Никола Недков
| Никола Недков | |
| български пластичен хирург | |
| Роден | Никола Иванов Недков 24 февруари 1897 г. |
|---|---|
| Починал | 18 септември 1955 г. |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Национална Априловска гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Иван Недков |
| Братя/сестри | Симеон Недков Цветан Недков |
Никола Иванов Недков е български медик, пластичен хирург, доцент, един от основателите на Катедрата по пластична хирургия в ИСУЛ.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден e на 24 февруари 1897 г. в Габрово. Син е на изтъкнатия предприемач Иван Недков, който прави първата в Габрово железарска фабрика. Негови братя са инж. Симеон Недков и инж. Цветан Недков. Никола Недков завършва Априловска гимназия в града.
Приет е за студент по медицина в Берлин, Германия. След дипломирането си (1922 г.) е назначен за военен лекар в Лом, където започва да прави възстановителни операции.
По-късно специализира пластичната и възстановителна хирургия при проф. Во във Франция, насочен от проф. Станишев, чийто асистент е в Университетската хирургична клиника на Медицинския факултет в София.[1]
През 1938 г. д-р Недков (тогава санитарен поручик) е назначен за началник на хирургическото отделение при Общовойсковата болница в София. През 1940 г. се уволнява по собствено желание. През 1945 г. е назначен за началник на I софийска специализирана хирургична МВБ (местна военна болница), имаща насоченост към възстановителната хирургия и протезиране, с отделение по лицево-челюстна хирургия. Работи и като ръководител на Протезния институт при Военно-инвалидния дом в София, и като началник на I хирургическо отделение на ОВБ, с насоченост и към възстановителната и пластична хирургия.[1]
Участва в основаването на Катедрата по пластична хирургия в ИСУЛ (Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите), която е първата специализирана.[2] Защитава доцентура по пластична хирургия и става ръководител на същата катедра. Там работи до края на живота си.
Женен е за Цветана Стоянова Гузелска, потомка на стар видински род.
Почива на 18 септември 1955 г.
Приноси[редактиране | редактиране на кода]
Известни са няколко оригинални метода на д-р Никола Недков за кожна пластика (Бойчев, Б. и съавт. 1955). Една от първите научни публикации за интрамедуларно заковаване при фрактури на дълги тръбести кости е също негова. В нея споделя опита си от лечението на 6 диафизарни фрактури на тибията, а освен това подробно описва показанията, преимуществата и техниката на Кюнчеровия метод. Известна е и оригиналната интрамедуларна остеосинтеза на Недков, използващ усукани Киршнерови игли. За нея е характерна така важната еластичност на фиксацията, което представлява определен оригинален принос (Недков, Н. Военно-медицинско дело 1948:73-91).[1]
Превръща се в един от най-добрите български специалисти по пластична хирургия, постигнал резултати, които дори много десетилетия след това могат да съперничат на най-успешните оперативни намеси, с неоценими теоретични знания и опит. Проф. Бойчо Бойчев пише за него: „...Пръв Недков се заема със сериозно и задълбочено изучаване на материята и пръв в условията на една малка провинциална частна клиника започва практическото приложение на тази специалност у нас… И толкова по-ценен става неговият опит, защото е самобитен, без учител, придружен с предотвратяването на много трудности. За щастие Недков бе една творческа натура.“ [2]
Д-р Никола Недков написва две книги:
- Естетичните дефекти и оперативното им коригиране. София, 1941.
- Възстановителна хирургия на лицето. Наука и изкуство, 1956 г., под редакцията на Б. Бойчев
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Пурел Милка, „Бележити габровци на ХХ век“, 2008 г., с. 28
- Колева Елена, Колева Ивелина, 130 години официални габровско – немски делови и дипломатически отношения", в-к „Габрово днес“, 24 януари 2012 г., стр. 10
