Теодосий Робев

Теодосий Робев
български икономист
Роден
1903 г.
Починал
1996 г. (93 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вЛайпцигски университет
Научна дейност
ОбластИкономика

Теодосий (Дочо) Ангелов Робев[1] е български икономист от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Теодосий Робев е роден в големия охридски род Робеви в 1903 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва икономика в Лайпциг. Става доктор на икономическите науки. Робев е автор на книгата „Битоля“, която е издадена преди 1944 година.[2]

Д-р Теодосий Робев, д-р Борис Арсов, икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в Бановината, но симпатизант на движението, проф. Георги Киселинов, филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, Васил Пупков, печатар от Скопие са основните двигатели на списанието „Луч“. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия.[3] Робев пише антисръбски икономически статии в списанието, които подписва като Робе, а не като Робевич.[4] След закриването на списанието е уволнен от общината, в която работи.[5] След установяването на комунистическия режим в 1944 година, бяга в България, за да се спаси от преследване.[6]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Теодосий Робев е син на Ангел (Ангелаки, 1867 – 1948) и внук на Константин Ангелов Робев (1818 - 1900). Има един брат - Константин (Кочо) (1901 – ?) и три сестри – Хариклия (по мъж Алексиева, 1893 – 1971), Василка (по мъж Боянова, 1896 – ?) и Елза (1899 – 1918).

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Робев
(1750 - 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1785 - 1861)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Робев
(1789 - 1869)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1818 - 1900)
 
Наум Робев
(1833 - 1863)
 
Евтим Робев
(1835 - 1863)
 
Стефан Робев
(1842 - 1880)
 
Димитър Робев
(1822 - 1880)
 
Никола Робев
(1831 - 1906)
 
Мария Радева
(1858 - ?)
 
Деспина Робева
(1829 — 1908)
 
Сотир Кецкаров
(? — около 1863)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Паунчев
 
Неизвестна
 
Ангел Робев
(1868 - 1948)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Робев
(1853 - 1908)
 
 
 
Константин Робев
(1871 - 1946)
 
Антон Робев
(1875 - 1947)
 
Владимир Робев
(1879 - 1971)
 
Виктория
Христович
 
Михаил Христович
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Алексиев
(1892 - 1975)
 
Хариклия Алексиева
 
Константин Робев
(1901 - ?)
 
Теодосий Робев
(1903 - 1996)
 
Димитър Робев
(1890 - 1907)
 
Константин Робев
(1897 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Robeff, Theodossi A. Die Verkehrs- und Handelsbedeutung von Saloniki unter besonderer Beruecksichtigung der Wirtschaftsverhaeltnisse seines Hinterlandes [Съобщителното и търговското значение на Солун и специално на стопанските връзки с неговия хинтерланд] Philos. Diss. Leipzig, 1926 [1927] Lucka i. Thuer., R. Berger 1926. 109 p. (докторска дисертация)
  • Робев, Теодосий. „Битоля“, Македонски преглед, ΧΙΙΙ, 1.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Понякога фамилията е назовавана и като Робе.
  2. Дисертации на морска тема, защитени от българи в чужбина до 1968 година. Кратка биография
  3. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 151.
  4. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 154.
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 158.
  6. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 159.