Фредерик Мистрал
| Фредерик Мистрал Frédéric Mistral | |
| френски поет | |
 | |
| Роден | 8 септември 1830 г. |
|---|---|
| Починал | Маян, Франция |
| Погребан | Франция |
| Националност |  Франция |
| Работил | поет |
| Литература | |
| Псевдоним | Mèste Franc, Gui de Mount-Pavoun, Cousinié Macàri, Michèu Gai, Lou Cascarelet, Grand la Borgno, Lou Felibre de Bello Visto, Un Maianen, Lou Felibre dóu Mas, Antoine Chansroux, Lou Canounge de N-D. de Casten, Lou Felibre de Bèuvezet, Lou Felibre Calu, Jan Chaplo Verne, Un Jouine Felibre, Lou Medecin di Torro, Tounin Clapo, Lou Tout-Obro, Ambròsi Boufarel[1] |
| Жанрове | стихотворение, поема, разказ, драма, мемоари |
| Течение | „Фелибридж“ |
| Известни творби | „Мирей“ (1859) |
| Награди |  Нобелова награда за литература (1904) |
| Семейство | |
| Съпруга | Мари Луиз Еме Ривиер |
| Подпис |  |
| Фредерик Мистрал в Общомедия | |
Фредерик Мистрал (на френски: Frédéric Mistral) е френски поет и прозаик, носител на Нобелова награда за литература за 1904 г.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 8 септември 1830 година в Прованс, Франция, в семейството на местен земевладелец. Учи в колежа в Авиньон, където се поражда интересът му към провансалските култура и език. Още като ученик пише първите си стихотворения.
След завършване на Юридическия факултет в Университета Екс в Марсилия, започва да се занимава по-сериозно с провансалска литература. През 1854 г. участва в сбирка на провансалските поети във Фонтсегюн. Във Фонтсегюн се появява първото официално литературно движение на фелибристите – „Фелибридж“, в което Фредерик Мистрал заема основно място.
Първото негово произведение, което добива широка известност е поемата „Mirèio“ (Mireille), която създава по легенда.
През 1904 г. получава Нобелова награда за литература за „неговата ярка оригиналност и вдъхновението на поетичното му творчество, с което отразява естествения дух на народа си“. С парите от наградата прави в град Арл колекция за бита, традициите, религиозните вярвания и изкуството на Прованс. През 1909 г. в града е открита негова статуя.
Умира на 25 март 1914 година в Маян, близо до Арл, на 83-годишна възраст.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Mirèio (1859) – PDF (на провансалски)
- Calendau (1867) – online Архив на оригинала от 2012-08-14 в Wayback Machine.
- Lis Isclo d’or (1875) – en ligne: part I Архив на оригинала от 2012-08-14 в Wayback Machine., part II Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
- Nerto, разказ (1884) – online
- La Rèino Jano, драма (1890) – en ligne Архив на оригинала от 2012-08-14 в Wayback Machine.
- Lou Pouèmo dóu Rose (1897) – online Архив на оригинала от 2012-08-14 в Wayback Machine.
- Moun espelido, Memòri e Raconte (Mes mémoires) (1906) – online Архив на оригинала от 2012-08-14 в Wayback Machine.
- Discours e dicho (1906) – online Архив на оригинала от 2012-08-14 в Wayback Machine.
- La Genèsi, traducho en prouvençau (1910) – online Архив на оригинала от 2012-08-14 в Wayback Machine.
- Lis óulivado (1912) – online Архив на оригинала от 2012-08-14 в Wayback Machine.
- Lou Tresor dóu Felibrige ou Dictionnaire provençal-français embrassant les divers dialectes de la langue d'oc moderne (1878 – 1886) – online
- Proso d’Armana (посмъртно издание) (1926, 1927, 1930) – online Архив на оригинала от 2012-08-14 в Wayback Machine.
- Coupo Santo (1867)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Мистрал на страницата на Нобеловите награди
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Мистрал, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
.svg){kind=small}
|
