Потребител беседа:Cmrlbg

Здравей,

би ли бил така добър като преместиш статия (в случая Тора Бергер към Тура Бергер) да минеш и по статиите, в които става въпрос за променената и да промениш текста и там, така че читателите да виждат едно и също на различни места. Иначе е объркващо. Отбелязах проблема наскоро и на У:Р, но вместо това дискусията веднага се измести в посока дали е Алан или Алън. Надявам се ти да разбираш какво имам предвид.

Поздрави и спорна работа, --Лорд Бъмбъри 14:50, 14 януари 2012 (UTC)[отговор]

Обикновено не се смята за голяма беда, ако препратката посредством пренасочване води до правилното място, но да, хубаво е имената да са уеднаквени и коректни. --Cmrlbg (беседа) 01:46, 15 март 2012 (UTC)[отговор]

И по този повод отново — да, не е голяма беда и да, хубаво е, и пак не го беше направил след фон Бюло. Апропо Уикипедия не може да се самореференцира като източник, но проверих в Duden и получих потвърждение. --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:35, 15 март 2012 (UTC)[отговор]

Надявам се да размислиш да ни набиеш шут и да продължаваш да се задържаш около БГ Уики. Защото си ценен потребител. --Rebelheartous (беседа) 14:38, 26 юни 2012 (UTC)[отговор]

Благодаря. Може и да нанасям промени понякога, тъй като и днес се случва да се обади чувството ми за редакторска отговорност и да се замисля още колко време нещо ще остане във вида си, още колко хора ще заблуди и още колко хора ще разочарова, ако аз не го поправя, обаче усещам как никога вече няма да стана онзи отдаден и мотивиран редактор, който едно време бях станал. Основен проблем на българската Уикипедия е, че има цели групи от по много статии, които почти изцяло зависят само от един-двама души, и това понякога произвежда доста посредствени резултати, а в същото време и най-хубавите планове и стремежи могат да донесат само разочарования и да отидат на вятъра. Благодаря още веднъж за хубавите думи, но от друга страна не е много добре за Уикипедия, ако аз се оказвам прекалено ценен за нея, защото, наистина, чак толкова добър въобще не съм. --Cmrlbg (беседа) 01:16, 6 юли 2012 (UTC)[отговор]

Да, но когато хора като теб се отказват, това не подобрява, а влошава състоянието на нещата. Спомни си какво е казал Айнщайн, достатъчно е просто да не правим нищо, за да се развали всичко...--Радостина 04:54, 6 юли 2012 (UTC)[отговор]

Благодаря и на теб, Радостина, за хубавите думи --Cmrlbg (беседа) 01:44, 10 юли 2012 (UTC)[отговор]

Специални поздравления за промяната му от глупостта Вия, към правилното Виля. Но тук е неправилно да се дава сравнение с Льоса, а с такива думи като Севиля, Виляреал и др., където имаме същото съчетание "LLA", което се предава с наше "ЛЯ"--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 109.120.215.208 (беседа • приноси) 19:54, 31 юли 2012 (UTC).[отговор]

Благодаря. Вие също приемете поздравления за редакциите си. Няма значение дали е Виляреал или Льоса, във всички случаи исп. ll се предава чрез българско „л(ь)“, т.е. lla чрез „ля“, llo чрез „льо“ и така нататък според принципите на българския правопис. Въпреки че това не е задължително условие за допринасяне към Уикипедия, мога ли да Ви предложа да се регистрирате? Това дава редица преимущества, едно от които е, че след покриване на един символичен ценз добивате възможността сам да преименувате статии и вече няма да се налага да молите други потребители да правят това вместо Вас. --Cmrlbg (беседа) 01:42, 3 август 2012 (UTC)[отговор]

Най -напред да Ви благодаря за покана да се регистрирам в уикипедия, но за сега нямам такова намерение. В Бълг. уикпедия цари доста голям хаос. Има стотици, а може би и хиляди статии с грешен правопис. Тя е отражение на нарастващата неграмотност и манталитета на нацията. Не разполагам с толкова свободно време за да върша подобни редакции, а и да давам след това обяснения защо е така. Виждам, че Вие доколкото можете оправяте подобни статии. Сега Ви пиша да оправите датския футб. отбор Нордселанд на правилното Норшелан. Вие сте оправили и другите датски отбори, но този може би е останал незабелязан.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 109.120.215.208 (беседа • приноси) 07:20, 20 септември 2012 (UTC).[отговор]

Това става изключително лесно. Горе на всяка статия, вляво от полето Search, има звездичка и стрелка надолу. Слагате курсора върху стрелката и се появява Преместване, откъдето задавате новото име на статията и отдолу с 2-3 думи каква е причината. Толкова е просто.--Rebelheartous (беседа) 08:15, 20 септември 2012 (UTC)[отговор]

ФК Норшелан е готов, благодаря за уведомяването. Всъщност аз вече веднъж бях коригирал името на този отбор още преди да има статия за него, но е възможно редакцията ми да се е изгубила по-нататък. Що се отнася до някои други футболни отбори, добре ще е един ден известният донецки клуб да получи в статията си украинското название „Шахтар“ вместо неактуалното вече руско „Шахтьор“, трябва и израелските отбори „Апоел“ да получат правилното име „Хапоел“ („ха-“ е определителният член в иврит; правилно е ивритското ה (h) винаги да се предава с „х“, въпреки че неговият звук често едва се изговаря и чува). Това не са единствените такива примери, има още няколко освен тези два. Дано в бъдеще бъдат проявявани смелост и характер и бъдат извършвани подобни премествания.

Това, за което говорите, е проблем действително. На мен ми беше нужно много време, за да преглътна огромното си разочарование от това, че неграмотността не само се шири, но и се закриля, толерира и насърчава дори от авторитетни тук участници. А чуждите езици и техните звукове и азбуки са нещо реално, което съществува наистина, а не са някаква измислица; нужно е те да се познават само на най-елементарно равнище, за да може чуждоезикови имена да се пренасят вярно и точно в български текст. Други Уикипедии обръщат много сериозно внимание на този въпрос. Едно и също се отнася както за коректно изписани чужди имена (придружени при необходимост от подходящи пояснения), така и за информация от всякакъв друг вид и естество, а именно: приятно е информацията да се разлиства и открива, независимо дали откриваното е очаквано и познато (в случая: за имащите понятие от езика) или неочаквано и непознато (в случая: за всички останали).

Не забравяйте все пак, че статиите със сгрешен правопис сами по себе си не са зло и не са заплаха, и помнете, че всяка нова статия, даже да не е първа хубост и да съдържа неточности, е от голяма полза за Уикипедия. Една от философиите на Уикипедия се нарича eventualism – предполага се, че eventually („най-накрая“ или „рано или късно“) някой ще забележи грешките и ще се осмели или ще намери за наложително да подобри статията като я поправи, допълни, обнови и доразвие.

Вие си решавате дали да се регистрирате или не, но имайте предвид, че регистрацията не коства нищо и не изисква нищо, включително поемане на какъвто и да е ангажимент и поддържане на каквато и да е активност. --Cmrlbg (беседа) 03:16, 23 септември 2012 (UTC)[отговор]

Ще опитам да ти обясня защо не трябва да стои Жьонев в статията. Това може и да е коректната транслитерация (поне според въздесъщата Наредба). НО на български този град, както и много други, има собствено име, което не отговаря на теоретичната коректна транслитерация. Шарл дьо Гол и Йожен Дьолакроа за разлика от Женева са транслитерирани според обичайните правила, защото няма наложено име, както в случайя с този град.

Това "Жьонев" няма никаква роля, а може само да обърка някого, че името на града на френски действително се произнася така - Жьонев нито отговаря на прецизната транслитерация с IPA-азбуката, нито е името на града на български. Затова няма място там. --Majoran (беседа) 21:35, 22 октомври 2012 (UTC)[отговор]

Първо, и след моята редакция продължава да не се казва никъде в статията, че българското име на града е нещо различно от Женева. Второ, не съм съгласен, че Жьонев няма роля и няма място там. Транскрипция на местното име е ценна добавка дори когато даденият обект се назовава по друг начин на български. То (местното име) може да присъства като съставна част на производни названия, които от своя страна да подлежат на транскрибиране, а не на превод – в този случай примери са Трибюн дьо Жьонев и Стад дьо Жьонев. Трето, това нямо ‹e› във френския език (отбелязвано с /ə/) всъщност фонетично е по-скоро като [ɵ ~ œ] и е достатъчно близко до ‹eu›, за да може също като него да се предава на български с „ьо“. Международната фонетична азбука не дефинира автентичните произношения, а ги описва – дотолкова, доколкото те могат да бъдат описани с няколко дузини символи и диакритични знаци (en:IPA#Diacritics). Четвърто, Жьонев е коректна транскрипция не просто заради прищевките на някаква си „вездесъща наредба“. В огромната си част Наредба 6 предписва практики и норми за български транскрибирания на думи от конкретни чужди езици, които са установени като такива от десетилетия, че и от повече време. Такова е положението и с въпросното френско ‹e›. „Жьонев“ е изписването, което един български франкофон би очаквал да види.

И пето, няма език със звуков инвентар, напълно идентичен с този на българския. Къде бихме прокарали границата кога наш и чужд звук са достатъчно сходни и кога не са? Ако махнем „Жьонев“, ще трябва ли да махнем и „Джиневра“ въз основа на това, че когато ние произнасяме Джиневра [dʒiˈnɛvrɐ], нашето „е“ не е толкова дълго и не е толкова затворено като италианското, пък и нашето „а“ е редуцирано, и поради това не се доближаваме достатъчно до Ginevra [dʒiˈneːvra]? В аналогични случаи с други обекти, притежаващи местно и българско име, трябва ли да се въздържаме да предаваме ‹ö, ü› с наши ‹йо/ьо, ю›; редуцираните немски ‹e›-та с наше „е“; английските [θ, ð] с наши „т, д“; средноевропейското [l] с наше [ɫ]; [h] от германски и други езици с наше [x]; многото разновидности на звука „р“ с наше „р“ [r] – и още куп други примери, непрактично е да продължавам да изброявам – и всичко това при положение че съществуват ясни, прости и познати правила за изговор и изписване на чужди думи в българския език?

Ето затова мисля, че Жьонев си е съвсем на място в статията. Съгласен ли си с това или не? --Cmrlbg (беседа) 02:52, 23 октомври 2012 (UTC)[отговор]

Съгласен съм, че Джиневра също няма място в статията, защото както вече написах, също като Жьонев не носи никаква допълнителна информация - нито описва правилно произношението, за разлика от IPA-азбуката (мисля, че е ясно, че "ьо" - [jɔ] е съвършенно далеч от шва [ə], а също и от [ɵ ~ œ], или?), нито е наложено име, което някой би използвал или търсил.

Именно защото българският няма такъв звуков инвентар като френския, няма смисъл от такива измъчени начини за описване на произношението, които само могат да объркат и да налагат грешно произношение. Само IPA-азбуката дава ясна представа. Ако градът си нямаше собствено име на български, тогава разбира се би трябвало да стои Жьонев и то навсякъде. Затова смятам че е наложително и общовалидно правило в такива случаи, когато става въпрос за описване на произношението, а не за стандартизираната транслитерация, която дава Наредбата, а именно - стандартизирано да се използва IPA - азбуката, както например е в немската и почти без изключение в английската, а не да се правят подобни опити с кирилица, които просто няма как да са верни. --Majoran (беседа) 13:04, 23 октомври 2012 (UTC)[отговор]

[joˈʒɛn] (Йожен), [ˈxɔɫɡɛr] (Холгер) и [ritʃ] (Ридж) също са съвършено далеч съответно от френското [øʒɛn] (Eugène), немското [ˈhɔlɡɐ] (Holger) и английското [ɹɪdʒ] (Ridge), но това не означава, че трябва пишем такива имена направо в оригинал или само с МФА, нали?

Обърни внимание, че МФА и транскрибирането на български са две различни неща. МФА е универсална система от символи, служеща за записване на произношения в езиците по света (забележи определението „международна“, буквата „М“ от абревиатурата). Транскрибиране от един език на друг е пренасяне на имена и думи от първия език във втория на фонетичен или умерено фонетичен принцип, често според някакви традиции или норми. То е еднакво приложимо за всяка една дума от изходния език; когато е наличен наш еквивалент на дадено чуждо име, се ползва самият той (Женева, Марсилия, Рим), а не транскрипцията, но това не прави транскрипцията невъзможна.

Тези две различни неща не се изключват взаимно – може да има място и за двете в една статия. Впрочем аз също съм привърженик на по-широката употреба на МФА в Уикипедия.

След като току-що ѝ нанесох нова редакция, сегашният вид на статията за Женева удовлетворява ли те? --Cmrlbg (беседа) 01:32, 24 октомври 2012 (UTC)[отговор]

Удовлетворява ме. --Majoran (беседа) 20:17, 11 ноември 2012 (UTC)[отговор]

Името на статията за норвежкия футболен отбор Rosenborg BK е Русенборг БК и има прикачен файл с произношението му от норвежец. Наистина няма как да е Розенборг, но според мен не е и Русенборг, а Росенборг. Как мислиш по въпроса, и ще е възможно ли да променим заглавието както следва да е? Bobi1997 (беседа) 06:18, 1 ноември 2012 (UTC)[отговор]

Това е дълго „у“, един от няколко близки, но различни гласни звука в норвежкия език.

• Същото това дълго „у“ /uː/. Изписва се с буквата ‹o›. Примери: bo, bok, sol, stasjon.
• Дълго „о“ /oː/, изписвано с буквата ‹å›, понякога и с ‹o›. Примери: få, måte, tog, sove.
• Кратко „у“ /u/, изписвано с буквата ‹o›, в определени случаи и с ‹u›. Примери: bort, nordmann, ung, bukk. Иначе ‹u› обозначава звук (дълъг или кратък), който се доближава до немското Ü.
• Кратко „о“ /ɔ/, изписвано с буквите ‹å› и ‹o›. Примери: hånd, måtte, holde, borg.

Дълго „у“ има например в god, to, ord, ro, а дълго „о“ има в gå, tå, år, rå; между изговора на първите 4 думи и този на последните 4 няма други разлики. Виж дали можеш да чуеш такива думи някъде.

Има си определени правила коя буква в кои случаи на кой звук отговаря, но те невинаги са последователни, а изключенията не са рядкост.

Няма как да е със „з“. Звукове като „з“ и „ж“ не са характерни за Скандинавския регион. Срещат се в саамските езици, но ги няма нито в норвежки или в друг от северногерманските езици, нито във финския език, нито в Гренландия.

Честно казано, не знам защо пълното име на клуба е Rosenborg Ballklub, когато думата „клуб“ е klubb. Предполагам, че е така, защото то все още ползва някаква остаряла форма на думата, но това е само предположение. --Cmrlbg (беседа) 03:42, 5 ноември 2012 (UTC)[отговор]

Гледах няколко клипа от мачове на Русенборг и вече се убедих в правотата на името на статията. Наистина и самите норвежци го наричат Русенборг, но в българския език здраво си е залегнало Розенборг. Bobi1997 (беседа) 13:10, 11 ноември 2012 (UTC)[отговор]

Отново поздравления за добрия анализ на беседата, но дали е Стор или Стур тук става дума за отворена и затворена сричка, а не за дълга или кратка гласна или редуцирана гласна (в случая от "О" към "У"). При разделянето на срички се получава Стор+шьон. Сричката Стор е затворена, завършва на съгласната "Р". Шведското редуцирано произношение като Стур не се взема под внимание. Би могло да се посочи в статията, че шведите го произнасят като Стуур. Ние сме длъжни да го пишем и произнасяме по нашите български правила след като е написан на кирилица. По горе за Русенборг Bobi1997 трябва да знае, че футболните отбори не принадлежат към т. н. исторически утвърдени географски обекти и имена на личности с неправилен правопис от периода преди Втората световна война от рода на Лондон, Шекспир, Твен, Париж и т. н. Това, че един бълг. неук журналист през 90-те години на 20 век в програма на "Еврофутбол" го е ползвал за първи път с немско име и след това други спортни медии без справки са го ползвали така не може да бъде аргумент. П.С. Сега видях и за Русенборг. Тук пък имаме "О" в отворена сричка и затова е Ру-сен-борг, а не Ро-сен-борг. 109.120.215.208 07:44, 11 февруари 2013 (UTC)[отговор]

Благодаря Ви за оценката на анализа, но все пак имайте предвид, че не съм специалист по фонетика и фонология. Въпреки това категорично не мога да се съглася, че stor се транскрибира като „стор“.

Дългото и краткото „о“ и дългото и краткото „у“ са четири различни фонеми в шведския език. И четирите биха могли да се представляват от буквата O, както съм обяснил на беседата. Звуковете в чуждите думи се транскрибират със съответните си български, затова дългото и краткото „о“ трябва да се предават като „о“, а дългото и краткото „у“ – като „у“. В случая имаме /stuːr/ с дълго „у“, т.е. стур. Обърнете внимание, че Наредба 6 казва, че предаването на шведската буква O е „в съответствие с произношението ѝ“; вижте и правописа на шведски имена в български и преводни специализирани издания.

Подвежда Ви това, че в Наредба 6 е казано, че буквата O се предава като „о“ в отворена и като „у“ затворена сричка. Това всъщност е една безкрайно схематична и обобщаваща формулировка, създадена за целите на тази наредба, тъй като тя все пак не е учебник по шведски език. Ако се интерпретира това съвсем буквално (както правите Вие), наистина ще се получават верните резултати за част от шведските думи с буквата O, дори за повечето от тях. В действителност обаче към всяка дума трябва да се подхожда индивидуално. И за другите шведски и норвежки гласни, където наредбата споменава отворени и затворени срички, формулировките са схематични. Трябва да се познава съответният език, за да се разбере кой гласен звук по какъв начин е означен в тези случаи.

Твърдо смятам, че правилата за транскрибиране трябва да се спазват. Някои от тях са традиционни и са възприети в литературата и практиката от много отдавна, други са въведени в по-ново време. Обаче специално въпросът за буквата O в шведския език е малко по-сложен, отколкото тази наредба го представя. --Cmrlbg (беседа) 06:40, 17 март 2013 (UTC)[отговор]

Разбира се, че и аз не съм специалист по фонетика или фонология. Просто съм длъжен да спазвам правилата за транскрипции. Н6 има за цел опростено да предава правописа, тъй като тя е предназначена за масово ползване и не разглежда частни случаи както е да речем нашия със Стор-шон и примера от нея със Сток-холм, при които имаме много ясно различие при произношението на затворено "О" съответно като Стуур и Сток. Принципа на графемна близост на "О" с "О" и степента на редукцията при отворена и затворена сричка е взета под внимание за това правило. Вероятно в шведския думите в затворена сричка с "О" са много по-вече от тези, които се произнасят като Стуршон и това е послужило правилото да бъде формулирано опростено по този начин. Вие предполагам също знаете, че има много случаи, когато при транскрипциите произношението и правописа не винаги съвпадат. А иначе ви разбирам защо постепенно у вас се се заражда охладняване към Бълг. уикипедия. Вие сте човек на правилата и точността и вероято сте и перфекционист. Разбрали сте безсмислието на тази енциклопедия, когато в нея пишат хора, които са неуки, правят се на велики и не желает да се придържат към правилата. Катастрофата в държавата ни е вече налице и тук. 109.120.215.208 08:15, 17 март 2013 (UTC)[отговор]

Именно защото съм човек на правилата и точността и перфекционист, отново не мога да се съглася с Вас. Първо, частните случаи също заслужават внимание и второ, Стуршьон не е частен, а напълно обикновен случай. В Storsjön (Stor-sjön) гласната е дълга, защото е последвана само от една съгласна, а когато тя е дълга, по-често е „у“ (но може също да е „о“). В Stockholm (Stock-holm) гласната е кратка, защото е последвана от две съгласни, а когато тя е кратка, по-често е „о“ (но може също да е „у“). Това ще го видите описано във всяка шведска граматика (изтеглете си такава от интернет, някои сайтове го предлагат), описано е и в Наредба 6, но за съжаление там описанието е прекалено сбито и схематично, за да е понятно за всеки. Същото важи и за означенията в Н6 на двете шведски фонеми, отбелязвани с буквата U, както и на съответните норвежки гласни звукове. Аз съм запознат с шведския и норвежкия език и прекрасно разбирам какво са се опитали да кажат авторите на наредбата за тези букви и звукове, но Вие, изглежда, не познавате толкова добре тези езици и затова се подвеждате от недобрите формулировки и добивате индивидуално разбиране на казуса.

Безсмислено е да спорим за очевидности. Аз вече не чувствам никакъв ангажимент към Уикипедия, а само от време на време я отварям за удоволствие и влизам, за да поправя някое неправилно транскрибирано име. Въпреки че транскрипциите на чужди имена тук като цяло съвсем не са в идеално състояние, те всъщност са един от сравнително малките проблеми на българската Уикипедия. Има сериозни проблеми с достоверността, качеството и неутралността на съдържанието по далеч по-деликатни теми, а лошият стил, правописните грешки и остарелите данни също никак не оставят добри впечатления. И все пак се оказва, че въпросът с транскрипциите е извънредно сложен именно защото всеки уж разбира от него. Някои редактори решават да водят война с възприетите правила и да налагат личните си виждания по въпроса, някои от които са изключително грешни, ненаучни или непрофесионални. Вие обичате да спазвате правилата, което е много хубаво, но от друга страна само с едно прочитане на раздела за шведските имена на Наредба 6 не се става специалист по шведски език. А всички специалисти, включително самите автори на наредбата, ще Ви кажат, че шведската буква O се предава с „о“, когато се чете като „о“, и с „у“, когато се чете като „у“. Забележете, че в чл. 93 от Н6 е посочено като пример името „Гунарскуг“ (Gunnarskog), в което буквата O е предадена като „у“ тъкмо в затворена сричка (skog означава „гора“); освен това отново Ви препоръчвам да погледнете как се изписват шведски и норвежки имена в литературата, карти, справочници и т.н.

Ясно е, че почти никой от нас не е готов енциклопедист. Нали целта на проекта Уикипедия е да даде на всеки желаещ шанс да се изживее като писач и съставител на енциклопедия. Но именно това, че сме неспециалисти, ни задължава да се придържаме и прилагаме онова, което специалистите са описали преди нас, а не да развиваме свои собствени схващания за базисни научни понятия и въпроси. --Cmrlbg (беседа) 05:35, 18 март 2013 (UTC)[отговор]

Здрасти. Би ли погледнал тази беседа и да дадеш още едно мнение по въпроса.--Rebelheartous (беседа) 12:08, 12 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Този е от италиански произход и според мен се произнася Ричардо.--Rebelheartous (беседа) 10:07, 19 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Не знам, чух няколко различни произношения на фамилията му в английска езикова среда в интернет. --Cmrlbg (беседа) 16:38, 19 октомври 2013 (UTC)[отговор]

С намесата ми по темата в "Разговори" показах как може да се извърши от всеки потребител "преместването" (прехвърлянето) под исканото заглавие без други условия. Проблемът идва след това, защото трябва да се променят и много други страници, в които се употребява старото име "Кюстенджа" - окръзи, и пр., вкл. и категоризациите. Надявам се да го направиш. Поздрави!--Rumensz (беседа) 12:00, 17 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Дори една страница да е променяла заглавието си, историята на версиите ѝ винаги трябва да е на едно място (под актуалното заглавие); не се допуска да е разделена на две. --Cmrlbg (беседа) 01:34, 18 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Историята винаги си върви със страницата. Нито може да се разделя, нито да се събира с друга история. За справка виж в ретроспекция историите на Кюстенджа и Констанца. Или говорим за различни неща.--Rumensz (беседа) 09:25, 18 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Не е точно така, както си го представяш. Да речем, че има статия AAA, по която са направени X на брой редакции. Ти прехвърляш нейното съдържание в заглавието BBB. След това върху текста биват насесени още Y редакции. Тогава първите X редакции на този текст ще са в bg.wikipedia.org/w/index.php?title=AAA&action=history, а следващите Y редакции ще са в bg.wikipedia.org/w/index.php?title=BBB&action=history. Ако преименуваш страницата с бутона за преместване, всички X+Y редакции ще се намират в bg.wikipedia.org/w/index.php?title=BBB&action=history. --Cmrlbg (беседа) 16:36, 19 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Напълно съм съгласен с това. Така е, защото с преместването се мести и историята Х, която после се допълва с историята Y. А иначе ще си остане в пренасочващата страница. С преместването на името на старата се отваря нова страница с нова история. Както можеш да видиш от беседата ми с Потребител беседа:Мико на мен спорът за името не ми е в ресора и би трябвало да се реши по друг път. С неговото решение преместването вече не е вече нещо трудно.--Rumensz (беседа) 17:17, 19 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Това е тълковен речник, т. 3, Г-ДЕЯТЕЛ. Ето го тук: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=149 Xakepxakep (беседа) 21:17, 15 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Благодаря. --Cmrlbg (беседа) 04:04, 16 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Здравей! Нуждая се от малко помощ, би ли погледнал темата „Транслитериране на имена“ в разговорите? Най-отдолу е, създадох я днес. Благодаря предварително! --Yavor18 (беседа) 17:35, 8 март 2014 (UTC)[отговор]

@Yavor18: Не съм чувал да има българско ръководство за транскрипция на литовски имена, но аз бих транскрибирал Matačiūnaitė по същия начин, по който си го транскрибирал и ти – Матачунайте. ‹ai› е дифтонг, т.е. „ай“. ‹ū› и ‹ė› са дълги гласни, но такива като общо правило се предават с една наша гласна. Възможно е ‹čiū› да се изпише и като „чю“ (така би се изписало и на руски), защото буквата ‹i› тук е писмен белег за мекост на съгласната „ч“ – обаче съчетанието „чю“ не съществува на български и традиционно то се изписва като бълг. „чу“ в имена от някои други чужди езици; освен това за разлика от мекото „ч“, твърдото „ч“ се среща в литовския език много рядко, и то главно в чужди по произход думи, така че възможността за двусмислие при извеждане обратно на литовски е минимална. От друга страна обаче „ю“ е по-близко както до изговора, така и до правописа на литовски. В практиката съм виждал както бълг. „у“, така и бълг. „ю“ в тази позиция, напр. в характерния завършек на литовски фамилни имена -ičius. --Cmrlbg (беседа) 03:17, 14 март 2014 (UTC)[отговор]

Здравей. Би ли се включил в беседата към Аниете? Според всички правила на БГ език името би трябвало да се предава като Анете.--Rebelheartous (беседа) 08:03, 4 ноември 2014 (UTC)[отговор]

@Rebelheartous: Да, така е. Оставям коментар на беседата. --Cmrlbg (беседа) 01:59, 24 ноември 2014 (UTC)[отговор]

Здравейте, виждам, че отдавна няма писма на беседата ви, но понеже през 2012 г. вие сте направили промяната на ИБВ Вестманаея ви пиша, а и знам за познанията ви в областта на транскрипциите и умението ви да боравите с Наредба 6. Мисля, че трябва да е ИБВ Вестманаейя, тъй като според МФА в англ. уики за града е ˈvɛstmanːaˌeiːjar, но все пак нека да видя и вашето мнение. Поздрави! 109.120.215.208 19:37, 4 юли 2015 (UTC)[отговор]

Да, така е, но ‹ейя› е [еййа], а знаем, че двойните съгласни се избягват дори когато оригиналната дума се произнася така. Ние пишем Джовани Бокачо, а на руски е Джованни Боккаччо (на италиански се изговарят дълги съгласни и на трите места). Затова го оставих като ‹ея› [ейа], както си беше. Иначе двойни съгласни се срещат, когато между двете минава морфемна граница, напр. в думи като „най-ясен“ [наййасен] или в транскрибирани имена като Маккарти и Норддорф.

Впрочем аналогичен казус съществува при първата част на заглавието „Ейяфятлайокутъл“, а освен това проблемна е и транскрипцията на ‹u› с „у“ в последната част от него. Изглежда, че Наредба 6 наистина дава „у“ за случая, но формулировката там отново не е твърде ясна и твърде точна, а в конкретния случай, както и в повечето други случаи на исландски, буквата ‹u› се чете като гласна от типа ü, т.е. би трябвало да се предаде с „ю“. --Cmrlbg 02:11, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Имам нужда от консултация за името на канала. Лично според мен съкратеният вариант без натрапване върху звуците е по-добър, но ще се радвам да чуя твоето мнение.--Rebelheartous (беседа) 19:41, 18 април 2016 (UTC)[отговор]

Rebelheartous: Това е английският дифтонг /oʊ/ – той стандартно се транскрибира като „оу“, макар че има и изключения (особено имена от неанглийски произход) с „о“. За транскрипция само на отделната буква съм виждал и двата варианта, но и двата рядко.

Вместо като дифтонг фонемата се изговаря като чисто „о“ в някои части на Британия и САЩ и другаде из англоезичния свят, но това в случая не е от значение.

Доколкото разбирам обаче, по-същественият въпрос е дали изобщо да се транскрибира абревиатурата, или да се остави на латиница. --Cmrlbg 02:12, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]

И с още едно име да те занимая. Това произношение струва ли ти се правилно? Статията е тук.--Rebelheartous (беседа) 19:25, 20 април 2016 (UTC)[отговор]

Rebelheartous: Първото име е Симоне – римува се с gewone, а не с gewoon, нито с ballon. Крайното ‹e› в холандския език се произнася, а не е нямо като в английски или френски. --Cmrlbg 02:13, 3 октомври 2016 (UTC)[отговор]