64
| << | 1 век | >> | |||||||
 | |||||||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
| 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
| 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
| 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
| 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
| 51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
| 61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
| 71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
| 81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
| 91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
64 (шестдесет и четвърта) година е високосна година, започваща в неделя по юлианския календар.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
В Римската империя[редактиране | редактиране на кода]
- Единадесета година от принципата на Нерон Клавдий Цезар Август Германик (54 – 68 г.)
- Консули на Римската империя са Гай Леканий Бас и Марк Лициний Крас Фруги. Суфектконсули през тази година стават Гай Лициний Муциан и Квинт Фабий Барбар Антоний Мацер.
- 18 срещу 19 юли – в търговската част на Рим, в близост до Циркус Максимус, започва пожар, който бушува безконтролно в последвалите 6 дни. Три от регионите, на които е разделен града, са напълно унищожени, други седем са сериозно засегнати, а само четири остават напълно недокоснати от стихията. Нерон се завръща от Анциум, за да организира борбата с пожара и неговите последици като скоро започва да подготвя възстановяването на града.[1]
- В Рим се разпространяват слухове за личната вина на императора за започването на пожара. Нерон хвърля вината за бедствието върху християните, което е последвано от гонения и масови екзекуции. Сред жертвите вероятно е апостол Петър.[2]
- Нерон започва строителството на своя Златен дворец в опожарената централна част на Рим. На провинциите е наложен допълнителен еднократен данък, за да се подпомогне финансирането на възстановителните работи.
- Завършват възстановителните работи по изгорелите две години по-рано Терми и Гимназиум на Нерон, които отново са отворени за граждани.[3]
- Нерон извършва монетна реформа, с която намалява тежестта на златната монета (ауреус) спрямо един римски фунт (327,45 грама) от 1/40 на 1/45, а на сребърнита монета (денарий) от 1/90 на 1/96.[4]
В Юдея[редактиране | редактиране на кода]
- Гесий Флор е назначен за прокуратор на провинция Юдея на мястото на Лукцей Албин.
В Мала Азия[редактиране | редактиране на кода]
- Полемон II е принуден да абдикира и остатъците от Понтийското царство, включително Колхида, са включени в състава на римската провинция Галатия.[5]
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- 13 септември – Юлия Флавия, дъщеря и единствено дете на Тит Флавий Веспасиан (умряла 91 г.)
- Филон Библоски, финикийски историк (умрял ок. 141 г.)
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- Петър, един от дванадесетте апостоли (ученици) на Иисус (други възможни години на смъртта му са ок. 65 – 67)
- Децим Юний Силан Торкват, римски политик и сенатор (роден 10 до 16 г.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 441 – 442
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 442
- ↑ L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 453
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 252
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 1004