Потребител беседа:Liglioto

Здравей, Liglioto! Добре дошъл в Уикипедия, свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е въведението. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че не се колебай и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на уики-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само с добри намерения и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с условията за ползване, достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. Помощ Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез Наръчника на уикипедианеца, не се колебай да попиташ общността. Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде възстановена.

Съвети към новодошлите Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в енциклопедичен стил. Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на критериите за значимост. Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават неутралната гледна точка и информацията в тях да е подкрепена с цитирани източници и то благонадеждни. За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например Потребител:Liglioto/Пясъчник. Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя списък за наблюдение. В настройките можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично преведени от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{Превод от}}. Подписвай се когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, ~~~~, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например {{пинг|Liglioto}}. Не забравяй за подписа от горната точка! Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на твоята потребителска страница. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. Кутийката „Вавилон“ показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. Картинките, които качваш за ползване в Уикипедия трябва да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, ако не са производни на други творби. Ако нещо не трябва да е в Уикипедия Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона {{бързо изтриване|причина}} към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор.

Don't speak Bulgarian?

Алиса Селезньова (беседа) 22:27, 9 април 2020 (UTC)[отговор]

Здравейте и благодаря за приносите Ви - справяте се отлично за новодошъл. Имам молба само да слагате шаблонче за превод, ето как го сложих тук например. Не се притеснявайте да питате, ако нещо не е ясно. Приятно редактиране в Уикипедия!--Ket (беседа) 19:14, 30 април 2020 (UTC)[отговор]

Ket: Благодаря! :)--Предният неподписан коментар е направен от Liglioto (приноси • беседа) 19:37, 3 май 2020‎ (проверка)

Здравей. Имаме ли източник, че именно така се нарича на български този тип конструкции? Между впрочем най-популярното значение на „павильон“ у нас изобщо не е застъпено в статията.--Rebelheartous (беседа) 12:35, 16 октомври 2020 (UTC)[отговор]

Добавих източник. Върнах преместването Павилион - Павильон - вижте правописния речник. Що се отнася до „най-популярното значение“, тълковният речник дава и „малка постройка за продажба на вестници, закуски“ - това ли имате предвид? --Ket (беседа) 13:28, 16 октомври 2020 (UTC)[отговор]

Здравейте и благодаря за коментарите. @Rebelheartous – „павилион“ е вярният правопис, а относно указаните значения намерих източници за използването им в българския език – от двореца „Евксиноград“ както и от двореца „Кричим“. Благодаря за коментара, който ме поущри да потърся допълнителни примери от българския контекст, което безсъмнено подобрява качеството на статията за българската публика, тъй като първоначалната версия бе чист превод от немската статия. @Ket – благодаря за поправките и уточняването на правописа. Този път съм добавил и шаблон за превод, както ми беше показал :-) Относно „най-популярното значение“ наистина това, което си намерил в тълковния речник, може да бъде добавено. При първоначалната моя версия ставаше въпрос за превод на чуждоезична статия, която разглеждаше само архитектурното значение, но в България има и друго, допълнително – прав си. Liglioto (беседа) 15:20, 16 октомври 2020 (UTC)[отговор]

Момиченце съм--Ket (беседа) 13:36, 17 октомври 2020 (UTC)[отговор]

О, прости, момиченце! :) Liglioto (беседа) 11:40, 21 октомври 2020 (UTC)[отговор]

Здравей, не знам дали ползваш Уикипедия:Съветник - горещо го препоръчвам. Освен това, по отношение на правописа има редица добавки в браузърите - аз например работя с Мозила с английски интерфейс и ползвам Bulgarian spellchecking dictionary като добавка (Add-on), което подчертава грешките в правописа при редактиране. Можеш да го намериш в списъка с добавки или да прочетеш повече тук. Ако те интересува нещо друго конкретно, питай --Ket (беседа) 19:44, 20 октомври 2020 (UTC)[отговор]

Привет, момиченце :) и благодаря за съветите! Активирах „Съветник“-а, но изглежда, че той работи само, когато се редактира кода на уикитекста, а аз използвам „визуален редактор“ за превода на статиите чрез инструмента Уикипедия:Превод на съдържание. Относно правописа: аз използвам Chrome, който има вграден редактор на правопис, но до сега не бях избрал „български“, сега обаче го активирах – добра идея, благодаря. Едно въпросче: сега докато пиша този отговор ми прави впечатление, че е подравнен с твоя абзац – как да го вмъкна по-навътре да е? Liglioto (беседа) 11:40, 21 октомври 2020 (UTC)[отговор]

С едно двоеточие в повече от предния абзац--Ket (беседа) 14:52, 21 октомври 2020 (UTC)[отговор]

Ket: Имам малко проблемче: Създадох една страница за един термин. Този термин има обаче свои еквивалентни синоними. Има ли начин, когато някой търси синонима в уикипедия, например за да го вмъкне като линк в друга статия, да намери оригиналния термин? Liglioto (беседа) 18:09, 22 октомври 2020 (UTC)[отговор]

Трябва да създадеш нова страница за синонима и да я пренасочиш (бутонче „вж“) към оригиналния правилен термин--Ket (беседа) 15:35, 23 октомври 2020 (UTC)[отговор]

Преместих добавеното от теб съдържание като Таен съвет (Гехаймрат), защото Таен съвет е по-обща, за подобни институции в различни страни, а твоят добавен текст изтриваше предходното пояснително съдържание. Можеш да се ориентираш по междуезиковите препратки - ако при превода ти казва, че статията липсва на български, гледаш обекта в Уикиданни на изходната статия, от която превеждаш, и там добавяш българската (май вече става дори автоматично, но в този случай нещата са се пообъркали)--Ket (беседа) 20:13, 20 октомври 2020 (UTC)[отговор]

О, да, като започнах превода не ми изписа, че вече има нещо подобно на български.... Сори! Благодаря за преместването! :) Liglioto (беседа) 11:40, 21 октомври 2020 (UTC)[отговор]

Hallo, Liglioto, falls Du mal wieder aktiv sein solltest: Der Artikel Потсдам muss angepasst werden, denn die Gliederung von Potsdam hat sich Ende 2019 geändert, vergleiche de:Potsdam#Stadtgliederung und commons:File:Potsdam subdivisions.svg. — Speravir – 00:10, 22 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Hallo @Speravir. Dankeschön für die Info. Ich habe nun ebenfalls eine Aktualisierung der Übersetzung vorgenommen. ;-) Liglioto (беседа) 23:04, 19 март 2022 (UTC)[отговор]

— Speravir – 23:13, 19 март 2022 (UTC)[отговор]

Здравей и ти благодаря за Мавританска архитектура, много интересна статия. Дали ще ти е трудно да изписваш вековете (редни числителни) с римски цифри? Имахме обсъждане миналата година и постигнахме консенсус по въпроса; така има по-голяма хомогенност на изгледа на статиите. Ето тук е обсъждането. Освен това, има разлика между пояснителна бележка и цитиран източник (макар че тук все още не сме постигнали консенсус :)), което в конкретния случай придава прегледност и улеснява четенето. Ето тук е обяснена разликата. Ket (беседа) 11:33, 7 февруари 2023 (UTC)[отговор]

Здравей @Ket,

благодаря ти за ценната критика.

Относно римските цифри – това ще го приложа за в бъдеще без проблем.

Относно второто – прочетох статията Цитиране на източници. Разликата между пояснителна бележка и цитиран източник е ясна. Решенията, които са предложени към момента обаче не ми се нравят много. Защо: Бих искал бележките да се показват веднага на място, когато мина с курсора на мишката върху тях, а не да бъда отправян чак в края на статията. Това решение е възможно единствено чрез използване на етикета <ref group="notes"> (другото решение със шаблоните „справка“ и „бележка“ отправя в края на статията). Проблемът ми с <ref group="notes"> е, че пиша/превеждам моите статии изцяло с визуалния редактор. В него няма (или поне не ми е известна) възможност, да се разграничава между пояснителни бележки и цитирани източници. Ако знаеш начин – моля те да ми кажеш.

Поздрави, Liglioto (беседа) 14:16, 7 февруари 2023 (UTC)[отговор]

Не, не знам друг начин и не познавам добре визуалния редактор, не го ползвам. Можеш да погледнеш в другоезичните версии, ти си добре с езиците. Всяко предложение за подобряване на този въпрос е добре дошло, тъй като отдавна е спорен (имам предвид да се пише Източници или Бележки), а едно удобно и ясно означение на пояснителните бележки като такива би допринесло да можем да го решим. Ket (беседа) 09:51, 8 февруари 2023 (UTC)[отговор]

Liglioto, Ket: Във визуалния редактор бележки могат да се добавят, като се щракне върху „Опростен“ и след това – „Използвайте тази група“. Carbonaro. (беседа) 10:19, 8 февруари 2023 (UTC)[отговор]

@Carbonaro.Здавей, като избера „Използвай тази група“ виждам само една – основната по подразбиране. Как мога да добавя друга група?

Благодаря, поздрави, Liglioto (беседа) 11:36, 8 февруари 2023 (UTC)[отговор]

Вътре в полето пишеш името на групата. Carbonaro. (беседа) 11:37, 8 февруари 2023 (UTC)[отговор]

@Carbonaro. Благодаря, сработи! :)

@Ket Решение се намери и в новата ми статия вече го приложих (вж. Магдебургско право). Liglioto (беседа) 18:50, 8 февруари 2023 (UTC)[отговор]

Ще ти бъда благодарна да обосновеш преместването с източник. Ket (беседа) 14:05, 23 май 2023 (UTC)[отговор]

Здравей, аз работих до сега над раздела за името на княжеството; току-що го публикувах. Навярно щеше да е по-удачно, първо да го публикувам и чак след това да преместя статията, за да се избегнат такива недоразумения. ;) Liglioto (беседа) 16:05, 23 май 2023 (UTC)[отговор]

Да, точно така трябваше. Разбира се, благодарности, че си разписал различните имена, но мислиш ли че някой ще седне да го търси под новото дълго име? Да вметна, че в другите езикови версии статията съществува под по-краткото име. Нека да видим какво ще кажат колегите по въпроса, но за мен старото по-кратко име си е по-добре. Ket (беседа) 16:11, 23 май 2023 (UTC)[отговор]

Евентуално може да се създадат препратки. Аз се ориентирах спрямо руската, украинската и немската статии. Там в лемата е изписано краткото наименование, а в началото на статията – пълното. Liglioto (беседа) 17:14, 23 май 2023 (UTC)[отговор]

Хей @Ket,

можеш ли да ми помогнеш?

В тази моя статия въведох една галерия със снимки и всяка една от тях е надписана (като се влезе в редакционен модус, надписите се виждат), но като се публикува статията (в модус за четене), под някои снимки надписите излизат, а под други – не. Защо е това така?

Благодаря. Liglioto (беседа) 21:59, 7 юни 2023 (UTC)[отговор]

Това се случва, когато има добавен параметър |link=. Премахването на параметъра (в режим „редактиране на кода“) решава проблема. --Ted Masters (беседа) 22:12, 7 юни 2023 (UTC)[отговор]

Благодаря ти много, @Ted Masters. :) Liglioto (беседа) 07:24, 9 юни 2023 (UTC)[отговор]

Здравей, би ли помогнал с този казус: превеждам биографията на Максим Горки и попаднах на термина социален реализъм, (което не бивало да се бърка със социалистически реализъм). Обаче като тръгнах да чета що е то, открих че българската статия за понятието касае по-скоро германски феномен, а не общо понятие, както например английската и руската статии. Та въпросите ми са: правилно ли е свързана нашата социален реализъм в Уикиданни; защо няма такава статия на немски; и най-важното - Максим Горки какъв е бил? Ket (беседа) 12:02, 29 юни 2023 (UTC)[отговор]

Здравей, с удоволствие ще погледна нещата, трябва ми обаче няколко дена време. Liglioto (беседа) 11:09, 2 юли 2023 (UTC)[отговор]

Здравей, Ket.

Ето и моят отговор:

1. Социален реализъм и социалистически реализъм действително са различни неща.

а.) Социалният реализъм има за цел да привлече вниманието към реалните социално-политически и икономически условия на работническата класа като средство за критика на властовите структури, които стоят зад тези условия. Понякога терминът се използва в по-тесен смисъл за движението в изкуството, което процъфтява между двете световни войни като реакция на трудностите и проблемите, от които страдат обикновените хора след Крахът на Уолстрийт (1929 г.). Целта е била политическа – да се разкрият влошаващите се условия на бедните и трудещите се и да се потърси отговорност от власт имащите. В центъра са реални, социални пролеми.

б.) Социалистическият реализъм е официална форма на изкуство в СССР, институционализирана от Йосиф Сталин през 1934 г. и по-късно е възприета от съюзническите комунистически партии по света. Той се различава от социалния реализъм по това, че не само представя условията на бедните и трудещите се, но и предава напрежението между две противоположни сили, например между селяните и техния феодален господар с цел създаване на политическо въздействие, политическо напрежение, пропаганда в полза на държавната идеология/доктрина/режим. Т.е. това е не свободно изкуство, ами изкуство дикутвано от държавното ръководство, за да настройва селяните и работническата класа, срещу богати крупни земевладелци, аристократи, интелектуалци и др. и по този начин да се оправдават репресиите срещу последната група хора. Освен това, много от социалните проблеми са стилизирани и не са до там „реалистични“ - тракторист, който гледа право напред “към социалистическото бъдеще“...

Лев Троцки подлага съветското изкуство на фундаментална критика (Изкуство и революция, 1939 г.). Докато Октомврийската революция била дала известен тласък на културното творчество, то държавния апарат/бюрокрацията потискали изкуството с тоталитарна ръка. Оттук нататък единствената цел на социалистическия реализъм била, той да се кланя на лидерите и да създава митове.

Лев Толстой: "Стилът на официалната съветска живопис днес се нарича "социалистически реализъм". Това име очевидно му е дадено от някой ръководител на някоя художествена секция. Този реализъм се състои в подражание на провинциалните дагеротипии от третата четвърт на миналия век; "социалистическият" характер очевидно се състои в това, с помощта на манипулирани фотографии, да се изобразяват събития, които никога не са се случвали. Не е възможно да се четат съветски стихове и романи или да се гледат репродукции на съветски скулптури без чувство на физическо отвращение и ужас: В тези произведения функционери, въоръжени с перо, четка или длето, под надзора на функционери, въоръжени с пистолети "Маузер", увековечават "велики" и "гениални" лидери, които в действителност не притежават и искрица величие и гениалност. Изкуството на Сталиновата епоха ще остане в историята като най-ярък израз на най-дълбокия упадък на пролетарската революция."

Т.е., това не е естествено възникнало течение в изкуството, ами изкуствено създадена от държавни служители творческа доктрина, която изопъчено изобразява някакво въображаемо, стилизирано цветущо настояще на съветската работническа класа (което реално въобще не е било такова), колко добре уж е тя днес в сравнение с аристократичното царско минало, и по този начин възхвалява съветските държавни лидери.

Троцки подчертава принцнипната свобода на изкуството, поради което една истински революционна партия не би могла и не би искала да контролира изкуството. "Изкуството и науката не само не търсят ръководство, но по самата си същност не могат да търпят такова". Изкуството би могло да служи на революцията само ако остане вярно на себе си.

Виж например това - някогашният селянин, измъчен, прегърбен, с рало и изтормозен кон - оре нива, а „модерният“ съветски ТКЗС-ар го гледа с лека надсмешка, знаейки зад себе си мощните индустриални съветски машини (комбайни, трактори и т.н.).

--> извод: А.) - показва социални проблеми и търси отговорност от власт имащите (= критика); Б.) - показва решените социални проблеми и просперитета на „обилновените хора“ благодарение на власт имащите (= величаене).

2. Българската статия НЕ е правилно свързана в Уикиданни. Българската статия установих, че е буквален превод на уводната част на една немска Уикипедия-статия - „Neue Sachlichkeit (Literatur)“ - може да се преведе като „Нова вещественост (Литература)“ или „Нова обективност (Литература)“ - това е стилистично направление в изкуството и статията е специализирана само на влиянието му в литературата. Страницата съществува само на немски и македонски езици.

По-голяма популярност има статията в немската Уикипедия – Neue Sachlichkeit (Kunst) - в превод: „Нова вещественост (изкуство)“ или „Нова обективност (изкуство)“, която засяга стилистичното направление като цяло в изкуствата, не само в литературата. Тая по-обща статия я има на 35 езика, например, руски – „Новая вещественность“ и английски „New Objectivity“; българска статия за общия термин няма. Както казах, българската се отнася само до термина, използван в литературното изкуство.

Както се вижда от статиите на различни езици – става въпрос за стилистично направление, появило се в Германия около 1920-те г.

След Първата световна война и под влиянието на сериозните социално-политически сътресения, чиято кулминация е падането на Германската империя и провъзгласяването на Ваймарската република, под влиянието на италианската метафизична живопис (Pittura metafisica) се появява Новата вещественост като направление в изкуството, което след преломите и утопиите на авангарда в смисъла на дезилюзиониране, намира пътя обратно към предмета, всекидневния обект, ясна живописна концепция и обективиращ начин на изобразяване. "Призивът за ред" (Retour à l'ordre; Return to order), който вече е прозвучал гръмко във Франция още по време на Първата световна война, слага началото на едно ново завръщане към принципите на реда и художествените традиции в изкуството. Обръща се гръб на Авангарда, Експресионизма, и всичко става обективно, следва традициите, реда, трезвеното мислене, всичко е подредено.

По мнение на Урсула Хорн (1972), Новата вещественост е подчертава мрачното, статичното и трезвото, отразява чертите на основната техногенна нагласа на модерния мениджмънт и инженерство, възглед за реалността, който съответства на капиталистическата рационализация. Картините изглеждат толкова технични, защото всяка емоция се е смятала за необективна. Препратката към трудовете на социолога и икономиста Макс Вебер и неговата тема за рационализацията е недвусмислена: Новата вещественост е израз на ефективността и стабилизацията на капиталистическото масово производство, което скъсва с буржоазните представи за индивидуалност и уют и допринася за обезличаването на творческите и художествените форми на изразяване.

Според френският историк на културата Жан Клер, Новата вещественост е форма на изразяване на меланхолията на междувоенния период (между Първата и Втората световни войни), като по този начин противоречи на общоприетата доктрина, че Новата вещественост е лишена от емоционалност. Меланхолията е емоцията.

--> Социален реализъм, социалистичен реализиъм и Нова вещественост са и трите съвършено различни понятия.

3. Максим Горки е несъмнено основоположник на социалистическия реализъм в литературата в СССР.

Известна фраза на Юрий Олеша гласи: писателят е „инженер на човешките души“. Със своя талант той трябва да въздейства на читателя като пропагандист. Той възпитава читателя в дух на лоялност към партията и я подкрепя в борбата за победа на комунизма. Субективните действия и стремежи на индивида трябвало да съответстват на обективния ход на историята. Ленин пише: „Литературата трябва да стане партийна литература... Долу безпартийните литератори. Долу свръхчовешките литератори! Литературното творчество трябва да стане част от общото пролетарско дело, 'с винтове и колелца' на един-единствен велик социалдемократически механизъм, приведен в действие от целия съзнателен авангард на цялата работническа класа".

Максим Горки пише за социалистическия реализъм по следното:

"Жизненоважно и творчески необходимо е нашите писатели да се издигнат до гледна точка, от чиято височина - и само от нейната височина - ясно се виждат всички мръсни престъпления на капитализма, цялата подлост на неговите кървави намерения и се вижда цялото величие на героичното дело на пролетариата-диктатор."

Той също така подчертава:

"Писателят трябва добре да познава историята на миналото и да познава социалните явления на настоящето, в което той е призван да изпълнява едновременно две роли: на акушер и гробар."

Горки е считал, че основната задача на социалистическия реализъм е да култивира социалистически и революционен поглед към света и съответното му осмисляне.

Белоруският съветски писател Васил Бъйков нарича социалистическия реализъм най-напредналия и изпитан метод:

„И така, какво можем да направим ние, писателите, майсторите на словото, хуманистите, които сме избрали за свой метод на писане най-напредналия и изпитан метод на социалистическия реализъм?“

----

Казусът решен? :)

Поздрави,
Liglioto (беседа) 00:06, 3 юли 2023 (UTC)[отговор]

Уау, надминал си всичките ми очаквания! Аз се консултирам и с други литератори междувременно, но тъй като сега съм извън нормални работни условия, ще се заема с изчистването на нещата следващата седмица. Благодаря ти още веднъж! Ket (беседа) 12:05, 3 юли 2023 (UTC)[отговор]

Здравей, създадох нова статия Социален реализъм по английската и поправих връзките в Уикиданни. Освен това копирах отговора ти оттук на Беседа:Социален реализъм, за да остане за справка, ако се чуди някой. За Максим Горки написах, че "е предшественик на движението социален реализъм, развило се в периода между двете войни“, тъй като такъв съвет получих от литератор. Още веднъж сърдечни благодарности Ket (беседа) 15:10, 20 юли 2023 (UTC)[отговор]

Здравей, моят отговор беше частичен превод (отделни абзаци) от немската и руската статии. В статиите бяха посочени и множество източници за всяко едно изказване, за цитатите и т.н. Тях обаче в моя отговор ти спестих. Щом обаче ще се публукива, е редно да се превземат и източниците. Като имам време, ще ги допълня. Или ако можеш. ;) Liglioto (беседа) 15:40, 20 юли 2023 (UTC)[отговор]

Здравей @Ket,

когато пиша статии си ги свалям после като PDF на компютъра. Последните две обаче не мога – излиза ми някаква грешка. Можеш ли да ми помогнеш? Например при тази статия – Каменка (Климовски район). Пробвах и от друг компютър, и от телефона си – проблемът си е там. Благодаря. Liglioto (беседа) 16:16, 21 юли 2023 (UTC)[отговор]

Опитах, и аз не можах. Но има околен път - избрах опция Print и там има опция PDF в дестинациите, така се получи без проблем Ket (беседа) 16:54, 21 юли 2023 (UTC)[отговор]

Здравейте! Излишно е да предлагате пренасочваща страница по процедурата за бавно изтриване – визирам Лахезис. За пренасочващи страници се използва {{бързо изтриване}}. Всъщност Вие можехте директно да запишете своя превод върху пренасочването, тъй като инструментът за превод го позволява. --Ted Masters (беседа) 22:01, 15 февруари 2024 (UTC)[отговор]

Благодаря за информацията. За първи път предлагам нещо за изтриване и като търсех, как се прави това, попаднах на този източник Уикипедия:Страници за изтриване. Не знаех, че има друг по-бърз вариант. Благодаря, ще го имам предвид за бъдеще.

А като преведох страницата, не знаех, че вече има съществуваща, щях иначе там да я презапиша... А инструментът за превод не откри конфликт, а вместо това сам промени заглавието на статията... Liglioto (беседа) 22:27, 15 февруари 2024 (UTC)[отговор]