Александър Заваров
| Александър Заваров | |||||||||
 Захаров през 2014 г. | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Александър Анатолевич Заваров 26 април 1961 г. | ||||||||
| Ръст | 170 см | ||||||||
| Пост | полузащитник | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Александър Заваров в Общомедия | |||||||||
Александър Заваров (на украински: Олександр Заваров; на руски: Александр Заваров) е съветски и украински футболист и треньор. Почетен майстор на спорта на СССР (1986).
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Заваров започва кариерата си в Зоря Луганск. Той играе във Висшата лига на СССР за Зоря Луганск, а също и за СКА Ростов. През 1983-1988 играе за съветско-украинския гранд Динамо Киев, с когото печели Купата на носителите на купи през 1985/86, отбелязвайки гол в самия финал. Заваров по-късно играе за Ювентус между 1988 и 1990 г., като става първият съветски играч в Серия А. Той печели Копа Италия и Купа на УЕФА под ръководството на Дино Дзоф през 1990 г., като също така носи емблематичната тениска с номер 10 в първия си сезон с отбора, който преди това принадлежи на клубната легенда Мишел Платини.[2] Въпреки че първоначално се очаква много от Заваров в клуба от Торино, времето му в Ювентус е смятано за по-малко успешно, независимо от двете му отличия. Въпреки пристигането на сънародника си Сергей Алеников във втория си сезон с отбора, Заваров също има трудности в клуба, поради напрегнатите си отношения с Дино Дзоф, както и с усилията си да научи италиански език.[3] След това преминава в Нанси през 1990 г., където остава в продължение на 5 сезона, преди да премине в Сен-Дизе през 1995 г., където след 3 сезона се оттегля от футбола през 1998 г.
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
Заваров има 41 мача за СССР, отбелязвайки 6 гола, включително 2 на Световното първенство през 1986 и 1990 г. Той играе и на Евро 1988, в което отбора на СССР е на второ място.
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
Отборни[редактиране | редактиране на кода]
- СКА Ростов
- Купа на СССР по футбол: 1981
- Динамо Киев
- Съветска Висша лига: 1985, 1986
- Купа на СССР по футбол: 1985, 1987
- Суперкупа на СССР по футбол: 1986, 1987
- Купа на носителите на купи: 1986
- Ювентус
- Копа Италия: 1990
- Купа на УЕФА: 1990
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Заваров, СССР
- ↑ Simone Bianco. La chimera di Magrin // Il Corriere della Sera, 28 юни 2013. Посетен на 10 септември 2015. (на италиански)
- ↑ Giuliano De Matteis. Bernardeschi e la 10 della Juventus: ecco le leggende che l'hanno indossata // Tutto Sport, 24 юли 2017. Посетен на 26 юли 2017. (на италиански)
| |||||
| |||||
| |||||
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Демьяненко, Анатолий Васильевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |