Щ
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Кирилска буква Щ | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
 | ||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+0429 | ||||||
| Mалка: U+0449 |
Щ, щ е буква от кирилицата, представяща съчетанието от звукове [ʃt] в българския език, [ɕɕ] или [ɕtɕ] в руския и [ʃt͡ʃ] в украинския. Буквата представлява лигатура между Ш и Т, наподобяваща глаголическата буква Ⱋ.
В старите ръкописни книги обикновено камшичето на буквата Щ е изобразявано като продължение на неговото средно ченгелче (Щ). В руския граждански шрифт е установена сегашната ѝ форма, при която камшичето на буквата е като това на друга кирилска буква Ц. Именно камшичето на буквата Щ я разграничава от близката по форма Ш, поради което то се разглежда като диакритичен знак, с чиято помощ са създадени някои кирилски букви в бившия СССР за нуждите на различни народи: Җ, Қ, Ң, Ҷ, Ӌ, Ҳ, Ҭ, Ӷ, Ԥ.
Съобразно обтекаемата система за транслитерация на българския език, Щ се латинизира като <sht>. За транслитериране на руския вариант на буквата се използва условното <šč> или обтекаемият прийом <shch>. Полското буквосъчетание <szcz> отговаря на руското щ (щека = szczęka), въпреки че по звукова стойност полското <śś> отразява по-точно съвременното руско произношение на звука.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||