Яко Яковски
| Яко Яковски | |
| католически духовник | |
 Спирка на обществения транспорт в град Раковски, носеща името на отец Яковски | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 февруари 1872 г. |
| Погребан | Генерал Николаево, Република България |
| Религия | католицизъм |
| Яко Яковски в Общомедия | |
Яко Яковски или Яков Яковски е католически духовник, автор на първите български печатни книги за католиците в Южна България (написани на павликянско наречие и отпечатани на латиница), енорийски свещеник, просветител и учител.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Яко Иванов Стойков е роден на 21 март 1821 г. в село Калъчлий (днес кв. Генерал Николаево на град Раковски). Той е взел за фамилно име презимето на дядо си Яко. На 3 ноември 1834 г. заминава да учи в Рим, където завършва средното и висшето си образование през 1845 г. Той получава титла доктор по богословие. Счита се, че той е първият раковчанин получил докторска степен.
Автор е на няколко отпечатани книги[1] (някои в съавторство с Петър Арабаджийски), написани на павликянско наречие и отпечатани на латиница. В послеслова на първата си книга (издадена през 1844 г. в Рим) авторът пише, че предоставя на християните „тая книжка и мола се на вас сички да и прейемити, да я четети и да си я имате драго“. В увода той дава обяснение как трябва да се четат латинските букви по възприетия тогава от свещениците правопис. Тази книга е била използвана като домашен буквар от павликянското население в пловдивско.
През 1846 г. се завръща в България. Бил е свещеник в енориите – „Непорочно зачатие на Дева Мария“ във Варна, „Свети Петър и Павел“ в село Даваджово (Хисаря) и „Свети Франциск Асизки“ в село Герена (Белозем). През 1862 г. е назначен като енорист в енорията „Свети Архангел Михаил“ в село Балтаджии (Секирово). Следващата година той успява да убеди общината да отпусне средства за създаване на първото светско училище и става пръв негов преподавател. Сграда на училището е построена през август 1863 г., но тя изгаря през 1878 г.
Умира на 21 февруари 1872 г. Погребан е в църквата в родното си село, а след построяване на новата църква костите са пренесени и препогребани в селските гробища.[2] През 2012 г. е поставена паметна плоча на отец Яко Яковски в двора на училището в кв. „Секирово“.
-
-
Надгробна плоча на отeц Яковски и сестра му в гробищния парк на кв. „Генерал Николаево“ в град Раковски -
Паметна плоча на отец Яковски в двора на основаното от него училище в кв. „Секирово“ на град Раковски
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Alfabetum bulgaricum cyrillianum nunc primum editum Catholics Thraciae Bulgariae. Pomac tynis S Congregationis de propaganda fide, 1844. Яковски, Яков[3]
- Nauka kristianska za kristianete od Filibeliskata darxiava, 1844 и 1914, Яковски, Яков и Арабаджийски, Петър[4]
- Knigice od molitvi, kojeto na svetlost dadi Prisvetli Gospodin Karlo Pooten, Biskup od Maronia i Apostolski nemestnik od Antivari, Рим 1846 и 1866, Яковски, Яков[5]
- Nauka kristianska za maninkite. - Rim, 1867 и 1869. Яковски, Яков
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ д-р Любомир Милетич, Нашите павликяни, 1904 г.
- ↑ Официалният уебсайт на църква „Пресвето Сърце Исусово“, архив на оригинала от 13 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161013131512/http://catholic-rk.com/?page_id=8, посетен на 10 септември 2016
- ↑ Българска възрожденска книжнина, Том I, Наука и изкуство, София 1957 г., архив на оригинала от 28 март 2016, https://web.archive.org/web/20160328153714/http://nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/bg_vuzrojdenska_kn_vol_1.pdf, посетен на 11 септември 2016
- ↑ Nauka kristianska za kristianete od Filibeliskata darxiava
- ↑ Knigice od molitvi]}}
