STS-66

STS-66
	STS-66
Данни за кораба
Име на кораба	„Атлантис“
Полет на совалка №	66
Полет на „Атлантис“ №	13
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39В
Старт	3 ноември 1994 16:59:43 UTC
Кацане	14 ноември 1994 15:33:45 UTC
Място на кацане	База на ВВС „Едуардс“, писта 22
Продължителност на полета	10 денонощия 22 часа 34 минути 2 секунди
Брой обиколки	174
Изминато разстояние	7 330 226 км
Височина на орбитата	304 км
Апогей	310 км
Перигей	296 км
Наклон на орбитата	57,0°
Период	90,6 мин
Маса	Полезен товар: 10 544 кг
NSSDC ID	1994-073A
NORAD ID	23340
Данни за екипажа
Членове на екипажа	6
Снимка на екипажа
	; от ляво надясно седнали: Клервоа, Паразински, Браун, Танър, Макмонагъл, Очоа
Свързани космически мисии
STS-68	STS-63
	STS-66 в Общомедия

STS-46 e шестдесет и шестата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и тринадесети полет на совалката Атлантис. Това е трети последен полет на изследователския модул „Атлас“ на космическата лаборатория Спейслаб.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Пост	Астронавт
Командир	Доналд Макмонагъл трети космически полет
Пилот	Къртис Браун втори космически полет
Специалист на мисията 1	Елен Очоа втори космически полет
Специалист на мисията 2	Джоузеф Танър първи космически полет
Специалист на мисията 3	Жан-Франсоа Клервоа (CNES) първи космически полет
Специалист по полезния товар	Скот Паразински първи космически полет

Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът[редактиране | редактиране на кода]

Това е третият и последен полет на лабораторията "АTLAS" (The Atmospheric Laboratory for Applications and Sciences). В екипажа на „Атлантис“ се намира вторият французин (след полета на Патрик Бодри през 1985 г.). С помощта на 7-те основни инструмента на ATLAS се проучва Слънцето, взаимодействието между горната част на атмосферата и космоса, състава на екзосферата и термосферата, озоновия слой, слънчевата енергия и радиация, химията и механиката на затоплянето на земната атмосфера, влиянието на озона върху глобалните температури и разпространението на атмосферните газове около Земята. Освен това се планира изучаване на дупката в озоновия слой над Антарктида, за да може да се прогнозира нейната еволюция и как тя влияе на усвояването на слънчевата радиация.

Втората основна цел на полета е разполагане и извличане след това на отделяемия спътник CRISTA-SPAS (от Cryogenic Infrared Spectrometers and Telescopes for the Atmosphere). Tой извършва 8-дневен самостоятелен полет за изследване на долните и средни слоеве на атмосферата. Изведена е на втория ден от полета и се прибира на борда предпоследния ден преди приземяването.

Планираното кацане в Космическия център „Кенеди“ във Флорида е отменено поради вятър и дъжд, причинени от тропическата буря „Гордън“ и е насочено за базата „Едуардс“.

Това е последният самостоятелен полет за совалката за следващите 14 години, когато е проведена последната мисия (STS-125) по обслужването на телескопа „Хъбъл“.

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

Маса:
- Полезен товар: 10 544 кг
Перигей: 296 км
Апогей: 310 км
Инклинация: 57,0°
Орбитален период: 90.6 мин

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Старта на мисията
Извеждането на CRISTA-SPAS в орбита
Работа в орбита
Приземяването

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]