Яспис
| Яспис | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | SiO2 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 7 |
| Яспис в Общомедия | |
Ясписът е вид декоративна кварцова скала или полиминерален агрегат на кварца. Химическата му формула е SiO2 – силициев диоксид; към тази основа има различни примеси. В зависимост от състава си има твърдост 6 – 7 по Моос. Полускъпоценен камък.
Съставен е основно от кварц и халцедон с примеси на манганови и железни окиси и глинести минерали. Често в състава му се различават различни включения от епидот, гранат, актинолит, серицит, хематит, биотит, пиемонтит, пумпелит и др. Възприеман е неправилно, като разновидност на халцедона или за „нечиста кварцова разновидност“.
Към ясписите се отнася голяма група от различни по състав и условия на образуване скали, обединени от следните особености: кварцов състав, висока твърдост и декоративност. Ясписът е непрозрачен. Цветът и рисунъкът му са изключително разнообразни. Среща се в разни тонове поради примесите (пигменти), но най-често е червеникав (примеси от хематит), жълт или кафяв (гьотит) или зелен (хлорит) и различна текстура – ивичеста, петниста, точкова, масивна и др. На многото цветови шарки съответстват и множество специфични описателни имена, като: пейзажен яспис, картинен яспис, маков яспис, леопардов яспис, океански яспис, брекчиран яспис, ивичест яспис и т.н. Известният като хелиотроп (или „кървав камък“) - популярен декоративен материал - също е разновидност на ясписа.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Най-големите находища на яспис са в Азия, в Централна Европа и Северна Африка.
В България най-много ясписи се откриват в Източните Родопи – Кърджалийско, Момчилград и др.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Още от Древността ясписът е високо ценен, като материал за изработка на различни по своето предназначение предмети, като: ками, бижута, амулети.
На ясписа са приписвани и мощни лечебни свойства. От азиатските средновековни лекари и народни лечители е предписван, като антидот и пенкилер (ценен в този смисъл най-много от будистите), а в представите на християнските добива (или концентрира в себе си) подобни качества (на лекарство срещу всичко), едва след като се постави пред църковен олтар.
Използван е в керамиката и в въобще - в изкуството. В Китай се е възприемал, като несравним символ на красотата. Ясписът е сред материалите, ползвани често от Фаберже.[1]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ В.Скурлов. «Камнерезное искусство фирмы Карла Фаберже» | Энциклопедия камнерезного искусства, резьба по камню, мелкая пластика, объемная мозаика, мастера камнерезы, камнерезные мастерские, музеи, камнерезное искусство.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 102. Посетен на 10 март 2024.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 298.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 213.
- Курчатов, Всеволод; Илиев, Росен. Тайните на скъпоценните камъни. София, 1994.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- яспис // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
- The Quartz Page
- What is Jasper?[неработеща препратка]
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jasper в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
