Шаблон беседа:Планини в България
Здравейте,
чрез дискусия трябва да определим критерии кои точно български планини трябва да бъдат включени в шаблона. Например всички без изключение, най-високите или по друг признак. Извинявайте, но примерно на Лиса планина не и там мястото. Та тя не е самостоятелна планина! Очаквам мнения.--Кочев 15:50, 24 септември 2009 (UTC)
Да, аз създадах този шаблон и искам също да дискутираме този въпрос! Според мен е правилно да включим само обособените самостоятелно планини, без наименованията на части от тях или регионални имена. Какво имам в предвид - Пример:Средна Гора - само; а не да включваме - Ихтиманска Средна Гора, Същинска Средна Гора, Сърнена Гора, защото шаблона ще се раздуе неимоверно много и ще изгуби своя смисъл. Информация и препратки за частите от основните планини всеки може да намери в самите статии-Пример: пак Средна гора-като отвориш ще намериш информация за поддяловете.Това е според мен,моля дайте мнения и да решим този въпрос.--MICHELANGELO 18:44, 24 септември 2009 (UTC)
Дяловете няма смисъл, то ако и те влязат, отиде коня у ряката ... Казуса с Лиса планина е интересен иначе. В Балкана има доста подпланини със самостоятелни имена, които всъщност са част от Стара планина - примери - Светиниколска планина, Врачански балкан, Калоферски балкан и прочее - известни са. Лиса планина влиза в списъка на планините към Стара планина ако се приеме, че Предбалкана е част от Стара планина. Последното обаче не е много ясно предвид колебанието по въпроса у някои автори... Така или иначе - моето мнение е, че самостоятелните планини е нужно да влязат в шаблона, а дяловете и подпланините нямат място там. Поздрави, --Dido3 18:52, 24 септември 2009 (UTC)
- И моето мнение е, че в шаблона трябва да влязат всички самостоятелни планини. Нужен ни е обаче авторитетен източник за да уточним броя им. Според справочника "Планините в България" на Васил Николов и Марина Йорданова от 1997 г. общият им брой е 37, но това все пак е научно-популярно издание. Предлагам с общи усилия да изчистим този въпрос час по-скоро.--Кочев 06:39, 25 септември 2009 (UTC)
- Без да зная, че тук се води беседа пуснах едно питане на беседата на Targovishtenec bg. Според мен Преславска и Драгоевска планини са дялове на Преславско-Драгоевска планина. --Izvora 06:45, 25 септември 2009 (UTC)
- Ами знаеш ги колко са адекватни "авторитетните" издания - имайки предвид случая с река Лебница като северна граница на Огражден планина :-) "Планините в България" е ОК, но определено не трябва да се приема като мантра за орографското деление на нашите планини. Всъщност, в наличните ми сериозни географски издания не се прави такова стриктно деление - там нещата са представени по-мащабно. Това е леко притеснително, понеже ми навява размисли относно достоверността и най-вече тежестта на гореспоменатия "Планините в България" на Васил Николов и Марина Йорданова. Имам възможност да поровя още по въпроса преди да взема съвсем крайно становище. Поздрави, --Dido3 10:58, 25 септември 2009 (UTC)
- Виж напълно съм съгласен с теб. Под "авторитетни издания" имах предвид напр. тритомната "География на България". На първо време мисля да махна от шаблона подпланините на Стара планина, което се очертава като общо мнение. Очаквам крайно становище!--Кочев 07:06, 26 септември 2009 (UTC)
- Тази тритомна "География на България" е излизала в няколко издания досега. би ли ми дал точни данни за тритомника? Поздрави, --Dido3 11:38, 2 октомври 2009 (UTC)
- Имах предвид изданието на БАН "География на България", І том, Физическа география, Географски институт, София, 1982. Другите два тома са икономическа география. За съжаление не разполагам с това издание.--Кочев 07:36, 3 октомври 2009 (UTC)
- Тази тритомна "География на България" е излизала в няколко издания досега. би ли ми дал точни данни за тритомника? Поздрави, --Dido3 11:38, 2 октомври 2009 (UTC)
- Виж напълно съм съгласен с теб. Под "авторитетни издания" имах предвид напр. тритомната "География на България". На първо време мисля да махна от шаблона подпланините на Стара планина, което се очертава като общо мнение. Очаквам крайно становище!--Кочев 07:06, 26 септември 2009 (UTC)
- Ами знаеш ги колко са адекватни "авторитетните" издания - имайки предвид случая с река Лебница като северна граница на Огражден планина :-) "Планините в България" е ОК, но определено не трябва да се приема като мантра за орографското деление на нашите планини. Всъщност, в наличните ми сериозни географски издания не се прави такова стриктно деление - там нещата са представени по-мащабно. Това е леко притеснително, понеже ми навява размисли относно достоверността и най-вече тежестта на гореспоменатия "Планините в България" на Васил Николов и Марина Йорданова. Имам възможност да поровя още по въпроса преди да взема съвсем крайно становище. Поздрави, --Dido3 10:58, 25 септември 2009 (UTC)
- Без да зная, че тук се води беседа пуснах едно питане на беседата на Targovishtenec bg. Според мен Преславска и Драгоевска планини са дялове на Преславско-Драгоевска планина. --Izvora 06:45, 25 септември 2009 (UTC)
Оказа се, че имам точно това издание у дома - БАН / "География на България", І том, Физическа география, Географски институт, София, 1982. В него морфографията на релефа в България е развита доста лаконично. В частта си за делението на планини се говори за области, като отделните планини са споменати като дялове с най-високия им връх. Въобще термина "планина" е рядко срещан. Мнението ми е, че това издание не може да се използва за източник поради твърде мащабния си поглед върху орографията у нас. Или другояче казано - лиспват подробностите, които ни интересуват. Твърде вероятно е в комунистическия период на географската ни наука тази тема да не е разработвана, или поне аз не знам за адекватен източник по темата. Акад. Ан. Иширков има публикуван труд по въпроса, "Орография и хидрография на България"/1913 г. - не ми е наличен. Поздрави, --Dido3 14:55, 17 октомври 2009 (UTC)
- Хе, как набързо заличихте "достоверността и тежеста" на Планините в България, че и се върнахте до 1913 г.! Книгата е издадена от издателството на БАН. Авторите са физикогеографи в БАН. Марина Йорданова е ст. н. с., освен многобройните си други публикации е и главен редактор на последното издание от поредицата "сериозни" източници, които търсите - последното издание География на България, 1997, била е гл. редактор и на сп. Проблеми на географията. Васил Николов се занимава в областта на планински релеф. Пренебрегвате безспорни "авторитети" и достатъчно сериозен източник, макар и в научно-популярен вид. Ако нямате по-сериозни аргументи от това, че е научно-популярнио издание и навяването на размисли, някой да слага 37-те планини (или пък аз, но ще изчакам няколко дни). --Stanchev 17:25, 8 ноември 2009 (UTC)