Олга Брадистилова

Олга Брадистилова
българска художничка
Родена	Олга Стоева Брадистилова 3 октомври 1908 г. Стара Загора, Царство България
Починала	21 септември 1981 г. (72 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учила в	Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия	Художествена академия в София (1929) специализира живопис в Рим Италия (1934)
Учители	проф. Стефан Иванов К. Севери и А. Боки (Рим)
Направление	живопис
Известни творби	Майка ми“ (1931), „Райна Райкова“ (1932), „Майка ми“ (1933), „Автопортрет“ (1933), „Портрет на Невена Футкова“ (30-те години), „Портрет на Мара Перушо“, „Госпожа Ф.“ (1939), „Базиликата Св. Петър“ (1939), „Моста Сан Анджело“ (1939), „Зимен пейзаж“, „Портрети на Майда Бурова“, „Андрей Николов“ и „Н. Гяуров“
Повлияна	проф. Стефан Иванов
Семейство
Баща	Стою Брадистилов

Олга Стоева Митова (Брадистилова) ^[1] е българска художничка^[2], майстор на голите тела.^[3] Работи в областта на портрета, пейзажа и натюрморта с мекота, прозрачност и богатство на колорита – изразено в творчеството ѝ. ^[4] Олга Брадистилова е дъщеря на генерал лейтенант Стою Брадистилов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 3 октомври 1908 година в град Стара Загора в семейството на видни възрожденци и интелектуалци. Родителите ѝ Стою и Стояна Брадистилови са от град Панагюрище. През 1923 г. постъпва в Държавната художествена академия. ^[5] Първите години учи в общия, след това продължава в специалния курс по живопис в ателието на проф. Стефан Иванов. ^[6]

Завършва Академията през 1929 г. и с първите си участия в изложби очертава кръга на творческите си пристрастия. Няколкото дамски портрета, голи тела, пейзажи и натюрморти, създадени през следващите две години, са израз както на възприетото от Стефан Иванов, така и на нейното лично усещане за магията на цвета и тишината на съзерцанието.^[7]

Ранно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Измежду множеството творчески сдружения по онова време тя избира Дружеството на независимите художници. ^[8] Приета за негов член през 1931 година. Олга Брадистилова участва във всяка от следващите му колективни изложби. ^[9] Живописните ѝ творби от тези години са максимално лаконични. Портретите са изчистени от всичко излишно и вниманието изцяло е насочено към типичното състояние на изобразяваните личности. ^[10] Пейзажите и натюрмортите с цветя подкупват със стаената си вътрешна красота. Колоритът е сдържан. ^[11]

Със събраните картини от трите години на ранното си творчество Олга Брадистилова открива през 1933 г. в София първата си самостоятелна изложба. Откликът е повече от поощрителен. Няколко акта, натюрморта, дамски портрета и този на майка ѝ биват репродуцирани години след това. Най-характерно за този период от творчеството ѝ остава романтичното женско изображение, което авторката нарича „Съзерцание“.

Активни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 г. Олга Брадистилова заминава за Италия. Амбицията да разшири художествената си подготовка я отвежда в Рим, където две години специализира живопис в ателиетата на известните педагози – професорите К. Сивиеро и А. Боки. Работата в тях и времето, прекарано в галериите и музеите, бурният културен живот, множеството различни художествени явления и срещите ѝ с техните представители оказват своето влияние. Започва да работи интензивно. Четката ѝ става все по-артистична, а живописта по-звучна и експресивна. Открива за себе си предизвикателството на външно неизразителните художествени обекти. В мостовете на Рим и Падуа, тесните улички на Виченца и алеите на Адидже при Верона тя се стреми към улавянето на мига, играта на светлината, атмосферата на делника. Голямата част от тези платна и картони оставя в Италия.

В края на 1936 г. се завръща в България. С няколко от донесените картини и новите, които създава от околностите на София, морето и планинските села тя организира по-късно в столицата втората си самостоятелна изложба. ^[12] В нея включва актове и няколко портрета на млади жени /включително автопортрета си/, в които от началото на 30-те години е запазила само романтичното въздействие. Интензивната звучност на живописта ѝ, както и свободната игра на четката, веднага са забелязани и оценени по достойнство.

Три години по-късно Олга Брадистилова отново заминава за Италия. Освен Рим и познатите градове тя броди из стръмните улички на ония малки градчета, които тогава остават встрани от вниманието на чужденците. Редица от пейзажите, които създава там, ще бъдат откупени, а десетките ескизи ще запази за работа в софийското си ателие. Срещите ѝ с някои от популярните тогава в Рим интелектуалци провокират създаването на една поредица от портрети, от които връща в България само този на италианския си приятел – поета Трилусса.

През 1940-те години Олга Брадистилова насочва вниманието си предимно към голото женско тяло и портрета. Пропитите с нежност изображения на Дженка, Рада Стоянова, Надя Траянова, Иванка Акрабова („Вечерна разходка“) и голямата поредица от актове налагат името ѝ като майстор на голите тела. И не случайно в представата на следващите поколения познавачи и почитатели на изкуството тя ще остане като такава. ^[13]

През 1950-те години участията ѝ в националните изложби са свързани предимно с портрета. От този период са изображенията на диригента Ас. Найденов, на скулптора Андрей Николов, Мария Касабова, портрети на възрожденски революционери, една серия женски голи тела, както и натюрмортите с димитровчета, гладиоли и перуники. Живописта ѝ донякъде е загубила младежката артистичност за сметка на по-тържественото въздействие.

Кончина[редактиране | редактиране на кода]

Дори и на 70-годишна възраст Олга Брадистилова не спира да твори. Отново се редят портрети, натюрморти, актове и пейзажи. С тях и с любимите картини от по-ранните периоди през 1977 г. организира юбилейната си изложба в София. Рисува чак до 1980 г. но на 21 септември 1981 г. именитата и талантлива Олга Брадистилова умира в София на 72 години.

След смъртта ѝ нейният брат Виктор Брадистилов дарява на Панагюрище почти всички съхранени в ателието картини. През 1997 г. Старозагорската художествена галерия организира голяма ретроспективна изложба с творби от всичките периоди на нейното творчество.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

• През 1964 година е поканена за откриването на нейни изложби в Рим и Милано. Четири години по-късно отново е поканена за самостоятелна изложба в Рим. Направените през този престой завършени творби представя при завръщането си в страната.
• През 1964 е удостоена я със златен медал на Римската академия в Рим.
• Удостоена я със сребърен медал за участието си в организираната през 1969 година международна изложба в Рим.
• През 1972 година я удостояват с медал и званието Академик на международната академия „Тиберина“ в Рим. За заслуги към художествения живот в Италия и я удостоява със званието „академик“, което звание се смята за особено престижно и е присъждано на художници, между които Хуан Миро и Салвадор Дали.
• През 1974 година получава почетното звание „Златен легион“ на Международната организация на изкуствата в Рим.
• През 1976 година получава златния медал за изкуство и поезия „Анибал Каро“.
• В България художничката е отличена с орден „Кирил и Методи“, втора степен.
• През 1976 година ѝ е връчен златен медал „Заслуга към Панагюрище“ и Почетен Диплом за заслуги към град Панагюрище.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол CONOR.BG ISNI LCCN VIAF WorldCat