Юрдан Трифонов

Юрдан Трифонов Цветков е български филолог, доктор хонорис кауза по славянска филология на Софийския университет (1939), литературен историк и историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1864 година в Плевен, където учи в местното килийно и класно училище. Няколко години след Освобождението (1880 г.) продължава образованието си в Петропавловската семинария в Лясковец. Негови преподаватели в семинарията са Трайко Китанчев и Васил Друмев. След завършване на семинарията (1885 г.) е учител в Търновската мъжка гимназия, където преподава български език и литература, българска история и логика до 1890 г. По същото време започва усърдно да се занимава с книжовна дейност, но трудовете си не дава за печат. През 1890 г. продължава образованието си във Висшето училище в София, като следва и завършва славянска филология и история. След това отново е учител в Първа софийска мъжка гимназия, девическото училище „Мария Луиза“ и във Военното училище. За да може да работи в областта на историята на българския език и литература, както и да може да изследва някои страни от старата българска история, Юрдан Трифонов нееднократно отклонява предлаганите му от Министерството на народното просвещение високи академични длъжности. През 1926 г. напуска учителстването и се отдава изцяло на научна работа. От 1906 г. е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), секретар (1923 – 1931) и председател (1936 – 1938) на Историко-филологическия клон на БАН. Почетен доктор на Софийския университет (1939). Умира през 1949 година.

Жени се за Иванка Гъбенска. Имат двама сина: Трифон (роден през 1895 г.) и Иван (роден на 31 октомври (ст. ст.) 1897 г. в София). Трифон става офицер в Българската войска, впоследствие се издига до генерал и началник на Щаба на войската, през 1945 г. е убит от т. нар. „Народен съд“. Иван завършва Първа софийска мъжка гимназия – полукласически отдел, през 1916 г. Следва химия в Софийския университет от 1919 до 1922 г.; през уч. 1929/30 г. е поканен на научни занятия в Kaiser Wilhelm-Institut für Kohlenforschung в Бреслау, Германия (днес Вроцлав, Полша). Преподава в Софийския университет: асистент от 9 март 1922 г.; редовен доцент от 21 април 1925 г.; извънреден професор от 7 юни 1930 г.; редовен професор от 20 декември 1935 г.; избран е за декан на Физико-математическия факултет през учебната 1935/36 г. Един от основателите на Висшето техническо училище в София през 1942 г.

С упорит труд и любов към науката, без да има възможност поради оскъдни материални средства да школува вън от страната, Юрдан Трифонов изучава класическите езици и се занимава с въпроси от българската история, литература и език, от теорията на словесността и логиката.

Ю. Трифонов написва към 30 научни труда по езикови и литературни въпроси и исторически проблеми, в чийто брой не се включват многото му рецензии на исторически, езиковедски и литературни трудове от български автори, статии и др. По-важните му изследвания са: „Пространните жития на Кирила и Методия като исторически паметници“, „Константин философ /Св. Кирил/ като царски пратеник при сарацини и хазари“, „Началото на Второто българско царство в нашите истории от втората половина на XVIII в.“, „Кога са написани Учителното евангелие на епископа Константина и беседата на Козма Презвитера“, „Спомените на П. Р. Славейков за първото му затваряне и за първата му песен против гръцките владици“, „Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи“, „Беседата на Козма Презвитер и нейният автор“, „Йоан Екзарх български и неговото описание на човешкото тяло“, „Васил Друмев – Климент Браницки и Търновски – дейност и характер“ и др.

Като се опирал на фактически издирвания и съпоставки, Юрдан Трифонов допринася за изясняването на някои проблеми от старата българска културна история и се ползва с авторитет и известност между българските и чуждестранните учени. Той взима активно участие в живота и дейността на разни културно-просветни и други дружества, читалища и институти – Икономическото, Филологическото и Историческото дружество, Съюза на писателите, учителите и художниците.

Архивните му материали са изпълнени със стенографски сигли и знаци, което е причина някои от тях да останат неразчетени ^[1].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Академик Юрдан Трифонов е баща на генерал-майор Трифон Трифонов и на професор Иван Трифонов.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Юрдан Трифонов.

• Трифонов, Юрдан и др. Психологическа христоматия. Помагало за нагледно изучаване душевния живот. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1897. с. 339.
• Трифонов, Юрдан. Царуването на Бориса-Михаила. София, Св. Синод на Българската църква, 1907. с. 64.
• Трифонов, Юрдан. Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи. София, 1920. с. 187.
• Трифонов, Юрдан. Васил Друмев – Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер. София, БАН, 1926. с. 208.
• Трифонов, Юрдан. Цар Борис-Михаил. Време, царуване и величие. София, Министерство на народното просвещение, 1927. с. 68.
• Трифонов, Юрдан. История на град Плевен до Освободителната война. Плевен, 1933. с. 337 (2 фототипно изд. 2011).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Трифонов, Юрдан. Избрани студии. Съставители Надя Данова и Николай Аретов. Варна, Литернет, 2006. ISBN 978-954-304-252-4