Симеон Недков

Симеон Иванов Недков е габровски индустриалец, конструирал и въвел в производство първите чугунени радиатори в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Симеон Иванов Недков е роден в Габрово на 27 януари 1895 г. Син на индустриалеца Иван Недков. Негови братя са инж. Цветан Недков и доц. д-р Никола Недков.

Симеон Недков първо завършва Априловска гимназия в Габрово, след което следва машинно инженерство в Берлин, Германия. През 1924 г. се дипломира успешно и започва работа във фабриката на баща си. Там първоначално организира, внедрява и оглавява конструктурски отдел. По-късно под негово ръководство започват да се разработват много по-сложни конструкции, които внедревят в производството.

През 1932 г. инж. Симеон Недков проучва, подготвя и организира първото в България производство на чугунени отоплителни радиатори. Дотогава снабдяването с такива е ставало посредством внос от чужбина. По-ниската цена на родното производство и високото качество бързо налага този асортимент на пазара и осигурява много купувачи. Но тези успехи не продължават прекалено дълго. Американската фирма „Интернешънъл“ била основен доставчик и монополист на европейските пазари. За да запази своите пазарни позиции, свалила с почти 1/3 цените на радиаторите. Пазарната цена на готовата продукция станала по-ниска от стойността на суровината чугун. Така с дъмпинг принудила изкуствено фабриката да прекрати производството на радиатори.

След смъртта на своя баща /1936/, инж. Симеон Недков поема директорския пост, като отговаря за финансите, разработване на пазарите и пласмента.

След национализацията работи към Министерство на електрификацията, като проектант на електрически далекопроводи по настрояване на националната електрическа мрежа.

В личен план инж. Симеон Недков е женен за най-малката дъщеря на Васил Карагьозов – Иванка (1899 – 1962). Семейството няма деца.

Завършва земния си път на 14 март 1960 г. в Габрово.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• инж. Карагьозова Веселинка, „Биографична справка за Васил Карагьозов“, Габрово, 2006 г., с. 6
• Книга на Габровската индустрия, Габрово, 1934 г., с. 137
• Габровски Илия, „Бележити хора и събития от Габровския край“, С. 2003 г., стр. 145
• Пурел Милка, „Бележити габровци на ХХ век“, 2008 г., с. 28
• Колева Елена, Колева Ивелина, „130 години официални габровско – немски делови и дипломатически отношения“, в-к „Габрово днес“, 24 януари 2012 г., стр. 10

Портал „Биографии“          Портал „Икономика“          Портал „История на България“