Юнашки легион

Юнашки легион
Юнашкият легион преди заминаването за фронта. В центъра командирът на дружината Кунев, вляво командирът на Юнашкия легион Айер
Информация
Активна	1912 г.
Държава	България
Битки/войни	Балканска война: бой при Мъстанли, Узунхамитлер, Мерхамлъ, Димотика, Кешан, Малгара, Шаркьой Междусъюзническа война: Султан тепе, Драмча и Дулица
Командири
Командир	Луи Айер
Помощник-командир	Никола хаджи Колев
Юнашки легион в Общомедия

Юнашкият легион или Първа юнашка рота е военно формирование на Македоно-одринското опълчение, съставено главно от доброволци от Юнашките дружества в България. Формирано е в местността Лагера, София, след 7 октомври 1912 година от около 205 юнаци от Оряхово, Велико Търново, Варна, Пазарджик, Ихтиман, Горна Оряховица, Ямбол, Русе, Лом, Добрич, Севлиево, Луковит, Търговище, Разград и Стара Загора.^[1]

Юнашкият легион е приет от Щаба на армията и получава статут на рота. Легионът е включен в 12-а лозенградска дружина – ІІІ бригада на Македоно-одринското опълчение командвано от генерал Никола Генев, а сред командирите са майор Петър Дървингов, подполковник Александър Протогеров и Трифон Кунев.^[1]

Команден състав[редактиране | редактиране на кода]

• Ротен командир: Подпоручик от Швейцарската армия Луи Айер
• Знаменосец на легиона: Иван Николов от Варна с подгласници Христо Василев и Сотир Ганев
• Помощник-командир: фелдфебел Никола хаджи Колев
• Взводни командири: Славчо Кацаров, Йосиф Буреш, Александър Димитров, Васил Генев
• Лекар на легиона: д-р Казимир Цекорич от Хърватско^[1]

Боен път[редактиране | редактиране на кода]

Юнашкият легион влиза в бой за град Кърджали на 2 ноември 1912 година, на 5 ноември за Мастанлъ – Момчилград, на 6 ноември при Махмудлар и Узун Химитлер. На 7 ноември участва в завладяването на Балкан тореси, а на 10 ноември в пленяването на Явер паша. През декември Юнашкия легион взима участие в битките при Малгара и Кешан, а през януари 1913 година е в охраната на Мраморно море. В подкрепа на Седма пехотна рилска дивизия защитава Шаркьой при десанта на турските войски. Между 29 януари и 22 април 1913 година отбранява брега от Лимни Бурну до Мерефте.^[1]

През Междусъюзническата война Легионът участва в тежките сражения за Султан тепе, при Драмча и Дулица. През август 1913 година легионът е демобилизиран.^[1]

Известни доброволци[редактиране | редактиране на кода]

• Тома Делирадев
• Борю Зевзека

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В чест на легиона е построен Юнашкият паметник в София през 1930 година.^[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

п б р Македоно-одринско опълчение Бригади 1-ва 1-ва дебърска  • 2-ра скопска  • 3-та солунска  • 4-та битолска  • 13-а кукушка (от 3 март 1913 г.) 2-ра 5-а одринска  • 6-а охридска  • 7-а кумановска (кюстендилска)  • 8-а костурска  • 14-а воденска (от 3 март 1913 г.) 3-та 9-а велешка  • 10-а прилепска  • 11-а сярска  • 12-а лозенградска (Юнашки легион, Арменска рота)  • 15-а щипска (от 3 март 1913 г.) Други части Партизански формирования  • Костурска съединена чета  • Сборна партизанска рота на МОО Опълченци Никола Генев  • Аврам Аврамов  • Александър Протогеров  • Петър Дървингов  • Андрей Ляпчев  • Асен Кантарджиев  • Луи Айер  • Пейо Яворов  • Симеон Радев  • Иван Попов  • Васил Чакаларов  • Христо Силянов Битки Балканска война (1912 – 1913) Мерхамли  • Балкан Тореси  • Шаркьой Междусъюзническа война (1913) Злетово  • Пашаджиково  • Редки буки  • Парадли  • Каменица  • Султан тепе  • Пониква  • Говедарник  • Повиен  • Калиманци Знамена 11-а сярска  • 1-ва дебърска  • 2-ра скопска  • 3-та солунска  • 4-та битолска  • 5-а одринска  • 6-а охридска  • 7-а кумановска  • 8-а костурска  • 9-а велешка  • 10-а прилепска  • 15-а щипска  • Арменска рота Памет Съюз на македоно-одринските опълченски дружества (1913 – 1952)  • „История на Македоно-одринското опълчение“ (1919, 1925)  • Юнашки паметник (1930 – 1947)  • Юбилеен лист на МОО (1932)  • „Български доброволец“ (1935 – 1944)  • Паметник на Македоно-одринското опълчение (1979)  • „Хора-реликви“ (1982)

Портал „Македония“