Раданово

Раданово
Раданово Координати: 43°20′23.61″ с. ш. 25°38′11.76″ и. д. / 43.339893° с. ш. 25.6366° и. д. 43.339893, 25.6366 Раданово
Общи данни
Население	1731 души[1] (15 март 2024 г.) 55,7 души/km²
Землище	31,089 km²
Надм. височина	50 m
Пощ. код	5185
Тел. код	06141
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	61279
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Полски Тръмбеш Георги Чакъров (независим политик; 2003)
Кметство    – кмет	Раданово Йордан Йорданов (БСП)
Раданово в Общомедия

Рада̀ново е село в Северна България, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново. То е най-голямото село по население в общината и според данните на НСИ към 15.9.2023 г. е на четвърто място в област Велико Търново след Първомайци, Драганово и Ресен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Раданово е на 4,8 km южно от общинския център Полски Тръмбеш и на 34 km северно от областния център Велико Търново. Землището му граничи със землищата на:

• Климентово – на северозапад и запад;
• Иванча – в около 100-150-метров граничен участък на запад;^[2]
• Полски Сеновец – на запад, югозапад и юг;
• Петко Каравелово – на юг и югоизток;
• Орловец – на изток и североизток;
• Каранци – на североизток и
• Полски Тръмбеш – на север.^[3]

Раданово се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина. Разположено е край река Янтра, между широката около 100 m водна площ на прилежащия към източната му страна стар меандър, отделен от реката след корекция на коритото ѝ, и минаващия покрай селото от запад първокласен републикански път I-5, който е част от Европейски транспортен коридор Е85. Климатът е умереноконтинентален. Почвите са предимно алувиално-ливадни.

През Раданово минава железопътната линия, водеща на север към Русе, а на юг през възловата гара в град Горна Оряховица (връзка с железопътната линия София – Варна) за Велико Търново, Стара Загора, Кърджали.

Теренът в границите на населеното място е равнинен, а извън границите му – хълмисто-равнинен с надморска височина, варираща между около 40 m – откъм реката и 200 m – във високата югозападна част на землището. При сградата на кметството надморската височина е около 44 m.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните известни в историографията споменавания на селото – под името Радан, се срещат в османските данъчни регистри – през 1516 г.,^[4] през 1618 г. с името Радън,^[5] както и през 1692 г. и около 1740 г.^[6][7]

Находките от артефакти като стрели, върхове на копия, сечива, накити и монети от различни епохи обаче сочат за една приемственост с различни по вид поселения от Античността до наши дни. В района, като част от общата етнокултурна картина в Северна България, се преплитат различни култури и цивилизации.

В землището на селото е открито селище от старожелязната епоха,^[8] поне две тракийски погребения, както и римски некропол.

Може да се приеме, че малката крепост, с останки в местността „Бели бряг“, функционира от тракийско време, чак до отхвърлянето на турската власт. Тя е важен опорно–наблюдателен пункт, защитен западно от река Янтра. Оформеният защѝтен комплекс е природно доукрепен и свързан с възвишенията на изток от него, наречени „Вишиш“.

По време на римското владичество селището е в периферията на Никополис ад Иструм – тогава един от най-значимите градски центрове в провинция Долна Мизия, наред с Марцианопол, Нове, Улпия Ескус и други – и охранява главният път за важните дунавски крепости Нове, Ятрус и Сексагинта Приста. Именно тук, в коритото на р. Янтра, в началото на ХХ век е намерена бронзова глава с човешки ръст на император Гордиан III.^[9]

Римската власт по тези земи е установена около 46 г. от н.е., след кръвопролитни сражения с местните кробизи, но е ликвидирана от готите в III в. По-късно тя е временно възстановена, вече под юрисдикцията на източноримските василевси, но както е известно, след установяването на българите по тези земи (VI – VII век) тя е окончателно отхвърлена. Находки от това време са намерени в местността Таш тепе.

През късното Средновековие на десния бряг на Янтра съществуват две селища, локализирани в местностите Градище (Гяур куле) и Кутра (Бели бряг),^[10] а между тях до началото на миналия век личат останките на църква от същата епоха. „Проучвания“ са правени предимно от иманяри и местни жители, макар в района и до днес да се откриват монети, емитирани от царете Иван Александър и Иван Шишман. Мъчителният край на Търновското царство, в периода 1388 – 1395 г., се очертал като такъв и за двете малки села, които били опустошени и ликвидирани от османските турци, като част от оцелелите им жители преминали реката и поставили началото на съвременното селище.

По време на османското владичество селото е предимно с българско население, но има немалко и турци. Мъжката половина от българското население принудително е отлъчвана в най-усилното за полска работа време, за да изпълняват царската си служба като войнугани, като жените и децата им оставали да се оправят със земя и добитък, както и доколкото могат.^[11] През 1866 г. започнал строежът на пътя Русе – Търново и хората от селото полагали труд на ангария.

Освобождението за Раданово идва на 19 юни 1877 г. и на мястото на напускащите турци започват да се заселват българи, предимно от Балкана и Предбалкана, но има и бежанци от дн. Македония и Сърбия, чиито земи по силата на Берлинския договор остават извън пределите на новосформираното Княжество България.

Още през средновековието, а по-късно и по време на Османското владичество, край селото преминава важен път, свързващ дунавското пристанище Свищов с черноморското Варна.

Селото излъчва много участници във всички войни за национално обединение. В чест на дадените жертви е издигнат паметник в центъра на селото.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Раданово наброява 2176 души към 1934 г., достига максимума си – 2483 души – към 1946 г., след низходящи и възходящи колебания в числеността наброява 1994 души към 1992 г. и намалява плавно до 1649 души към 2018 г.^[12]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г. от общо 1746 лица 829 посочват принадлежност към българската етническа група, 52 – към турската, 367 – към ромска, 3 – към други, 16 души не се самоопределят и 479 не дават отговор.^[13]

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

Според една легенда след разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на 18 юли 1868 г. един от оцелелите четници, бягайки от преследващите го турци, се озовал в покрайнините на Раданово в местността „Старите лозя“. Изморен от пътя, той спрял да отдъхне, ала имал неблагоразумието да заспи. За нещастие минаващи кадъни го забелязали и съобщили на турците. Местен турчин на име Край Рустем, със съмнителна репутация в обществото, издебнал спящия четник, убил го и отнесъл главата му на властите в Търново. Това дело му дало известен престиж, а освен всичко се сдобил и с някои обществени привилегии.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Раданово към 2023 г. е център на кметство Раданово.^[14]

В Раданово към 2019 г. има:

• действащо общинско основно училище „Св. св. Кирил и Методий“,^[4] построено през 1917 г.;
• действащо читалище „Светлина 1883“, основано през 1883 г.;^[5][6]
• действаща само на големи религиозни празници православна църква „Свето Възнесение“,^[7] построена през 1895 г.;
• пощенска станция.^[8]

Други[редактиране | редактиране на кода]

• Празник на селото – Спасовден.
• ФК „Вихър“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]