Християнството в дати

Християнството в дати представлява хронологично представяне на по-важните дати и личности в историята на християнството от смъртта на Иисус Христос до днешно време.

Християнството в Римската империя, апостолска църква[редактиране | редактиране на кода]

Година Събитие Бележки
ок. 30 Кръстна смърт на Иисус Христос
ок. 33 Мъченическа смърт на дякон Стефан (в присъствието на Савел/Павел)
ок. 35 Започване на мисионирането на самаританите
ок. 49 Апостолски събор в Йерусалим

и изселване на евреите от Рим по времето на Клавдий (т.нар. едикт на Клавдий)

ок. 49 II. мисионерско пътуване на ап. Павел Павел мисионира в Македония. Християнството достига Европа.
50-64 Писма на ап. Павел.
50 Основаване на църквата в Коринт от Павел.
53 „Християни на Томас“ Ап. Томас достига Индия и разпространява там християнството.
64 Преследване на християните по времето на Нерон Смърт на ап. Петър и ап. Павел.
66-79 Въстание на зилотите в и около Йерусалим
70 Разрушение на Йерусалим и на храма
81-96 Преследване на християните по времето на Домициан
132-135 Второ еврейско въстание с водач Симон Бар Кохба пълно разрушаване на Йерусалим. Преименуване на провинция Юдея в Палестина за подигравка на евреите.
155 Мъченическа смърт на Поликарп от Смирна
ок. 160-220 Тертулиан
178 Ириней Лионски става патриарх на Лион
248 Киприан (умира 258 г.) става патриарх на Картаго
249-251 Преследване на християните в Близкия изток чрез Деций Траян
295-373 Атанасий I, църковен отец конфликт с арианството
ок. 300 Антоний Велики (умира 356) отива в пустинята като еремит
301 Покръстване на Армения Първата държава приела християнството.
306 Събор в Елвира
303-311 Преследване на християните по времето на Диоклециан
311 Преседвнията на християните са прекратени с едикт от император Галерий Сердикйски едикт, християнството в Римската империя е признато за легална религия
313 Константин I Велики Медиолански едикт, християнството в Римската империя е признато за равнопоставена на другите религи (но все още не държавна религия).
313 Евсевий Кесарийски Автор на изчерпателна църковна история на първите столетия, става патриарх на Цезарея
ок. 320 Основаване на първия манастир от Пахомий (292-346)
325 Никейски събор осъждане на арианството като ерес и се приема т.нар. Символ на вярата.
325 Покръстване на Аксум
330-379 Василий Велики църковен отец, епископ на Кесария Кападокийска, основател на манастир
330-390 Григорий Назиански (богословът) църковен отец, защитава доктрината за триединството, председателства Втория вселенски събор през 381 г.
335-394 Григорий Нисийски църковен отец, брат на Василий Велики
337-397 Амвросий Медиолански църковен отец, учител на Августин Блажени
347-420 Йероним църковен отец, преводач на Библията на латински („вулгата“)
350-407 Йоан Златоуст църковен отец, проповедник
354-430 Августин Блажени църковен отец
380 Теодосий I обявява де юре християнството за държавна религия в Римската империя (едикт Cunctos populos, 27 февруари 380 г.)
381 Втори вселенски събор в Цариград Никео-Цариградски символ на вярата
381 Мартин от Тур основава първия манастир в Галия
383 Смърт на Вулфила превежда Библията на готски език
431 Трети вселенски събор в Ефес Дева Мария е призната за Богородица (theotokos), а Христос е истинкси Бог и истински човек
432 Свети Патрик започва своето дело в Ирландия
451 Четвърти вселенски събор в Халкидон разделение на Древноизточните църкви – В И Христос са неразделно съединени в една личност божествената и човешката същност
480-550 Бенедикт Нурсийски основател на бенедиктинския орден

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Година Събитие Бележки
498 или 499 кръщение на Хлодвиг I покръстване на франките
от 534 Християнизация в Англия (Hiberno-Scottish mission) чрез ирландския монах Колумба
553 Втори Цариградски събор осъждане на т.нар „три глави“ (писания на три теолози от антиохийското училище)
590 Колумбан пристигане в Галия
590 – 604 папа Григорий I църковен отец
680 – 681 Трети цариградски събор И Христос притежава в съответствие със своите две същности божествена и човешка воля.
719 – 754 Бонифаций мисионира Германия
720 Regula Benedicti в St. Gallen
732 Карл Мартел той спира арабското нашествие чрез победа при битката при Поатие и предотвратява исламизирането на християнското царство на франките
726 Започва иконоборството в източната църква
754 Пипинов дар основава се Папска държава
787 Втори Никейски събор вселенския събор разрешава почитането на икони
852 – 889 Св. цар Борис І – Покръстител Покръства българите
863 Кирил и Методий са на мисия при славяните
865 Покръстване на българите от

княз Борис Покръстител

867 – 879 Фотий схизма между Православната и Католическата църква
869 – 870 Четвърти Константинополски събор Учредяване на Българската църква -

създаване на Българската архиепископия

893 Преславски народен събор Българския език – официален език в Богослужението
909 основаване на манастира в Клюни
927 Признаване патриаршеското достойнство на Българската православна църква Създаване на Българската патриаршия
988 Започване на християнизацията на Русия от българите Владимир I – княз на Киев – се кръщава и организира кръщението на своите подвластни
1009 Al-Hakim разрушава църквата в Йерусалим – една от най-големите светини на християнството начало и повод за кръстоносните походи
1033 – 1109 Анселм Кентърбърийски
1054 Източно-Западна схизма Разделяне на римската и гръцката църкви
1073 Григорий VII става папа
1077 Хайнрих IV отива в Каноса
1095 Обявяване на първия кръстоносен поход
1096 – 1099 Първи кръстоносен поход
1098 Основаване на ордена на цистерцианците
1123 Първи латерански синод Борба за инвеститурата
1139 Втори латерански синод Целибат за свещениците
1140 – 1217 Петър Валдо основател на валденсите
1147 – 1149 Втори кръстоносен поход
1175 – 1221 Dominicus основател на доминиканския орден
1179 Трети латерански синод
1182 – 1226 Франциск от Асизи основател на францисканския орден
1189 – 1192 Трети кръстоносен поход
1200 – 1280 Алберт Велики
1202 – 1204 Четвърти кръстоносен поход
1209 – 1229 Албигойски кръстоносен поход
1212 Детски кръстоносен поход
1215 Четвърти латерански синод Трансубстанция
1217 – 1221 Пети кръстоносен поход
1225 – 1274 Тома Аквински
1228 – 1229 Шести кръстоносен поход
1245 Първи лионски синод
1248 – 1254 Седми кръстоносен поход
1255 – 1346 Григорий Синаит Основоположник, практик и теоретик на исихазма
1260 – 1328 Майстер Екхарт
1270 Осми кръстоносен поход
1274 Втори лионски синод
1300 Първа юбилейна година чрез папа Бонифаций VIII.
1300 – 1363 Св. Теодосий Търновски Български духовник и отшелник, идеолог на исихазма в

средновековна България

1325 – 1403 Св. Патриарх Евтимий Български духовник, книжовник и православен светец,

исихаст

1387 Християнизация на Литва

Реформация и Контрареформация, европейски колонии[редактиране | редактиране на кода]

Година Събитие Бележки
1311-1312 Събор във Vienne
1365 Кръстоносен поход срещу Александрия
1383 Джон Уиклиф превежда Библията на английски
1396 Битка при Никопол
1396-1415 Ян Хус, Чехия, реформатор осъден на синода в Констанц -> моравски братя
1414-1418 Събор в Констанц
1431-1445 Събор вБазел, Ферара и Флоренция
1453 Превземане на Константинопол (1453) край на византийската империя.
1452-1498 Джироламо Савонарола
1482-1531 Johannes Oekolampad, Базел швейцарски реформатор
1483-1546 Мартин Лутер, Витенберг немски реформатор
1484-1531 Улрих Цвингли, Цюрих швейцарски реформатор
1484-1530 Niklaus Manuel наречен Deutsch, Берн швейцарски реформатор
1485-1548 Johannes Bugenhagen, Витенберг немски и датски реформатор
1489-1556 Thomas Cranmer, Лондон английски реформатор
1489-1565 Guillaume Farel, Франция женевски реформатор
1491-1551 Martin Bucer, Щрасбург, Кеймбридж Reformator
1491-1556 Игнатий Лойола основател на ордена на йезуитите
1492 Край на реконкиста Испания се освобождава окончателно от ислямската окупация
1493-1552 Olaus Petri, Стокхолм шведски реформатор
1494-1536 William Tyndale, Антверпен английски преводач на Библията и реформатор
1494-1561 Hans Tausen, Дания реформатор
1496-1562 Menno Simons, Фризия основател на менонитите
1497-1560 Philipp Melanchthon, Витенберг реформатор
1504-1575 Heinrich Bullinger швейцарски реформатор, последовател на Цвингли
1505-1572 John Knox шотландкси рефорамтор
1509-1564 Жан Калвин френски реформатор в Женева
1512 Пети латерански събор
1517 95 тезиса във Витенберг Начало на Реформацията в Германия чрез Мартин Лутер
1519 Улрих Цвингли свещеник в църквата Grossmünster в Цюрих
1519-1605 Théodore de Bèze, Женева реформатор, последовател на Калвин
ок. 1520 Започва преследването на Хугенотите във Франция
1521 Мартин Лутер бива екскомунициран
1523 Реформацията в Цюрих чрез Улрих Цвингли
1523-1567 Guy de Bray реформатор в Холандия
1527 Проникване на реформацията в Швеция и Дания
1528 Реформация в Берн чрез Niklaus Manuel Deutsch
1529 Реформация в Базел чрез Johannes Oekolampad
1529 Райхстаг в Шпайер Протест на група евангелски владетели и имперски градове от Шпайерската диета срещу Вормския едикт
1529 Голям и малък катехизъм на Мартин Лутер
1529 Религиозна дискусия в Марбург не се постига единомислие между лутераните и реформаторската църква по отношение на Господната вечеря
1529 Обсада на Виена
1531 Улрих Цвингли пада във втората капелска война
1531 Явления на Богородицата във Villa de Guadalupe (Juan Diego)
um 1533 Жан Калвин се присъединява към протестантското движение
1534 Закон в Англия (Act of Supremacy) (Закона на английския парламент обявява крал Хенри VIII за глава на църквата в Англия)
1534 Немската Библия на Мартин Лутер
1535 Обезглавяване на Томас Мор
1536 Първото изданение на Institutio от Жан Калвин
1541 Реформация в Шотландия чрез John Knox
1545-1563 Трентски събор контрареформация
1549 Consensus Tigurinus Връзка между реформацията на Улрих Цвингли и Жан Калвин
1549 Francisco de Xavier y Jassu достига Япония
1555 Аугсбургски мир Cuius regio, eius religio
1559 Първи национален събор на реформираните християни във Франция
1563 Хайделбергски катехизъм
1570 Martin de Goiti und Juan de Salcedo достигат Филипините Крал Rajah Sulayman приема католическата вяра вследствие на загубената битка при Bangkusay
1589 Москва се обявява за патриархат Москва се разбира като трети Рим, който контролира вярата
1600 Джордано Бруно е изгорен жив на клада в Рим

Ново време[редактиране | редактиране на кода]

Година Събитие Бележки
1607-1676 Paul Gerhardt Пастор и песнописец
1609 Основаване на първата баптистка църква в Амстердам
1611 King James Bible
1624-1691 George Fox Основател на квакерите
1635-1705 Philipp Jacob Spener Пиетизъм
1648-1690 Robert Barclay теологичен пионер на квакерите
1662 Класическо издание на Book of Common Prayer
1663-1727 August Hermann Francke
1683 Втора обсада на Виена
1685-1750 Йохан Себастиан Бах църковен музикант
1697-1769 Gerhard Tersteegen песнописец и мистик
1700-1760 Nikolaus Ludwig Graf von Zinzendorf основател на моравските братя
1703-1791 Джон Уесли основател на методизма
1714-1770 George Whitefield съосновател на методизъм и най-известния open-air-проповедник на 18. столетие
1768-1834 Фридрих Шлайермахер теолог
1801 Конкордат между фреснкото кралство и римокатолическата църква
1803 Германска медиатизация и секуларизация
ab 1820 Движение на пробуждане в Германия
1830 Възникване на старите лутерани
1830 Основаване на Църква на Христос на светиите от последните дни във Fayette (Ню Йорк).
1831 Организиране на Catholic Apostolic Church
1833 Начало на Оксфордското движението движение в англиканската църква
1850 Начало на християнската мисия в Китай
1854 Непорочно зачятие прогласява се като догма от папа Пий IX
1863 Основаване на Генералната конференция на Църква на адвентистите от седмия ден. във Батъл Крийк, Мичиган на 21 май 1863 г. като резултат от адвентното движение през Второто Велико Пробуждане, макар във времето на Третото Велико Пробуждане.
1863 Основаване на Общата апостолска християнска мисия.
1867 Първа Lambeth Conference
1869-1879 Първи Ватикански събор (непогрешимостта на папата става догма, която се практикув за първи път
1870 Създаване на Българската екзархия
1870-1922 William J. Seymour основател на петдесятното движение
1871 Основаване на старокатолиците
от 1878 Развитие на новоапостолската църква от Allgemeine christliche apostolische Mission (AcaM)
1881 Основаване на Световния методистки съюз (World Methodist Council)
1884-1976 Рудолф Бултман теолог (ентмитологизиране)
1886-1968 Карл Барт теолог (диалектична теология)
1891 Енциклика Rerum Novarum
1899/1900 Лекция на Adolf von Harnack Das Wesen des Christentums (същност на християнството) класика на либералната теология
1901/1906 Начало на петдесятничеството
1905 Анулиране на конкордата от 1801 г. и разделяне на църквата от държавата във Франция
1905 Основаване на баптисткия световен съюз
1906-1945 Dietrich Bonhoeffer Теолог и борец от съпротивата
1910 Първа световна мисионска конференция в Единбург начало на модерното екуменическо движение
1918 Billy Graham, американско евангеликалско движение
1921 John Stott Съосновател на световното евангелско лозанско движение
1925 Първа конференция на екуменическото движение за практично християнство (Life and Work) в Стокхолм
1924 – 2006 William Sloane Coffin, Пастор на Riverside Church Водач на движението за граждански права и мир
1927 Първа конференция на екуменическото вдижение Faith and Order в Лозана
1932 Hagia Sophia, една от най-известните църковни сгради на християнството, която е джамия от 1453, става музей.
1932 Deutsche Christen (немски християни) расистко, антисемитско движение в несмкото протестантство
1934 Теологична декларация в Бармен (Вупертал) изработена в голяма част от Карл Барт като основа на изповядваща църква
1937 Втора екуменическа конфреренция Life and Work в Оксфорд, втора екуменическа конфреренция Faith and Order в Единбург
1941 Рудолф Бултман публикува своето съчинение за ентмитологизирането
1942 Обединение на немските баптисти, Елим-църкви и Brüdergemeinden в Bund Evangelisch-Freikirchlicher Gemeinden (съюз на евангелиските свободни църкви)
1945 Вдигане на схизмата срещу Българската православна църква Признаване на автокефалността на Българската православна църква
1947 Church of South India
1947 Основаване на лутеранския световен съюз
1948 Основаване на World Council of Churches (световен съвет на църквите)
1950 Изработване на „Устав на Българската православна църква“
1950 Провъзгласяване на римокатолическата догма за възнесението с тяло на Дева Мария
1953 10 май – Възстановяване на Българската патриаршия Избор на български патриарх
1957 Основаване на United Church of Christ
1962-1965 Втори ватикански събор
1968 Основаване на Metropolitan Community Church
1973 Concorde de Leuenberg основен екуменически документ на Community of Protestant Churches in Europe (CPCE)
1974 Лозанско движение надденоминационно евангелско движение, което насърчава по-голям ангажимент в световната евангелизация
1980 Йозеф Рацингер отнема на Hans Küng правото да преподава (Missio canonica)
1982 Декларация от Лима екуменическа конвергентна декларация за кръщение, евхаристия и служба
1989 Ръкополагане на Barbara Clementine Harris като първа жена епископ, която вярва на апостолското приемство (apostolic succession).