Халил Ефенди
| Халил Ефенди | |
| Първият и последен османски кмет на Варна преди Освобождението. | |
 Снимка от груповата фотография на депутатите на Учредителното събрание 1879 г. в Търново | |
| Роден | 1811 г. |
|---|---|
| Починал | 7 юли 1897 г.[1] Варна |
Мюлязим Халил ефенди Афуз Мехемдов Разаоглу е първият и последен османски кмет на Варна преди Освобождението.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1811 г. (или 1818 г. според някои историци), най-вероятно във Варна, син е на Афуз Мехмед от село Тюрк Арнаутлар (днес – с. Белоградец, община Ветрино, област Варна). Получава добро образование. В продължение на 25 години служи като артилерист на крепостната артилерия и е произведен в звание мюлязим. Наследява имоти и печели авторитет във Варна, като през 1872 г. е избран за общински кмет.[2] Инициира строежа на сгради за „Теке джамия“, турско училище, конак, общински съвет, общинска градина,[3] чешми във Варна, Тюрк Арнаутлар, Ала-Клисе, Куюджук-Юртлугу и Чукурово.[4] По време на руско-турската война защитава на християнското население от грабежи и насилия.[5][1] След Освобождението не напуска града и участва в общинското управление. На 23 октомври 1878 г. варненският губернатор камерюнкер Баумгартен го назначава за член на Окръжния управителен съвет на града.[6] Остава общински съветник и през 1884 г.[7]
Халил Ефенди разказва в пресата за кметуването си:
| „ | С постилание на града беледието не се занимаваше. Това ставаше с джеза. Ако някой се провини в нещо, му се налагаше да направи известни разкрачи калдъръм. Ако някой не изпълни тая заповед, той бива глобяван да даде известно количество масло за джамията, ако е мюсюлманин, а ако е християнин да даде известно количество восък за църквата. Всеки изпълнявал задълженията си точно. | “ |
Варненски кореняк – 01/07/1927, No. 3, стр.3 | ||
Депутат в Търновското Учредително събрание 1879[редактиране | редактиране на кода]
В списъка с депутати е посочен Халил Думанлъ от Провадия, назначен от Императорския руски комисар - княз Александър Дондуков-Корсаков. Руският комисар е имал квота, с която е назначил представители на всички етноси и вероизповедания в българските земи. На приложената снимка към таблото с портретите на депутатите направена по време на събранието е именно Халил Ефенди.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Във Варна има улица кръстена на негово име.
Противоречие[редактиране | редактиране на кода]
Според данни на свещенник Христо Върбанов, съвременник на Халил Ефенди, градоначалник на Варна през 1875 г. е лице на име Гиритли Демир ага.[8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Непознатата история: Халил Ефенди. Кой е той и защо във Варна има улица, кръстена на негово име.
- Спомени на Мюлязим Халил ефенди за това как се е благоустройвал града и за приемането постройките на табиите, казармите и складовете – в-к Варненски кореняк – дигитално копие / 01/07/1927, No. 3, стр. 3 – Посетен на 13 февруари 2023 г.
- Халил Ефенди (1818 – 1897) – личността с нов поглед към епохата (видео)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Савов, Николай. Чешмата на султана. Варна, Стено, 2007. ISBN 978-954-449-341-7. с. 46-47.
- ↑ Светкавица – дигитално копие / 19/05/1912, No. 102, стр.2
- ↑ Георги Кацарски. ВАРНА. Архитектурни паметници. История. Личности / Изд.: Морски свят, 2016 ISBN 9789548493994/ стр.12
- ↑ Варненски кореняк – дигитално копие / 01/10/1927, No. 6, стр.3
- ↑ Варненски кореняк - дигитално копие - 08/08/1936, No. 3, 1 стр.
- ↑ Варненски кореняк – дигитално копие / 01/12/1927, No. 8, стр.2
- ↑ Борислав Денчев. Варненското общество след освобождението - глава IV
- ↑ Спомени за Варна : (1875 - 1881) / Христо Върбанов - Известия на Народния музей - Варна - дигитално копие - 01/01/1912, No. 1, 38 стр.
