Страхилово

Страхилово
Страхилово Координати: 43°24′25.21″ с. ш. 25°34′00.49″ и. д. / 43.407004° с. ш. 25.566803° и. д. 43.407004, 25.566803 Страхилово
Общи данни
Население	685 души[1] (15 март 2024 г.) 13,9 души/km²
Землище	49,395 km²
Надм. височина	179 m
Пощ. код	5190
Тел. код	06145
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	69732
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Полски Тръмбеш Георги Чакъров (независим политик; 2003)
Кметство    – кмет	Страхилово Николай Димитров (ГЕРБ)

Страхѝлово е село в Северна България, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Страхилово се намира в средната част на Дунавската равнина, на около 7 km северозападно от общинския център град Полски Тръмбеш и около 36 km северно от областния център град Велико Търново.

През селото минава третокласният републикански път III-407, който на юг води през Полски Тръмбеш към Велико Търново, а на север през селата Павел и Сова̀та – към Свищов. На около 2 km северно от селото третокласният път пресича минаващия в направление запад – изток първокласен републикански път 3 – част от Европейски път Е83, водещ на запад към Плевен, а на изток – покрай Пейчиново към връзка с Европейски път Е85 и град Бяла.

Надморската височина при сградата на кметството е около 120 m и намалява на север към минаващия през северната част на селото водослив^[2], отвеждащ предимно валежните води на североизток покрай Пейчиново до река Янтра. На север от водослива надморската височина нараства до около 140 m, а на юг – до около 150 m.

Населението на село Страхилово^[3], наброявало 3094 души към 1934 г. и 3232 към 1946 г., намалява постепенно до 707 души към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 920 лица, за 815 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 37 – към ромска и за известна част – не се самоопределят или не е даден отговор.^[4] Към 2017 г. преобладаващото население на селото е от ромски произход.^[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 г. дотогавашното име на селото „Хѝбилии“^[6] е променено на „Страхилово“^[7]. Предполага се, че преди Хѝбилии селото се е наричало „Дисагевец“.

Според предания, първият българин се заселва в тогавашното Хибилии през 1805 г. – Трифон от Полски Сеновец. По онова време селото има 20 – 25 турски къщи и около 60 татарски. До Освобождението българските къщи стават към 60. В селото се преместват да живеят хора от селата Беляковец, Гостилица, Крамолин.^[5]

Първото училище в селото е създадено през 1860 г. Вероятно през 1898 г. е създадено читалище „Просвета“. През 1930 г., когато селото е било многолюдно, в него е разкрито и селскостопанско училище, което е съществувало до 60-те години на 20 век.^[5]

През 1911 г. в село Страхилово (Хибилии) е открито като прогимназия Народното основно училище „Кирил и Методий“^[8], първите съхранявани документи за което са датирани от 1903 г.^[9]

На 16 юли 1948 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Козлев“ – с. Страхилово.^[10] По данни за документите, съхранявани в Държавен архив, Велико Търново^[11], през следващите години стопанството има следното развитие и промени:

• ТКЗС „Христо Козлев“ – с. Страхилово, Великотърновско (1948 – 1958);
• Клоново стопанство – с. Страхилово към Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Христо Козлев“ – с. Страхилово (1959 – 1974);
• Отраслово плодово-зеленчуково предприятие – с. Страхилово, Великотърновско към Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – Горна Оряховица (1974 – 1978);
• Бригада – с. Страхилово, Великотърновско към АПК „Янтра“ – Полски Тръмбеш (1978 – 1982);
• Бригада – с. Страхилово към АПК „Георги Димитров“ – с. Страхилово, Великотърновско (1982 – 1989);
• Колективно земеделско стопанство (КЗС) „Христо Козлев“ – с. Страхилово, Великотърновско (1989 – 1991);
• Земеделска производителна кооперация (ЗПК) „Житен клас“ – с. Страхилово, Великотърновско (1992 – 1992) и
• последно – Земеделска производителна кооперация (ЗПК) „Житен клас“ в ликвидация – с. Страхилово, Великотърновско (1992 – 1995).

Основното училище „Св. св. Кирил и Методий“, на основание Заповед № РД 14 – 140/06.06.2017 г. на Министъра на образованието и науката, е вписано в Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и е закрито, считано от 15.09.2017 г.^[12][13]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Страхилово изповядва предимно православното християнство.

В селото има православна църква „Света Параскева“^[14], намираща се в близост до пътя Велико Търново – Свищов.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Страхилово към 2019 г. е център на кметство Страхилово.^[15][16]

Народното читалище „Просвета 1898 – Страхилово“^[17][18] към 2017 г. е действащо, има групи за изворен фолклор, за стари градски песни, детска вокална група, група за художествено слово и театрална група, а от скоро – танцов състав. Постепенно започват да се възраждат традициите на селото. Правят се седенки, обичая^[19] „Жътва“, ходят за билки на Еньовден, празнуват се Бабинден, Осми март, Първи юни, Коледа и други празници.

В Страхилово към 2019 г. има пощенска станция.^[20]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

През социализма събора на селото се е провеждал на 7 ноември, а след 1989 всяка година този празник се отбелязва на 14 октомври „Петковден“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Като кръстник на селото според някои легенди е Страхил войвода.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Личев, Марин. Страхилово. Страници от миналото. [С.], ЗИП, 2007, 208 с.
• www.youtube.com
• www.bgnow.eu
• Сайт на читалището^{[неработеща препратка]}