В българската историческа наука са съществували различни мнения относно списъка и броя на присъствалите депутати в Учредителното събрание на България, заседавало от 10 февруари до 16 април 1879 година в Търново. Причините за неясния брой народни представители са няколко - загубена документация, получаването на мандат по два различни начина, замяната на лица с повече от един мандат, късното пристигане в Търново на вече избрани депутати и ранното напускане на заседанията от други, грешки в изписването на имената.[1]
Почти всички български историци в днешно време се позовават на числото 229, като най-точно. Този брой е посочен в изследването на Елена Стателова и Зина Маркова по случай 100-годишнината от изработването на Търновската конституция.[2]
Реално по време на заседанията присъстват различен брой народни представители. Не са запазени до днес присъствените списъци на депутатите за всяко отделно заседание или както са се наричали тогава - "нарочни книги".
Списъкът на депутатите присъства в Протоколите на Учредителното народно събрание, отпечатани за пръв път въз основа на ръкописните дневници, в средата на 1879 г. в типографията на Любен Каравелов и Нестор Жейнов. През 2009 година издателството на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ преиздава фототипно тази книга.[3]
В по-късното издание на Дневниците от 1911 година има някои противоречия с първото издание.[3][1]
В работата на Учредителното събрание взема участие и Сергей Лукиянов – специален представител на княз Дондуков-Корсаков и автор на проекта за българска конституция.[4] Неговият подпис стои заедно с подписите на 211 български депутати под текста на приетата конституция.
Народните представители от Ловчанския окръг за Учредителното народно събрание (10 февруари 1879 г.) и за Първото велико народно събрание (17 април 1879 г.) I ред от ляво надясно: Цочо Спасов (Троян), Никола Чернокожев (Ловеч), Иван Драсов (Ловеч), Марин П. Луканов (Ловеч), II ред от ляво надясно: Анастас Т. Кунчев (Ловеч), Георги Тишев (от Свищов – тогава Ловчански окръжен управител), Д-р В. Каракановски от Ловеч, Михал Димчев (Ловеч), Димитър Н. Пъшков (Ловеч), III ред от ляво надясно: Власи Д. Петров (Троян), Н. Начов (Калофер, учител, секретар), Иван Диков Влахов (с. Гложене) и Д.х. Икономов (Троян)От Ловчанския окръг[9]
Посочените по-долу лица не присъстват в списъка на първото издание на Дневниците от 1879 г.[3], но присъстват в изданието от 1911 г.[1]:
Ион Логотет – председател на Ряховския окръжен съвет. В първото издание на Дневниците е посочен Димитър Катранов. Пак там има и подпис на Д. Катранов под Конституцията. Не е ясно защо по-късно се цитира името Ион Логотет;
Димитрий Анев, председател на Свищовския градски съвет (заменен от Гаврил Ненович още преди започване на Събранието, поради уволнението на Димитър Анев. Този въпрос е бил разискван на заседанието на 14.02.1879 г);
Величко Хаджиангелов, председател на градския съвет в Дупница. Вместо неговото име в първото издание на Дневниците е посочено името на Васил Мазников. В. Мазников също така е подписал Конституцията. В Дневниците не е посочена причината за тази замяна.
Дечо Георгиев – председател на Ескиджумайския градски съвет. В първото издание е посочен Христо Самсаров, пак той е подписал Конституцията;
Харалампий Ангелов от Шуменски окръг. Харалампий (Харалан) Ангелов е заменен със следващия по брой гласове от Шумен - Хаджи Сюлейман. Това е по разпореждане на Императорския комисар княз Дондуков-Корсаков, който е искал да има 5 депутата с турска националност от Варненска губерния. В този случай е допусната неточност в изданието от 1911 г.[3]; Там името Хаджи Сюлейман присъства в списъка под номер 229 като назначен от Руския императорски комисар.
Стефан Берон - депутат от Българското книжовно дружество в Браила. Княз Дондуков-Корсаков е поискал представител от Книжовното дружество, но представителят не е бил определен своевременно и не е бил записан като депутат преди започването на заседанията. Вероятно тази е причината името му да отсъства от някои издания на списъка с депутати.[17]
Цани Гинчев – председател на Търновския окръжен съвет. Така е записан в първото издание, както и на таблото с фотографии присъства името. Вероятно има правописна грешка в по-късното издание, където се среша като Цаню Пенчов.
Николай Икономов, председател на Еленския градски съвет. В изданието от 1911 год. името е записано като Иван Икономов.
Георги Ненов Боров. В първото издание е записан като Георги Боров Ненович.
Димитрий Любенов избран от Кюстендилски окръг. В изданието от 1911 год. е записан като Димитри Ангелов.
Хаджи Генчо Хаджи Жечев от Балчик. По-късно се среща като Хаджи Поло Хаджиджиев. На портрета на таблото е записан Х.Г.Х. Цеков (Балчик).
Гачо Цаков избран от Кулски окръг. В първото издание в списъка с депутати е фамилията е Цанков. В списъка с подписите е посочено името Г.Цаков. В изданието от 1911 г. е записано името Цочо Гачев, което е вероятна грешка.
↑ абв Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 28-52
↑Стателова, Елена, Маркова, Зина. Спомени за Учредителното събрание от 1879 г. Издателство на Отечествения фронт, 1979.
↑ абвгУчредително Българско Народно Събрание в Търново, 1879 г. - Дневници. София, Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", 2009. ISBN 978-954-22-0620-0. с. 1-4.
↑В първото издание на Дневниците е записан "Ловченски", вероятно да не се бърка с другия Димитър Икономов - председателя на Варненския окръжен съвет, който е записан "от Тулча".
↑Гачо Цаков от с.Големаново Емилия Христова, „Османските данъчни регистри като извор на данни за историята на с. Урбабинци/Тошевци и основа за генеалогични проучвания“, изд. „Ancestry International“, София, 2010 г., стр. 24 (НАБИС)
↑Т. Хаджистанчев напуска събранието на 7 март 1879 г.
↑Евгени Стоянов е вписан като депутат от 10 март 1879 г. поради късното му изпращане от БКД Кишинев.
↑Учредително Българско Народно Събрание в Търново, 1879 г. - Дневници. Т. Дневник II (14 февруари 1879). София, Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", 2009. ISBN 978-954-22-0620-0. с. 34.
