Занешеви

Занешеви
Страна Османска империя
България
Националностбългари

Занешеви, известни и като Дзанешеви, е български възрожденски род от Воден.[1] Родът се създава от Зане (Захари) в края на XVIII век, като основният им поминък е търговията. Бързо забогателите търговци се включват дейно в борбата за национална независимост на българите в Македония. Основно те събират пари за построяването на българска църква в града. След войните за национално обединение родът се разпръсква, масово напуска Егейска Македония и се изселва в България.

В спомените си Христо Татарчев, гостувал във Воден през 1894 година, пише:

„ видната, многозаслужила фамилия Занешеви... това семейство мина изцяло в услуга на организацията.[2] “

Кирил Пърличев описва Зане, Иван и Христо Занешеви така:

„ ...Занешевци бяха чорбаджии, от тях Иван беше аристократ, ходил в Италия, и реномето му беше не само на богат, но и на умен човек...[3] по-състоятелните и преставителни граждани, каквито бяха Зано Занешев, един човек с внушителна стойка, гъсти мустаци, завити под ушите, като рогове на овен, с важна походка, или брат му - Иван, също тъй едър човек с изразителни черти, прилична външност и сериозна осанка на тежък чорбаджия. С Всичките тия признаци и с модното си облекло, за разлика от местното, Занешевци се ползваха и с опасната репутация на приятели на руския цар, преписвана им от мълвата и дължима на обстоятелството, че Иван, приветлив и общителен, винаги е посрещал в своя дом чужденците, които по един или друг повод са минавали през Воден. През време на църковния въпрос Занешевци са виждали вероятно пак у Иван Занешев и Граф Игнатиева, както ме уверяваше и средният от братя Занешеви - Ичо. Игнатиев одобрявал усилията на българите за самостоятелна българска черква и неговите насърчения са били важен елемент в издръжливостта, която проявили воденчани в тия трудни борби. Споменатият Ичо, т.е. Христо Занешев, единствен от тримата братя истински революционно настроен, не беше подозиран от турците в ролята, която се преписваше – неофициално, разбира се – на другите двама Занешевци, защото той, Ичо, беше вече позападнал, външността му беше скромна и от време на време го виждаха с лопата и мотика в ръка да отива в лъга и на лозе.[4] “

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Реклама на Георги Гиондев, Вангел Хлебаров, Коста Занешев, и Тръпче Бъчваров, всички от град Воден, емигранти в Спрингфийлд, Охайо, в Българо-американския алманах, 1920 г.
  • Зане (1731 – 1817), основател на рода Занешеви
  • Братята Зане и Туше Занешеви, синове на Иван и внуци на Зане, са видни дейци на църковната община във Воден.
    • Синовете на Димитър, син на Зане, Иван Занешев, Христо Занешев и Зане Занешев продължават да подпомагат развитието на българския културен живот в града. Иван, който подпомага с пари учениците от града, има петима сина:
      • Димитър Занешев (1876 - 1962) се издига до районен началник на ВМОРО във Воденско и участва на Солунския конгрес от 1903 година;
        • Иван Занешев (р. 1907), зъболекар, живее дълги години в Германия, където умира;[5]
        • Александър Занешев, инженер, живял в Бургас;[5]
        • Георги Занешев, загинал във Втората световна война в Унгария;[5]
        • Калиопа Занешева (р. 1911), работи в сферата на медицината;[5]
      • Христо Занешев (1868 - ?) е съмишленик и сътрудник на Кирил Пърличев, активен член на ВМОРО, участник във войните за национално обединение;
      • Михаил Занешев (1885/1889 - 1912), дърводелец, македоно-одрински опълченец в четата на Григор Джинджифилов и във 2 рота на 14 воденска дружина[6]
      • Александър Занешев (1886 - 1955) e български офицер, лекар и революционер от ВМРО
      • Георги Занешев (1878 – 1961) e лекар, общественик, деец на ВМОРО,
  • Други: Вангел Занешев, умрял преди 1918 г. и Михаил Занешев, изпратен на заточение.[8] Васил Занешев, деец на ВМОРО,[9] Коста Занешев, предприемач в Охайо, САЩ.
  • Други: Димитър Занешев (р. 1840, починал след 1906) със син Иван (р. 1885), към 1906 г. софийски жители.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, „Македония Прес“, 2003, стр. 244
  2. ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2002 г., стр. 56. (Спомени на Христо Татарчев)
  3. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 11.
  4. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 20.
  5. ↑ а б в г Димитър Иванов Занешев // morskivestnik.com. Посетен на 30 март 2024.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
  7. ↑ „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“
  8. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  9. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 15.
  10. ↑ ДАА- Архив София, ф. 1К, оп. 6, а.е. 106, л. 200
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Занешеви&oldid=12186557“.