 24 март 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.