Иван Занешев
| Иван Занешев | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | 1843 г. |
|---|---|
| Починал | 1918 г. |
| Семейство | |
| Род | Занешеви |
| Деца | Димитър Занешев Христо Занешев |
Иван (Вани) Занешев е изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Македония[1] и един от ръководителите на Воденската българска община.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Занешев произхожда от видния воденски възрожденски род Занешеви. Също като баща си Димитър Занешев и той подпомага борбата за църковна независимост на българите в Македония. Към 1873 година е член на Воденската българска община заедно с поп Туше, Георги Гогов, Иван Безовели, Димитър Занешев и други[2].
Със собствени пари изпраща момчета от Воден да учат в България. Заедно с братята си Христо и Зане поставят основите на революционната дейност в града[3] и са заклети от Даме Груев за целите на ВМОРО през 1895 година. Иван Занешев е дългогодишен съветник на каймакамина и е награден със султански орден, но през април 1903 година е арестуван във връзка със Солунските атентати[4].
Кирил Пърличев си спомня за него:
| „ | Занешевци бяха чорбаджии, от тях Иван бе аристократ, ходил в Италия, и реномето му беше не само на богат, но и на умен човек.[5] | “ |
Синовете му се включват активно в революционната борба на ВМОРО. Димитър е ръководител на организацията във Воденско. Христо и Михаил Занешев по време на Балканската война се записват във 2-ра рота на 14-а воденска дружина на Македоно-одринското опълчение.[6]
Тежко болен, Иван Занешев напуска окупираната от Гърция Егейска Македония, и умира в София през 1918 година.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Един достоен български син - Иван Занешев (ръкопис)" - статия на Кирил Пърличев за Иван Занешев, София, след 1918 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, „Македония Прес“, 2003, стр. 244
- ↑ Петкова, Неделя. Спомени, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1987, стр.58
- ↑ Неделя Петкова, Спомени, IV и V
- ↑ Македоно-одрински куриер, бр. 15, 30 април 1903 г., стр.2
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 11.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
