Чавдар (област Смолян)
Тази статия е за селото в община Доспат. За други значения вижте Чавдар.
| Чавдар | |
 | |
  Чавдар  Чавдар | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 280 души[1] (15 март 2024 г.) 12,3 души/km² |
| Землище | 22,767 km² |
| Надм. височина | 1300 m |
| Пощ. код | 4829 |
| Тел. код | 030456 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 80025 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Доспат Елин Радев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Чавдар Емил Кушев (ГЕРБ) |
| Чавдар в Общомедия | |
Чавдàр е село в Южна България. То се намира в община Доспат, област Смолян.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Чавдар се намира в планински район на 14,2 km от общинския център град Доспат в посока юг/югоизток.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според Стефан Захариев към средата на 19 век Чавдар има 160 жители в 50 къщи, които предимно са помаци.[2] Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Чавдар (Чавдармахале) се състои от помаци.[3] В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Чавдар (Çavdar mahalle).[4]
Село Чавдар е известно повече с граничната застава „Чавдар“, в района на която се намира тъй нареченото „Сито“ – представлява вълнообразна линия на границата, при която много нарушители напускали България и след това отново пресичали граничната бразда и попадали право в ръцете на граничарите.
В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година помашки чети от селата Ваклиново, Вълкосел, Доспат и Кочан извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар. Освен това свещеникът и секретар-бирникът в селото са били убити [5]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Една част от населението изповядва традиционен ислям и малка част православно християнство. В селото има само джамия.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Кметство
- ОУ „Васил Левски“
- Читалище
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В селото има читалище, което се намира в новопостроената сграда сграда на ОУ „Васил Левски“. В училището се обучават около 50 ученици. В района на селото са открити няколко старинни селища от тракийско, римско и византийско време.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
През 2018 и 2019 г. в селото се провежда индивидуалното първенство по шахмат на България за жени.
В последната събота и неделя на август има събор в гр. Доспат.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
- ↑ Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 202. Посетен на 16 март 2009. Архив на оригинала от 2009-02-24 в Wayback Machine.
- ↑ Мехмед, Хюсеин. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 91. Архив на оригинала от 2011-02-02 в Wayback Machine.
| ||||||||