RIM-8 Talos

Talos
Bendix RIM-8 Talos
Ракета RIM-8 „Талос“
Обща информация
ВидЗУР с голяма далечина на действие
История на производство и служба
ИзобретателЛаборатория за приложна физика на Университет „Джонс Хопкинс“[1],  САЩ
Производителвиж производители
На въоръжение1957 г. – 1979 г.
На служба при ВМС на САЩ
Габаритни характеристики
Маса3540 кг (с ускорител)
Дължина9,50 м (с ускорител)
Диаметър0,76 м
Степени2
Технически характеристики
Бойна главаОсколочна-фугасна
или ядрена W-30
Взривна мощност136 кг или 2 кт
Брой бойни глави1
Обсег120 км
Скорост2,5 число на М
(базов модел)
Височина3 – 27 км
ПлатформаНадводни кораби
Talos в Общомедия

Талос (на английски: RIM-8 Talos) е американска зенитна управляема ракета с далечен радиус на действие, влизаща в състава на зенитния ракетен комплекс с морско базиране „Талос“. Приета на въоръжение от ВМС на САЩ през 1957 г., извадена от експлоатация през 1979 г. Тя е една от първите зенитни ракети използвани в корабите на ВМС на САЩ.

Първите кораби, въоръжени с тази ракета са трите крайцера от типа „Галвистън“, преоборудвани в периода 1958 – 1961 г[2].

Ракетата RIM-8 „Талос“ носи обикновена или ядрена бойна част W30 с мощност от 2 килотона. Тягата се осигурява от твърдогоривен ускорител за ускорителния участък от полета и правопоточен въздушнореактивен двигател на компанията Bendix Corporation на участъка от управляемия полет до целта. Пусковата установка е палубна подвижна, с две пускови релси и долно окачване на ракетите. Най-близкият съветски аналог, ЗУР 3М8 за ЗРК „Круг“, също има двустепенна компоновка.

Модификацията на ракетата за използване за целите на противоракетната отбрана на корабите (за унищожаване на ПКР на подлета) получава словесното название „Супер Талос“.

Неизразходваните към 1976 г. ракети „Талос“ са преправени на свръхзвуковите ракети-мишени MQM-8G „Вандал“. Запаса от тези ракети е изразходван към 2008 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият пуск на серийния образец на ракетата от борда на кораба-носител, – ракетния крайцер USS Galveston (CL-93) („Галвистън“), – се състои на 25 февруари 1959 г.[3]

Задействани структури[редактиране | редактиране на кода]

В разработката и производството на ракетите „Талос“ и отделните нейни детайли са задействани следните структури:[1][4]

Първостепенни доставчици (частен сектор)
Първостепенни доставчици (държавен сектор)

Naval Surface Warfare Center Corona, Главно управление по въоръженията на ВМС на САЩ в Короне, Риверсайд, Калифорния;

Подизпълнители (частен сектор)

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Бойна част[редактиране | редактиране на кода]

На протежение периода на експлоатация, различните модификации на ракетите имат различни типове бойни части. От самото начало на разработката, обикновените осколочно-фугасни бойни части са оценени като непригодни заради бързото намаляване на плътността на полето осколки спрямо отдалечаването от точката на детонация и малката поразяваща способност на отделните осколки.

Бойната част на ракетата има два типа взриватели: контактен и дистанционен радиолокационен. Четирите антени на радиовзривателя създават пред ракетата четири прикриващи се конични сектора, при появата на целта в произволен от тях на дистанция под 30 метра сработва взривният заряд. Право по курса на ракетата се намира „сляпото петно“ на радиовзривателя: счита се, че ако целта се намира право по курса, то ракетата с висока степен на вероятност ще я порази с пряко попадение. Според отзивите на екипажите на оперирашите с „Талос“ кораби вероятността от пряко поражение на мишената на учения е достатъчно висока[12].

Прътна бойна част[редактиране | редактиране на кода]

Поставяна е на първата модификация – RIM-8A. Разполага се около канала на въздухозаборника на ракетата в предната част. Състои се от множество плътно опаковани пръти, под които има заряд взрив, разхвърлящ прътовете встрани от ракетата при детонация. Макар масата (и следователно, поразяващата способност) на всеки отделен прът да е значително по-голяма, отколкото на обикновения осколок, въпреки това, проблема с бързото намаляване на плътността на полето от поразяващи елементи се съхранява.

Неразривно-прътна бойна част (ранна)[редактиране | редактиране на кода]

Модификацията на ракетата RIM-8C има вече неразривно-прътна бойна част, пораюяващия елемент в която се състои не от отделни пръти, а от сгънат на „хармоника“ стоманен прът с дебелина 8 милиметра. При детонация на заряда взрив, пръта стремително се разгъва, образувайки във въздухе цял пръстен, ориентиран перпендикулярно на централната ос на ракетата и разширяващ се до двадесет метра в диаметър[13].

Тази модификация съществено повишава ефективността на бойната част на ракетата. Непрекъснатия пръстен като поразяващ елемент гарантира, че неприятелският летателен апарат в радиус от двадесет метра ще бъде поразен почти със 100% вероятност, при това удара по плоскостта на пръта гарантира много по-тежки повреди, отколкото отделните осколки или пръти.

Първите неразривно-прътни бойни части също се поставят като кух цилиндър, около канала на въздухозаборника на ракетата.

Неразривно-прътна бойна част Mk-46[редактиране | редактиране на кода]

Тази бойна част се поставя на RIM-8E „Универсален Талос“[14]. Главнатаразлика при нея е разположението – бойната част е пренесена в централното тяло на въздухозаборника (на това място също може да се постави и ядрената бойна част), което позволява да се подобри конструкцията на ракетата и да се усъвършенства конструкцията на бойната част.

Бойната часть Mk-46 се състои от слой сгънат на хармоника стоманен прът около заряд. При детонация, пръта образува пръстен с диаметър 30 метра.

Ядрена бойна част W-30[редактиране | редактиране на кода]

Ядрената бойна част W-30, с мощност от 0,5 до 4,7 килотона е разработена за ефективно поразяване на групови цели (плътни ракетни залпове или самолети в плътно построение). Бойната глава използва сферична имплозия на уранова сплав (94% U235, 5% U238 и 1% U234) с два допълнителни външни източника на неутрони, необходими поради малкото количество разпадащ се материал в главата. За увеличаване на мощността на заряда, непосредствено преди детонациеята деутериева газова смес се впръсква от бутилка вътре в бойната глава.

При детонация, бойната глава осигурява ефективно поражение с нейтронен поток, светлинна и топлинна вълна на летателни апарати в радиус 900 – 1800 метра от епицентъра. Ударната вълна има по-малко значение, тъй като детонацията обикновено се случва на голяма височина, където атмосферата е съществено разредена. Счита се, че самото наличие на атомни бойни части ще принуди самолетите на противника да разсъсредоточават построението, ставайки така лесна мишена за ракетите с обикновено въоръжение.

Първоначално, с атомните бойни глави е снабдена модификацията RIM-8B и модификацията с увеличен радиус на действие RIM-8D. Атомните бойни части се поставят в централното тяло след входящия отвор на въздухозаборника. Впоследствие е разработена универсалната ракета RIM-8E, която, в зависимост от необходимостите, може бързо да се въоръжи с ядрена или обикновена бойна част.

Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата има следните характеристики[2]:

  • Зона на поразяване:
    • по далечина – 105 км
    • по височина – 28 км
  • Скорост на ракетата – 2,5 М
  • Маса на ракетата:
    • без ускорителя – 1540 кг
    • с ускорител – 3540 кг
  • Дължина на ракетата:
    • без ускорителя – 6,15 м
    • с ускорител – 9,50 м
  • Диаметър на ракетата – 0,76 м
  • Размах на крилата – 2,85 м
  • Брой степени – 2
  • Тип на двигателя:
    • стартов – твърдогоривен ракетен
    • маршев – правопоточен въздушно-реактивен
  • Управление:
    • маршеви участък – по радиолъч
    • финален участък – полуактивно радиолокационно самонасочване
  • Бойна част:
    • ядрена – W30
    • Прътна
    • Неразривно-прътна – 136 кг

Кораби-носители[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Howard, William E. The Capital’s Top Private Industry. ((en)) // Missiles and Rockets: Magazine of World Astronautics. – Washington, D.C.: American Aviation Publications, Inc., 31 август 1959. – Vol.5 – No.36 – P.19.
  2. ↑ а б Белавин Н. И. Корабли-ракетоносцы. – М.: Военное издательство, 1967, 272 с.
  3. ↑ а б U.S. Navy Talos. ((en)) // Third Annual Guided Missile Encyclopedia 1959: An Exclusive Weapon System Roundup for Industry. – Washington, D.C.: American Aviation Publications, Inc., 20 юли 1959. – P.160.
  4. ↑ Statement of Rear. Adm. William I. Martin, Acting Deputy Chief of Naval Operations (Air). ((en)) / Hearings on Military Posture, and H.R. 4016: Hearings before the Committee on Armed Services, 89th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1965. – P.910 – 911 – 1556 p.
  5. ↑ а б Howard, William E.Expansion in Pennsylvania, N.J. ((en)) // Missiles and Rockets: Magazine of World Astronautics. – Washington, D.C.: American Aviation Publications, Inc., 24 август 1959. – Vol.5 – No.35 – P.30 – 31.
  6. ↑ Howard, William E. Missiles Fill Gap in Connecticut. ((en)) // Missiles and Rockets: The Weekly of Space Systems Engineering. – Washington, D.C.: American Aviation Publications, Inc., 27 юли 1959. – Vol.5 – No.31 – P.15.
  7. ↑ Contract awards. ((en)) // Missiles and Rockets: Magazine of World Astronautics. – Washington, D.C.: American Aviation Publications, Inc., 6 юли 1959. – Vol.5 – No.28 – P.45.
  8. ↑ Bulova Annual Report to the stockholders 1958/59. ((en)) – N.Y.: Bulova Watch Company, 1959. – P.12 – 18 p.
  9. ↑ Growth reported in six states. ((en)) // Missiles and Rockets: Magazine of World Astronautics. – Washington, D.C.: American Aviation Publications, Inc., 6 юли 1959. – Vol.5 – No.28 – P.14.
  10. ↑ Industry countdown. ((en)) // Missiles and Rockets: Magazine of World Astronautics. – Washington, D.C.: American Aviation Publications, Inc., 18 май 1959. – Vol.5 – No.20 – P.14.
  11. ↑ Talos Gets Coating. ((en)) // Missiles and Rockets: Magazine of World Astronautics. – Washington, D.C.: American Aviation Publications, Inc., 24 август 1959. – Vol.5 – No.35 – P.20.
  12. ↑ USS Oklahoma City Talos Missile
  13. ↑ След това пръстена се разпада на два и повече сегмента.
  14. ↑ Ракети, на които конвенционаалните и ядрените бойни части са напълно взаимозаменяеми.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата RIM-8 Talos в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=RIM-8_Talos&oldid=10274161“.