Вардарска бановина
| Вардарска бановина Вардарска Бановина | |
| административна единица | |
 Карта на Вардарска Бановина | |
| Страна | Кралство Югославия |
|---|---|
| седалище | Скопие |
| Площ | 36,672 km2 km² |
| Население | 1 574 243 души (1931) |
| Срезове | 44 |
| Вардарска бановина в Общомедия | |
Вардарска бановина е административно-териториална единица в рамките на Кралство Югославия. Като такава просъществува от 1929 до 1941 година, т.е. до нападението на силите на Оста на 6 април 1941, последвано от първото разпадане на Югославия. След това в голяма част от областта се установява българско управление между 1941 – 1944 година. Административен център на бановината е град Скопие, а наименованието ѝ произхожда по името на река Вардар.
История[редактиране | редактиране на кода]
Бановината е създадена с ново административно-териториално деление в новонаименованата държава Югославия през 1929 година. Утвърдена е по силата на първата Югославската конституция от 1931 година, заменила Видовденската конституция от 1921 година.
Бановината включва цялата територия на днешна Северна Македония, част от днешно Косово – Призрен, Прищина, както и поречието на Българска Морава с Враня, Лесковац и част от Западните покрайнини – Босилеградско и Трънско.
Срезове[редактиране | редактиране на кода]
Вардарска бановина има 44 среза:
| - |
Банове[3][редактиране | редактиране на кода]
| Име | Години |
|---|---|
| Живоин Лазич | 1929 – 1932 |
| Добрица Маткович | 1932 – 1933 |
| Драгослав Джорджевич | 1933 – 1935 |
| Ранко Трифунович | 1935 – 1936 |
| Душан Филипович (и.д.) | 1936 |
| Драган Паунович | 1936 – 1937 |
| Марко Новакович | 1937 – 1939 |
| Владимир Хайдуквелкович | 1939 |
| Александър Цветкович (и.д.) | 1939 |
| Александър Андреевич | 1939 – 1940 |
| Живоин Рафаилович | 1940 – 1941 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
