Андрей Боцев

Андрей Боцев
български генерал
Роден	Андрей Илиев Боцев 26 ноември 1959 г. Гоце Делчев, Народна република България
Починал	27 февруари 2020 г. (60 г.) София, Република България
Учил в	Национален военен университет Военна академия „Георги Раковски“ Военна академия „Георги Раковски“
Семейство
Деца	2

Андрей Илиев Боцев е български офицер, генерал, началник на отбраната.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Боцев е роден на 26 ноември 1959 г. в Гоце Делчев. На 1 юли 2009 г. е назначен на длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Сухопътните войски и удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал.^[1] На 12 март 2010 г. е освободен от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Сухопътните войски и назначен за заместник-началник на Сухопътните войски.^[2] На 22 юни 2011 г. е освободен от длъжността заместник-началник на Сухопътните войски и назначен на началник на щаба на същите, считано от 1 юли 2011 г.^[3] На 28 април 2014 г. е освободен от длъжността началник на щаба на Сухопътните войски, назначен на длъжността командир на същите и удостоен с висше офицерско звание „генерал-майор“, считани от 30 юни 2014 г.^[4] На 2 март 2017 г. е освободен от длъжността командир на Сухопътните войски, назначен на длъжността началник на отбраната и удостоен с висше офицерско звание „генерал-лейтенант“.^[5] Встъпва в длъжност на 8 март 2017 година.

На 18 април 2018 г. е удостоен с висше офицерско звание генерал, считано от 6 май 2018 г.^[6]

Генерал Андрей Боцев умира на 27 февруари 2020 г. в София, на 1 март е изпратен с почести, а на 2 март е погребан в родния си град.^[7][8]

На 9 март 2020 г. е освободен от длъжността началник на отбраната и от военна служба, считано от 27 февруари 2020 г.^[9] и е посмъртно награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за цялостната му дейност по развитието и укрепването на Българската армия и приноса му за националната сигурност на Република България.^[10]

На 30 юли 2020 година общинският съвет на община Гоце Делчев го удостоява посмъртно със званието „почетен гражданин на Гоце Делчев“ за изключителния му принос като държавник в интерес на общината.^[11]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

• През 1977 г. завършва местната политехническа гимназия „Яне Сандански“ – гр. Гоце Делчев.
• През 1981 г. завършва Висшето народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново.
• 1988 – 1990 г. – Военна академия „Г. С. Раковски“
• 2003 – 2004 г. – ГЩФ на Военна академия „Г. С. Раковски“.

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

• 1981 – 1984 г. – Командир на взвод
• 1984 – 1988 г. – Командир на рота
• 1988 – 1990 г. – Слушател във ВА „Г. С. Раковски“
• 1990 – 1993 г. – Командир на мотострелкови батальон
• 1993 – 1995 г. – Началник на щаба на мотострелкови полк
• 1995 – 1998 г. – Заместник-командир на мотострелкови полк;
• 1998 – 2001 г. – Командир на мотострелкови полк
• 2001 – 2002 г. – Началник на щаба на бронетанкова бригада
• 2002 – 2003 г. – ВРИД Командир на бронетанкова бригада
• 2003 – 2004 г. – Слушател в ГЩФ на ВА „Г. С. Раковски“
• 2004 – 2007 г. – Командир на 101-а планинска бригада
• 2007 – 2008 г. – Началник на направление в щаба на Сухопътните войски
• 2008 – 2009 г. – Заместник-началник на отдел в щаба на Сухопътните войски
• 2009 – 2010 г. – Заместник-началник на щаба по подготовката на Сухопътните войски
• 2010 – 2011 г. – Заместник-началник на Сухопътните войски
• 2011 – 2014 г. – Началник на щаба на Сухопътните войски
• от 30 юни 2014 г. – Командир на Сухопътните войски
• 8 март 2017 г. – 27 февруари 2020– Началник на отбраната

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Лейтенант (1981)
• Старши лейтенант (1984)
• Капитан (1988)
• Майор (1992)
• Подполковник (1995)
• Полковник (1999)
• Бригаден генерал (1 юли 2009)
• Генерал-майор (2014)
• Генерал-лейтенант (8 март 2017)
• Генерал (6 май 2018)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Медал „За отличие в БА“
• Награден знак „За вярна служба под знамената“ – ІІІ степен – министър на отбраната на Р. България – 1999 г.;
• Награден знак „За вярна служба под знамената“ – ІІ степен – министър на отбраната на Р. България – 2005 г.
• Медал „За заслуги към БА“;
• Поименно лично оръжие „карабина“ – министър на отбраната на Р. България – 2009 г.
• Предметни награди, морални поощрения и грамоти.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал Андрей Боцев е семеен, с две деца.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

п б р ←   началник на Генералния щаб (8 март 2017 – 27 февруари 2020) → Княжество България (1878-1908) Р. Петров (2) · Паприков (2) · Иванов · Винаров · Ильев · Димитриев · Диков · Назлъмов Царство България (1908-1946) Назлъмов · Фичев · Тенев · Бояджиев · Жостов · Луков (2) · Бурмов · Нерезов · Мидилев · Топалджиков · Нойков · Давидов · Стоянов · Бакърджиев (2) · Маринков · Йовов · Георгиев · Пеев · Хаджипетков · Лукаш · Трифонов · Янчулев · Славков · Кинов Народна република България (1946-1990) Кинов · Греков · Бъчваров · Врачев · Семерджиев Република България (от 1990 г.) Семерджиев · Добрев · Минчев · Л. Петров · Тотомиров · Михов · Колев (2) · Стойков · Симеонов · Николов · Попов · Ефтимов · Боцев · Ефтимов Курсивът показва временно назначение

Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“