Манески кодекс

Манески кодекс
Manessische Handschrift
Страница от Манески кодекс със стихове на Валтер фон дер Фогелвайде
Създаване	1310 г.
Първо издание	Швейцария
Оригинален език	немски
Манески кодекс в Общомедия

Манеският кодекс (на немски: Codex Manesse), срещан също като Манески песенник (на немски: Manessische Liederhandschrift), Манески ръкопис (на немски: Manessische Handschrift), Голям Хайделбергски песенник (на немски: Große Heidelberger Liederhandschrift), Хайделбергски ръкопис (на немски: Heidelberger Handschrift), Парижки ръкопис (на немски: Pariser Handschrift), е най-големият и най-известен средновековен светски поетичен песенник на немски език.

Състои се от 426 пергаментови листа с размери 35,5 х 25 см. От 1657 до 1888 г. ръкописът е притежание на Кралската библиотека в Париж. Днес се съхранява в библиотеката на Хайделбергския университет.

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Манеският кодекс съдържа преди всичко поетически произведения на средновисоконемски език (Mittelhochdeutsch). Създаден е ок. 1300 г. в Цюрих, вероятно в резултат на колекционерската дейност на знатния род Манесе, на чието име е наречен ръкописът. Кодексът представлява сборник от подбрани средновековни лирически песни. Предполага се, че цюрихският минезингер Йоханес Хадлауб е взел дейно участие в съставянето му. Основната му част, която обхваща творчеството на 110 автори, е написана в началото на XIV в., а по-късно – до средата на века – в него са добавени още 30 автори. 138-те миниатюри, изобразяващи идеализирано средновековни придворни поети, са смятани за шедьоври на горнорейнската готическа илюстрация. Манеският кодекс също е важен източник на сведения за изкуството на минезанга.

Съдържание и подредба[редактиране | редактиране на кода]

Ръкописът обхваща творчеството на средновековни поети от първите образци на светската песенна култура (Един от Кюренберг, 1150 – 1160) до възникването на ръкописни текстове (Йоханес Хадлауб, ок. 1300). Нотни записи на мелодиите към текстовете (с малки изключения) не са запазени. В Манеския кодекс са събрани 6000 стиха на прочути поети, придружени от техни портрети с размер цял лист, често украсени с гербове и рицарски шлемове. Подредбата на авторите в кодекса съответства на тяхното съсловно положение – най-напред, като знатни певци, са представени крале (herrscher) и князе (fürsten), следвани от господа (herren) (сред тях e Валтер фон дер Фогелвайде) и накрая майстори (meister).

Манеският кодекс е незавършен, в него има няколко празни страници, оставени за допълнително изписване.

Минезингери в кодекса[редактиране | редактиране на кода]

• Рудолф фон Фенис
• Хайнрих фон Фелдеке
• Готфрид фон Найфен
• Един от Кюренберг
• Дитмар от Айст
• Хайнрих фон Морунген
• Райнмар фон Хагенау
• Фридрих фон Хаузен
• Хартман фон Ауе
• Волфрам фон Ешенбах
• Валтер фон дер Фогелвайде
• Найдхарт фон Ройентал
• Танхойзер
• Йоханес Хадлауб
• Хайнрих фон Майсен „Фрауенлоб“
• Валтер фон Клинген

Исторически личности[редактиране | редактиране на кода]

• Хайнрих VI, император на Свещената Римска империя
• Конрадин
• Вацлав II Бохемски
• Хайнрих IV „Пробус“

По-значими миниатюри[редактиране | редактиране на кода]

• 
  6r – император Хайнрих VI
• 
  7r – крал Конрадин
• 
  10r – крал Вацлав II Бохемски
• 
  11v – херцог Хайнрих von Breslau
• 
  13r – маркгарф Ото IV Брандербург
• 
  14 v – Маркграф Хайнрих Майсен
• 
  17r – Хайнрих I херцог Анхалт
• 
  18r – херцог Ян I Брабантски
• 
  20r – Граф Рудолф фон Фенис
• 
  27r – граф Ото фон Ботенлаубен
• 
  30r – Хенрих фон Фелдеке
• 
  32v – Готфрид фон Нейфен
• 
  43v – Вернер II фон Хомберг
• 
  52r – Валтер фон Клинген
• 
  63r – Der von Kürenberg
• 
  64r – Herr Dietmar von Ast
• 
  70v – Herr Heinrich von Stretlingen
• 
  71v – Herr Kristan von Hamle
• 
  82v – Der Schenk von Limpurg
• 
  84v – Schenk Ulrich von Winterstetten
• 
  110r – Herr Burkart von Hohenfels
• 
  115r – Burggraf von Lienz
• 
  116v – Herr Friedrich von Hausen
• 
  120v – Herr Meinloh von Sevelingen
• 
  122r – Herr Heinrich von Rugge
• 
  124r – Валтер фон дер Фогелвайде
• 
  146r – Herr Hiltbold von Schwangau
• 
  149v – Herr Wolfram von Eschenbach
• 
  151r – Von Singenberg, Truchseß zu St. Gallen
• 
  179v – Der von Johansdorf
• 
  182v – Herr Bligger von Steinach
• 
  183v – Herr Wachsmut von Mühlhausen
• 
  184v – Herr Hartmann von Aue
• 
  190v – Johann von Ringgenberg
• 
  192v – Albrecht von Rapperswil
• 
  202v – Konrad von Suonegge
• 
  217r – Die Winsbekin
• 
  219v – Klingsor von Ungarland
• 
  226v – Kristan von Luppin
• 
  237r – Herr Ulrich von Liechtenstein
• 
  249v – Herr Konrad von Altstetten
• 
  258v – Herr Brunwart von Augheim
• 
  262v – Herr Goeli
• 
  264r – Der Tannhäuser
• 
  273r – Herr Nithart
• 
  292v – Der Schulmeister von Eßlingen
• 
  323r – Herr Reinmar von Zweter
• 
  342v – Von Obernburg
• 
  344v – Bruder Wernher
• 
  349r – Der Marner
• 
  355r – Süßkind, der Jude von Trimberg
• 
  364r – Meister Gottfried von Straßburg
• 
  371r – Meister Johannes Hadlaub
• 
  381r – Regenbogen
• 
  383r – Meister Konrad von Würzburg
• 
  399r – Meister Heinrich Frauenlob
• 
  407r – Meister Friedrich von Sonnenburg
• 
  412r – Der wilde Alexander
• 
  415v – Spervogel
• 
  418r – Meister Boppe

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Средновековие
• Рицар
• Минезингер
• Хералдика
• Герб

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Манески кодекс.

• Манеският кодекс в сайта на библиотеката на Хайделбергския университет

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF FAST GND HDS NLI J9U LCCN NKC IdRef VIAF