37
Тази статия е за 37-ата година от новата ера. За числото 37 вижте 37 (число). За други значения вижте 37 (пояснение).
| << | 1 век | >> | |||||||
 | |||||||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
| 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
| 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
| 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
| 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
| 51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
| 61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
| 71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
| 81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
| 91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
37 (тридесет и седма) година е обикновена година, започваща във вторник по юлианския календар.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
В Римската империя[редактиране | редактиране на кода]
- Двадесет и четвърта (последна) година от принципата на Тиберий Юлий Цезар Август (14 – 37 г.).
- Консули стават Гней Ацероний Прокул и Гай Петроний Понтий Нигрин.
- Император Тиберий посещава Кампания, но здравето му се влошава бързо. След като се настанява в бивша вила на Лукул в Мизенум, той се разболява тежко и на 16 март умира.[1]
- Гай Цезар Германик е приветстван като принцепс веднага след смъртта на Тиберий. На 18 март Сенатът приветсва Калигула като единствен принцепс въпреки завещанието на Тиберий, според което за сънаследници са обявени Гай Цезар и Тиберий Гемел. На 28 март сенаторите провеждат заседание, на което официално потвърждават новия император и анулират завещанието на Тиберий под претекст, че при съставянето на последната си воля той е бил невменяем.[2]
- Калигула изплаща всички суми обещани в завещанието на Тиберий, като на преторианците дава двойно – по 1000 сестерций на човек вместо завещаните 500.
- Калигула осиновява Гемел като свой наследник и го обявява за princeps iuventutis (принцепс на младежите).[3]
- Антония Младша, баба на императора, получава всички привилегии и почести, с които се е ползвала Ливия Друзила, съпругата на император Август, включително титлата августа, която обаче тя отказва. Скоро след това, на 1 май, Антония умира.[3]
- Месец септември се преименува (временно) в германик, в чест на бащата на императора.[3]
- 1 юли – чичото на императора Клавдий става за първи път суфектконсул заедно със самия Калигула.
- През есента Калигула заболява тежко от болест, която може да е засегнала психичното му здраве.[4]
- Осветен е храма на Божествения Август.
- Сватба и развод на Калигула с Ливия Орестила.
- Към края на годината (или в началото на следващата) Тиберий Гемел е принуден да се самоубие или е убит.[4]
В Комагена[редактиране | редактиране на кода]
- Калигула възстановява сина на последния комагенски цар Антиох като клиентски владел на Комагена след двадесет години пряко римско управление.[3]
В Юдея[редактиране | редактиране на кода]
- Калигула дава на Ирод Агрипа I земите, които до 34 г. са управлявани от чичо му Ирод Филип.
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- 15 декември – Нерон, римски император († 68 г.)
- Йосиф Флавий, античен еврейски историк и писател († 100 г.)
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- 16 март – Тиберий, римски император (роден 42 г. пр.н.е.)
- 1 май – Антония Младша, дъщеря на Марк Антоний и Октавия, майка на император Клавдий и баба на император Калигула (родена 36 г. пр.н.е.)
- Тиберий Гемел, внук на император Тиберий (роден 19 г.)
- Марбод, вожд на маркоманите (роден 30 г. пр.н.е.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 397
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 221
- ↑ а б в г Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 398
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 399