Честър Нимиц
| Честър Нимиц Chester Nimitz | |
| американски адмирал | |
 | |
| Роден | 24 февруари 1885 г. |
|---|---|
| Починал | 20 февруари 1966 г. |
| Погребан | Сан Бруно, САЩ |
| Военна служба | |
| Звание | Адмирал на флота |
| Години | 1905 – 1966 |
| Служил на |  САЩ |
| Род войски | ВМС на САЩ |
| Войни | Първа световна война Втора световна война |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Честър Нимиц в Общомедия | |
Честър Уилям Нимиц (на английски: Chester William Nimitz) е американски военачалник, адмирал на флота на Съединените американски щати. Той играе важна роля във военноморските действия през Втората световна война като главнокомандващ на Тихоокеанския флот на САЩ, както и като главнокомандващ на всички съюзнически сили в Тихия океан.[1] След войната служи като началник на военноморските операции до 1947 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Нимиц е роден на 24 февруари 1885 г. във Фредериксбърг, Тексас. Баща му умира шест месеца по-рано, поради което най-голямо влияние върху малкия Нимиц оказва дядо му по бащина линия.[2]
Завършва Военноморската академия в Анаполис, Мериленд, през 1905 г. През лятото на 1913 г. Нимиц (който е от германско потекло и говори немски) изучава двигатели в заводите за дизелови двигатели в Нюрнберг и в Гент. След това заема командни и щабни длъжности във въоръжените сили на САЩ. От 1918 г. е началник-щаб на подводните сили на Атлантическия флот на САЩ. По това време той се убеждава в ефективността на подводните действия.[3]
През октомври 1933 г. е назначен за командир на крайцера „Огъста“ и изпратен в Далечния Изток, където през декември крайцерът става флагмански кораб на Азиатския флот на САЩ. Завръща се у дома след две години. Към 1939 г. Нимиц провежда експерименти за презареждане с гориво на големи кораби в ход, което се оказват важен елемент в предстоящата война.[3]
По време на Втората световна война от 1939 до 1941 г. е началник на Бюрото за навигация, а след нападението над Пърл Харбър през декември 1941 г. до края на войната командва Тихоокеанския флот на САЩ. Адмирал Нимиц провежда редица успешни морски операции срещу Японската империя в хода на Тихоокеанската кампания. През май-юни 1942 г. гордо обявява решителни победи в битката в Коралово море и в битката при Мидуей, където японските загуби многократно надхвърлят американските при Пърл Харбър. През следващите години, известните битки при Соломоновите (1942 – 43), Гилбъртовите и Маршаловите (1943 – 1944) и Марианските острови (1944), както и завземането на Палау, Филипините (1944), Иво Джима и Окинава (1945) се водят под негово ръководство.[3] В началото на 1945 г. премества щаб-квартирата на Тихоокеанския флот от Пърл Харбър в Гуам за остатъка от войната.
През декември 1944 г. е повишен на най-новото и най-висшето звание във ВМС на САЩ – адмирал на флота. Нимиц подписва от името на САЩ акта за капитулация на Япония на борда на флагманския си кораб „Мисури“ в Токийския залив на 2 септември 1945 г.[3]
След войната, от 1945 до 1947 г. е началник на военноморските операции към Военноморското министерство на САЩ.[3] Излиза в оставка и в продължение на 3 години е специален помощник на секретаря на военноморските сили на Западното крайбрежие. Работи по възстановяването на добрите отношения с Япония.
Адмирал Честър Нимиц умира от инсулт на 20 февруари 1966 г. в дома си на остров Йерба Буена в Санфранциския залив.[4] Погребан е в Сан Бруно.[5] На негово име е наречен ядрен самолетоносач на САЩ.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Potter, E. B. Nimitz. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-492-6. с. 45.
- ↑ Gerald R. Ford: Remarks at the U.S.S. Nimitz Commissioning Ceremony in Norfolk, Virginia // The American Presidency Project. Посетен на 10 май 2007.
- ↑ а б в г д Chester W. Nimitz // Encyclopædia Britannica, 20 февруари 2020. Посетен на 5 май 2020.
- ↑ Fleet Adm. Nimitz dies of stroke // Spokesman-Review. (Spokane, Washington), 21 февруари 1966. с. 1.
- ↑ Nimitz's Funeral Is Held On Coast; Admiral Declined Arlington Burial to Lie With Men // United Press International The New York Times, 25 февруари 1966. Посетен на 3 юни 2018.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Биография на Честър Нимиц[неработеща препратка]
- Национален музей на войната в Пасифика
- USS Нимиц асоциация
- Нимиц-клас кораби във Федерацията на американските учени
|
