Клод Симон

Клод Симон
Claude Simon
Клод Симон през 1967 г.
Клод Симон през 1967 г.
Роден 10 октомври 1913 г.
Починал 6 юли 2005 г. (91 г.)
Професия писател
Националност  Франция
Жанр роман
Известни творби Път през Фландрия (1960)
Награди Нобелова награда Нобелова
Клод Симон в Общомедия

Клод Симон (на френски: Claude Simon, [simɔ̃]) е френски писател, възприеман като представител на френския „нов роман“ от средата на 20 век. Той получава Нобелова награда за литература през 1985 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Клод Симон около 1932 г.

Бащата на Клод Симон загива още в началото на Първата световна война и той израства в семейството на майка си, което живее в Перпинян, южна Франция. След смъртта ѝ през 1925 г., е изпратен да учи в Париж, където по-нататък посещава частната художествена академия на Андре Лот (Lhote) и се занимава с фотография [1].

През Втората световна война е мобилизиран в конен полк, който бива разгромен още в първото сражение. Симон е пленен, но успява да избяга и се присъединява към френската Съпротива. През 1946 г. публикува първия си роман, който е започнал още преди войната. През петдесетте години публикува още няколко романа, към който по-късно се отнася снизходително, но творчеството му бива оценено през следващото десетилетие, когато получава няколко награди. Макар и рядко Симон обявява политическите си позиции: срещу Франко, против алжирската война и за френската ядрена програма.

Нобеловата награда е присъдена на Клод Симон през 1985 г. и в словото при получаването ѝ той казва:

Сега съм стар и като за мнозина жители от старата Европа, първата половина на моя живот бе неспокойна: бил съм свидетел на една революция, участвах във Войната при смъртоносни обстоятелства (бях в един от тези полкове, които главнокомандващите решават хладнокръвно да жертват – за броени дни не остана нищо), бях пленник, опознах глада, труда до изтощение, бягството, бях тежко болен, няколко пъти на ръба на смъртта, била тя естествена или насилствена, съжителствах с най-различни хора, свещеници, подпалвачи на черкви, буржоа, анархисти, философи и литератори, делил съм хляб с престъпници и така пътувах насам-натам по света… и макар на 72 години, все още не съм открил никакъв смисъл за всичко това.[2]

В живота си като писател Клод Симон поделя времето си между Париж и местата на своето детство в Южна Франция. Погребан е в Монпарнас.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Клод Симон се състои от основно романи и малък брой есеистични или други публикации.[3]. От края на 50-те години неговите книги излизат в издателство „Минюи“, което е и причината той да бъде считан за представител на 'Новия роман'. Неговото писане изглежда не толкова иновативно, колкото усъвършенстващо – похватите, които ползва, могат да бъдат намерени още у Марсел Пруст и Уилям Фокнър, но въпреки това то носи собствена оригиналност. Според преценката на Нобеловия комитет, награда му се присъжда като на писател „който съчетава творчеството на поет и художник в представянето на човешката участ с подчертано съзнание за времето“[4]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1947 Le Tricheur
  • 1952 Gulliver
  • 1954 Le Sacre du Printemps
  • 1958 L'Herbe
  • 1960 La Route des Flandres /награда на Експрес)/
    Път през Фландрия, София: Народна култура, 1989 (прев. Стефан Тафров)
  • 1962 Le Palace
  • 1967 Histoire (награда Медиси)
  • 1969 La Bataille de Pharsale,
  • 1970 Orion aveugle / Les Corps conducteurs (2 версии)
  • 1973 Triptyque ,
  • 1975 Leçon de choses ,
  • 1981 Les Géorgiques ,
  • 1987 L'Invitation,
  • 1989 L'Acacia,
  • 1997 Le Jardin des Plantes,
  • 2001 Le Tramway
    Трамваят, София: Фама, 2009 (прев. Св. Димитрова) ISBN 975-954-411-154-0
  • 2006/13 Claude Simon, Œuvres, Tomes I-II, Paris: Gallimard, coll. „Bibliothèque de la Pléiade“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Simon C., Photographies, 1937-1970, Éditions Maeght.
  2. Simon C., Discours de Stockholm, Paris: Éditions de Minuit.
  3. (1966)Femmes (за 23 картини на Хуан Миро), Éditions Maeght; (2012) Quatre conférences (1980 до 1993), Éditions de Minuit.
  4. на сайта на Нобеловата фондация (who in his novel combines the poet's and the painter's creativeness with a deepened awareness of time in the depiction of the human condition).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]