19 декември

19 декември е 353-тият ден в годината според григорианския календар (354-ти през високосна). Остават 12 дни до края на годината.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

• 1732 г. – Бенджамин Франклин публикува Алманах на бедния Ричард
• 1783 г. – Уилям Пит-младши става най-младият министър-председател в историята на Великобритания и Обединеното кралство.
• 1793 г. – Наполеон Бонапарт е произведен в чин генерал.
• 1842 г. – САЩ признава независимостта на Хавай.
• 1843 г. – За пръв път е публикувана новелата Коледна песен на Чарлз Дикенс.
• 1879 г. – Подписан е Мемоарът на българи от Македония – обръщение на 102 македонски българи към Великите сили.
• 1895 г. – Основан е Природонаучният музей в Белград.
• 1909 г. – Основан е германския футболен клуб Борусия (Дортмунд).
• 1912 г. – Основан е френския футболен клуб АК Арл-Авиньон.
• 1928 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Весела България.
• 1944 г. – Публикуван е за пръв път френският вестник Монд. От същата дата през 1995 г. вестникът е достъпен и в електронен вариант в интернет.
• 1945 г. – Австрия става република за втори път, (престава да бъде такава след нацистката инвазия в средата на 1938).
• 1946 г. – Въоръжени отряди на Виетмин, превождани от Хо Ши Мин атакуват столицата на Виетнам Ханой.

• 1950 г. – Бъдещият президент Дуайт Айзенхауър става началник на въоръжените сили на САЩ.
• 1955 г. – Парламентът на Судан приема декларация за независимост на страната.
• 1955 г. – Основана е община Мараан в Бразилия.
• 1963 г. – Занзибар получава независимост от Обединеното кралство и става конституционна монархия, управлявана от султан.
• 1963 г. – Състои се премиерата на италианския филм Вчера, днес и утре
• 1971 г. – Състои се премиерата на американския игрален филм Портокал с часовников механизъм
• 1972 г. – Програма Аполо: Аполо 17 се завръща на Земята, с което завършва американската програма за изпращане на хора на Луната.
• 1974 г. – Започва продажбата на първия персонален компютър – Алтаир 8800 на американската фирма MITS Inc.
• 1979 г. – В кината започва прожекцията на филма Крамър срещу Крамър с участието на Дъстин Хофман и Мерил Стрийп.
• 1984 г. – Обединеното кралство и Китайската народна република подписват споразумение, съгласно, което суверенитета на Хонконг се прехвърля към китайската администрация на 1 юли 1997.
• 1989 г. – Основан е бразилския футболен клуб Парана Клубе.
• 1994 г. – Стартира българското радио Classic FM.
• 1998 г. – Камарата на представителите на САЩ внасят декларации в Сената за импийчмънт на президента Бил Клинтън.
• 2001 г. – XXXIX народно събрание приема декларация, с която препоръчва на министерския съвет да унищожи окончателно ракетния комплекс Р-400.
• 2001 г. – Състои се премиерата на американския фентъзи филм Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена в САЩ.
• 2003 г. – XXXIX народно събрание приема декларация за създаването на американски бази в България.
• 2005 г. – Състои се премиерата на многосериен руски игрален филм Майстора и Маргарита.

Родени[редактиране | редактиране на кода]

• 1343 г. – Вилхелм I, маркграф на Майсен († 1407 г.)
• 1594 г. – Густав II Адолф, крал на Швеция († 1632 г.)
• 1676 г. – Луи-Никола Клерамбо, френски композитор († 1749 г.)
• 1683 г. – Филип V Испански, крал на Испания († 1746 г.)
• 1778 г. – Мари Терез Шарлот, френска принцеса († 1851 г.)
• 1790 г. – Сър Уилям Едуард Пари, английски изследовател († 1855 г.)
• 1816 г. – Франц Сахер, австрийски сладкар († 1907 г.)
• 1852 г. – Албърт Майкелсън, американски физик и Нобелов лауреат през 1907 г. († 1931 г.)
• 1861 г. – Итало Звево, италиански писател († 1926 г.)
• 1873 г. – Никола Петров, български борец († 1925 г.)
• 1875 г. – Милева Марич, сръбска математичка († 1948 г.)
• 1877 г. – Кирил Жечев, български офицер († ? г.)
• 1882 г. – Петър Юруков, български революционер († 1906 г.)
• 1884 г. – Антонин Запотоцки, чешки писател и политик († 1957 г.)
• 1891 г. – Христо Бърдаров, български офицер († 1917 г.)
• 1899 г. – Васил Сеизов, български общественик († 1975 г.)
• 1900 г. – Геза Цифра, австрийски режисьор († 1989 г.)
• 1901 г. – Димитър Ненов, български композитор († 1952 г.)
• 1902 г. – Сър Ралф Ричардсън, английски актьор († 1983 г.)
• 1903 г. – Надежда Винарова, българска балерина († 1991 г.)
• 1906 г. – Никола Шипковенски, български психиатър († 1976 г.)
• 1906 г. – Николай Иванов, български политик († 1988 г.)
• 1910 г. – Жан Жене, френски писател и драматург († 1986 г.)
• 1914 г. – Дитрих Храбак, германски пилот († 1995 г.)
• 1915 г. – Едит Пиаф, френска естрадна певица и актриса († 1963 г.)
• 1920 г. – Лазар Мойсов, македонски политик († 2011 г.)
• 1921 г. – Блаже Конески, македонски писател и кодификатор на македонския език († 1993 г.)
• 1922 г. – Николай Драганов, български писател – белетрист († 1998 г.)
• 1924 г. – Мишел Турние, френски писател († 2016 г.)
• 1925 г. – Танкред Дорст, немски писател († 2017 г.)
• 1929 г. – Ангел Бонев, български стопански деец
• 1929 г. – Иван Радков, български историк († 2007 г.)
• 1929 г. – Паул Ницон, швейцарски писател
• 1934 г. – Иван Крумов, български общественик
• 1937 г. – Милчо Левиев, български музикант († 2019 г.)
• 1939 г. – Николай Ангелов, български актьор († 2008 г.)
• 1941 г. – Морис Уайт, американски певец и композитор
• 1943 г. – Сам Кели, британски актьор († 2014 г.)
• 1945 г. – Орлин Стефанов, български театровед
• 1944 г. – Мичъл Фейгенбаум, американски физик
• 1948 г. – Валентин Стойчев, български театровед († 2007 г.)
• 1951 г. – Фред Лесли, американски учен
• 1954 г. – Александър Монин, руски рок певец († 2010 г.)
• 1956 г. – Фил Харис, американски капитан († 2010 г.)
• 1957 г. – Джефри Кийтинг, ирландски дипломат
• 1957 г. – Майкъл Фосъм, американски инженер
• 1957 г. – Сирил Колар, френски писател и режисьор († 1993 г.)
• 1958 г. – Веселин Вукович, югославски хандбалист
• 1961 г. – Ерик Корнел, американски физик и Нобелов лауреат през 2001
• 1963 г. – Дженифър Бийлс, американска актриса
• 1964 г. – Арвидас Сабонис, литовски баскетболист
• 1964 г. – Томас Брусиг, немски писател
• 1966 г. – Алберто Томба, италиански скиор
• 1967 г. – Крис Ейнджъл, американски актьор
• 1967 г. – Владимир Сабоурин, български литератор
• 1969 г. – Ричард Хамънд, британски ТВ водещ
• 1970 г. – Тайсън Бекфорд, американски модел
• 1971 г. – Фиген Юксекдаг, съпредседател на Демократичната партия на народите в Турция (2014 – 2017)
• 1972 г. – Алиса Милано, американска актриса
• 1974 г. – Гълъбин Боевски, български щангист
• 1975 г. – Брандън Сандерсън, американски писател
• 1979 г. – Ицо Хазарта, български музикант
• 1979 г. – Ники Хънтър, американската порнографска актриса
• 1979 г. – Паола Рей, колумбийска актриса
• 1980 г. – Джейк Джиленхол, американски актьор
• 1980 г. – Джесика Бангкок, американската порнографска актриса
• 1983 г. – Мартин Георгиев, български композитор
• 1984 г. – Георги Калайджиев, български футболист
• 1985 г. – Гари Кейхил, английски футболист
• 1986 г. – Райън Бабел, холандски футболист
• 1987 г. – Карим Бензема, френски футболист
• 1988 г. – Алексис Санчес, чилийски футболист
• 1988 г. – Димо Бакалов, български футболист

Починали[редактиране | редактиране на кода]

• 211 г. – Публий Септимий Гета, римски император (* 189 г.)
• 401 г. – Свети Анастасий I, римски папа (* ? г.)
• 1091 г. – Аделхайд от Суза, маркграфиня на Торино (* ок. 1014 г.)
• 1111 г. – Агнес фон Райнфелден, херцогиня на Церинген (* ок. 1065 г.)
• 1111 г. – Ал Газали, ирански философ (* 1058 г.)
• 1370 г. – Урбан V, римски папа (* 1310 г.)
• 1385 г. – Бернабо Висконти, владетел на Милано (* 1323 г.)
• 1659 г. – Анна София фон Бранденбург, германска принцеса (* 1598 г.)
• 1711 г. – Джордже Бранкович, сръбски писател (* 1645 г.)
• 1741 г. – Витус Беринг, датски изследовател (* 1681 г.)
• 1788 г. – Хуан Баутиста де Анса, испански пътешественик (* 1736 г.)
• 1796 г. – Пьотър Румянцев, руски граф и генерал (* 1724 г.)
• 1836 г. – Емили Донълсън, първа дама на САЩ (* 1807 г.)
• 1848 г. – Емили Бронте, английска писателка (* 1818 г.)
• 1851 г. – Джоузеф Търнър, английски художник (* 1775 г.)
• 1876 г. – Виктор Григорович, руски филолог-славист (* 1815 г.)
• 1904 г. – Цвятко Панов, български революционер (* ? г.)
• 1907 г. – Димитър Попгеоргиев, български революционер (* 1840 г.)
• 1909 г. – Янко Забунов, български политик (* 1868 г.)
• 1915 г. – Алоис Алцхаймер, немски психиатър (* 1864 г.)
• 1916 г. – Петко Бобев, български революционер (* ? г.)
• 1916 г. – Хуго Мюнстерберг, немски учен (* 1863 г.)
• 1921 г. – Фьодор Матисен, руски офицер (* 1872 г.)
• 1939 г. – Гунар Исаксен, норвежки изследовател (* 1868 г.)
• 1942 г. – Мице Козароски, югославски партизанин (* 1910 г.)
• 1946 г. – Стоян Попсимеонов, български общественик (* 1880 г.)
• 1954 г. – Виктор Абакумов, съветски офицер (* 1908 г.)
• 1972 г. – Камен Писков, български шахматист (* 1909 г.)
• 1981 г. – Петър Сарийски, български духовник (* 1912 г.)
• 1981 г. – Селма Фрайберг, детски психоаналитик (* 1918 г.)
• 1996 г. – Марчело Мастрояни, италиански актьор (* 1924 г.)
• 1997 г. – Димитър Петков, български композитор (* 1919 г.)
• 1997 г. – Масару Ибука, японски предприемач (* 1908 г.)
• 2002 г. – Александър Сариевски, народен певец от Република Македония (* 1922 г.)
• 2004 г. – Стефан Савов, български художник (* 1924 г.)

Празници[редактиране | редактиране на кода]

• Гоа (Индия) – Ден на свободата (от Португалия, 1961 г.)