Японски календар

Японският календар е система за отчитане на времето, която произлиза основно от китайския календар, но притежава и много особености, произлизащи от японската история и традиции.

До 1873 г. в Япония широко се използва традиционния лунно-слънчев календар, основан на китайския календар. В съвремени условия този календар се използва само за церемониални, астрологични и културни цели. Съвремената система на японския календар е създадена и въведена въз основа на Григорианския календар на 1-ви януари 1873 г. в процеса на Реставрацията Мейджи с някои особености.[1]

Календар от 1729 г.

Години[редактиране | редактиране на кода]

След приемането на григориансия календар в Япония почти еднакво се използват три различни системи за отчитане на годините:

  • От основаването и Япония на японски: 皇紀 ко: ки – представлява стара календарна система с начало на отчитане 660 години преди н.е., когато съгласно легендата император Дзиму основава Японската държава.
  • От началото на управлението на императора (lang|ja|元号 генго: ) – годините се изчисляват по годините от началото на управление на императора например 2012 се явява 24година от Хейсей;
  • От Рождество Христово (lang|ja|西暦 сейреки).

Месеци[редактиране | редактиране на кода]

Съвремени названия[редактиране | редактиране на кода]

Съвревените названия на японските месеци се превеждат буквално като „първа луна“, „втора луна“ и т.н. като съответната цифра се свързва със суфикс луна (на японски: гацу?):

Януари на японски: 一月 итигацу
Февруари на японски: 二月 нигацу
Март на японски: 三月 сангацу
Април на японски: 四月 сигацу
Май на японски: 五月 гогацу
Юни на японски: 六月 рокугацу
Юли на японски: 七月 ситигацу
Август на японски: 八月 хатигацу
Септември на японски: 九月 кугацу
Октомври на японски: 十月 дзю: гацу
Ноември на японски: 十一月 дзю: итигацу
Декември на японски: 十二月 дзю: нигацу

Използването на Арабски цифри за обозначаването на месеците (1月, 2月 и. т. н.) е широко разпространено.

Традиционни названия[редактиране | редактиране на кода]

Всеки месец на традициония японски календар има няколко присъщи само на него названия отразяващи определени предзнаменования от времето, характера на селскостопанската дейност, обичаи и обряди.[2]

Старият японски календар е основан върху Китайския лунен календар. Годината, съгласно лунния календар започва 3-7 седмици след григорианския календар.

1-и месец на японски: 睦月 муцуки месец на дружбата
2-и месец на японски: 如月 или на японски: 衣更着 кисараги или кинусараги месец на дрехите или тюсюн — средата на пролетта
3-и месец на японски: 弥生 яёи месец на поникването
4-и месец на японски: 卯月 удзуки месец унохана или уцуги, унохана — това е храст, разновидност на дейция
5-и месец на японски: 皐月 или на японски: 早月 или на японски: 五月 сацуки месец на оризовите посеви, или тюка — средата на лятото
6-и месец на японски: 水無月 минацуки или минадзуки безводен месец
7-и месец на японски: 文月 фумидзуки или фудзуки месец за писане на поезия
8-й месец на японски: 葉月 хадзуки месец на (падащите) листа, или цукимидзуки — месец любуването на луната, или тюсю — средата на есента
9-и месец на японски: 長月 нагацуки месец на дългите нощи, или кикудзуки — месец на хризантемите
10-и месец на японски: 神無月 каминадзуки или каннадзуки месец без богове, или каминари — месяц без гръмотевици, или каминасу — месец за приготвяне на саке
11-и месец на японски: 霜月 симоцуки месец инея, или тюто — средата на зимата
12-и месец на японски: 師走 сивасу месец на завършване на работата

Дни от седмицата[редактиране | редактиране на кода]

В японския календар се използва седемдневна седмица, както е в западния календар. Седемдневната седмица е използвана за астрологически и други цели още преди приемането на григорианския календар. Имената на дните са взети от луната и слънцето, както и названията на петте видими планети, наречени от своя страна на петте китайски елемента: дърво, огън, земя, метал и вода.

Японски Кирилица Елемент Българско надвание
на японски: 日曜日 нитиё: би Слънце Неделя
на японски: 月曜日 гэцуё: би Луна Понеделник
на японски: 火曜日 каё: би Огън (Марс) Вторник
на японски: 水曜日 суйё: би Вода (Меркурий) Сряда
на японски: 木曜日 мокуё: би Дърво (Юпитер) Четвъртък
на японски: 金曜日 кинъё: би Метал (Венера) Петък
на японски: 土曜日 доё: би Земя (Сатурн) Събота

Сезони[редактиране | редактиране на кода]

име японско име латинизирано Период
Пролет на японски: haru 5 февруари – 6 май
Лято на японски: natsu 7 май – 8 август
Есен на японски: aki 9 август – 7 ноември
Зима на японски: fuyu 8 ноември – 4 февруари

Източници[редактиране | редактиране на кода]