243 г. пр.н.е.

<<		3 век пр.н.е.						>>
00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

243 (двеста четиридесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

• Консули са Гай Фунданий Фундул и Гай Сулпиций Гал.
• Римляните започват да строят нов голям флот от квинквиреми, с които да се справят с картагенската морска заплаха. Граждани се сдружават, за да наберат средства, които дават на заем с тази цел на държавата и са построени около 200 кораби.^[1]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

• Арат Сикионски е избран втори път за стратег на Ахейския съюз.^[2]
• През лятото Арат превзема с изненада Коринт от македонците, след което към Ахейския съюз се присъединяват Мегара, Трезен и Епидавър.^[2]
• След тези придобивки Ахейският съюз контролира около 5500 кв. км територии, което го превръща в значима сила в Южна Гърция.^[3] Ахейците назначават Птолемей III за хегемон на съюза, което остава вероятно единствено почетна титла, но и такава изразяваща благодарност за минала помощ и очакване за бъдеща парична подкрепа.^[3]
• Македонският цар Антигон II Гонат сключва съюзен договор с етолийците срещу ахейците и за подялба на териториите им.^[3]
• Етолийците сключват споразумение за подялба на Акарнания с царя на Епир Александър II.^[3]
• Лисандър става ефор в Спарта.^[2] Той се опитва да помогне на цар Агис IV да прокара реформите си.

В Египет[редактиране | редактиране на кода]

• Птолемей III се завръща от Сирия, което позволява на селекидския цар Селевк II Калиник да овладее отново властта над своето царство. Тъй като той се завръща от походите си с голямо съкровище включително с египетски статуи и произведения на изкуството, отнесени преди близо два века от персийския цар Камбис II, които поставя по старите им места, Птолемей получава прозвището Евригет (Благодетел).

Родени[редактиране | редактиране на кода]

• Селевк III Сотер, владетел от династията на Селевкидите (умрял 223 г. пр.н.е.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]