Led Zeppelin North American Tour 1973

Led Zeppelin North American Tour 1973 е деветото турне в САЩ на английската рок-група Лед Зепелин. Разделено е на два етапа с продължителност от 4 май 1973 г. до 29 юли 1973 г. Репетициите са в Old Street Film Studios, Лондон.

История[редактиране | редактиране на кода]

Обиколката е предприета скоро след излизането на петия студиен албум на групата Houses of the Holy, изкачил върха на класациите. Подготовката включва наемането от Питър Грант на пиар консултанта Дани Голдбърг, който да промотира изявите и да наеме по-големи зали и стадиони за концертите^[1]. В резултат на тази дейност в САЩ са отчетени рекорди за бокс-офис продажбите на концерти дотогава^[2]. На 5 май в Тампа, Флорида 56 800 фена гледат на живо Лед Зепелин, подобрявайки рекорда на Бийтълс от 1965 г. на стадиона Шей в Ню Йорк. Приходите са $309 000^[3][4], а за цялото турне – $4 000 000^[1].

На сцената групата представя най-доброто от предишните си гастроли, като включва и фонови огледала, сух лед, висящи огледални сфери и фойерверки^[1][5]. Дрехите са по-артистично подбрани отпреди, като особено изпъква колибровото яке на Пейдж и това на Джон Пол Джоунс в стила на испански матадор^[1]. Тази нарастваща театралност в живото представление е обяснена в интервю на китариста, взето от Мик Уол:

Първоначално подхождахме към изпълненията ни наживо доста музикантски и така представяхме материала, сякаш публиката слуша много внимателно и професионално онова което свирим. Но не можеш да правиш това постоянно, особено ако си с часове на сцената. Така беше до 1973 г.^[6].

Трите заключителни за турнето концерта в Медисън Скуеър Гардън, Ню Йорк, са филмирани и са в основата на създаването на филма и саундтрака към него The Song Remains The Same, излязъл през 1976 г. В лентата е документирана кражбата на $203 000 от сейфа на групата в хотел Drake в Ню Йорк. Парите са приход от първите две шоута и са задигнати точно преди третото^[5]. Тур-мениджърът Ричард Коул е забелязал липсата им и веднага е разпитан от полицията като заподозрян. Престъплението остава неразкрито^[7] и групата по-късно съди хотела^[8].

По време на тура Лед Зепелин наемат за пръв път небезизвестния Starship, Boeing 720B – бивш пътнически самолет на United Airlines. В първата част на обиколката групата лети с Falcon, но той е много лек и податлив на въздушна турбуленция. Точно такава сполетява самолетчето преди концерта на стадиона Kezar в Сан Франциско на 2 юни^[9] на път от Лос Анжелис. Тогава Грант решава да го смени и взема Starship за $30 000^[10][11]. Надпис с името на групата краси тялото на самолета, а на опашката е изобразена емблемата на звукозаписната компания Swan Song.

Наемайки тази машина, групата вече не сменя толкова често хотелите. Екипът се установява в големите градове и лети до концертите и от тях^[10]. След всяко шоу, групата пътува в лимузини до летището (както е показано във филма).

В едно интервю за Уилям Бъроуз през 1975 г. Пейдж описва изтощителното турне:

Свирехме плътно по 3 часа и бяхме физически... имам предвид когато се върнахме от последното (1973 г. тогава) турне не знаех къде се намирам. Накрая всичко свърши в Ню Йорк и единственото, което можех да сторя, е да занеса китарата на сцената. Бях тотално изцеден^[12].

В друго интервю той допълва:

Това, което си спомням за 1973 г., е, че когато пристигнахме в Америка на концерта в Атланта дойдоха 50 000, а в Тампа – 55 000. Ясно бе, че в такива мащаби нямаше проблем да правим лайфове, за да задоволим търсенето. Чувството бе феноменално – публиката бе винаги с нас^[13].

Спомени на вокалиста Робърт Плант:

Винаги свързвам турнето с текста на The Battle of Evermore. Избухване. Много битки и завоевания за кратко време. Скоростта, с която се движехме, креативната енергия. Цялото това нещо беше смес от адреналин, химия и еуфория... без спирачки. Не можехме да го спрем. Нямахме идея какво беше. Но ние просто го правехме и напредвахме с всяко шоу^[14].

Сетлист[редактиране | редактиране на кода]

В песните за турнето за пръв път фигурира No Quarter – песен от току-що издадения Houses of the Holy.

• Rock and Roll
• Celebration Day
• Black Dog
• Over the Hills and Far Away
• Misty Mountain Hop
• Since I've Been Loving You
• No Quarter
• The Song Remains the Same
• The Rain Song
• Dazed and Confused
• Stairway to Heaven
• Moby Dick
• Heartbreaker
• Whole Lotta Love

Бисове (варират):

• The Ocean
• Communication Breakdown
• Thank You
• Dancing Days (само на втората вечер в Детройт).

Концерти по дати[редактиране | редактиране на кода]

Дата	Град	Държава	Място
4 май 1973	Атланта	САЩ	Fulton County Stadium
5 май 1973	Тампа		Tampa Stadium
7 май 1973	Джаксънвил		Jacksonville Coliseum
10 май 1973	Тускалуза, Алабама		Memorial Coliseum
11 май 1973	Сейнт Луис		Kiel Auditorium
13 май 1973	Мобил		Municipal Auditorium
14 май 1973	Ню Орлиънс		New Orleans Municipal Auditorium
16 май 1973	Хюстън		Sam Houston Coliseum
18 май 1973	Далас		Dallas Memorial Auditorium
19 май 1973	Форт Уърт		Tarrant Country Convention Center
22 май 1973	Сан Антонио		Convention Center Arena
23 май 1973	Албакърки		University Arena
25 май 1973	Денвър		Denver Coliseum
26 май 1973	Солт Лейк Сити		Salt Palace
28 май 1973	Сан Диего		San Diego Sports Arena
31 май 1973	Ингълуд		The Forum
2 юни 1973	Сан Франциско		Kezar Stadium
3 юни 1973	Ингълуд		The Forum
6 юли 1973	Чикаго		Chicago Stadium
7 юли 1973
8 юли 1973	Индианаполис		Market Square Arena
9 юли 1973	Сейнт Пол		St. Paul Civic Center
10 юли 1973	Милуоки		Milwaukee Arena
12 юли 1973	Детройт		Cobo Hall
13 юли 1973
15 юли 1973	Бъфало, Ню Йорк		Buffalo Memorial Auditorium
17 юли 1973	Сиатъл		Seattle Center Coliseum
18 юли 1973	Ванкувър	Канада	Pacific Coliseum
19 юли 1973	Филаделфия	САЩ	The Spectrum
20 юли 1973	Бостън		Boston Garden
21 юли 1973	Провидънс		Providence Civic Center
23 юли 1973	Балтимор		Baltimore Civic Center
24 юли 1973	Питсбърг		Three Rivers Stadium
27 юли 1973	Ню Йорк		Медисън Скуеър Гардън
28 юли 1973
29 юли 1973

Източници[редактиране | редактиране на кода]